В поведението на агорафобиците се появява нов модел и ново мислене "какво би станало, ако …". Така разсъждава страдащия, когато взима решение да направи нещо или не.
Докато в един момент агорафобикът решава, че най-сигурното място на света е неговия дом и той се превръща в доброволен затворник.
След като мястото, където паниката възниква не е реалният обект на страха, тогава кое е нещото, което го предизвиква?
Сочат се много причини - от дисфункция на вътрешното ухо, минавайки през химичен дисбаланс в мозъка, хипогликемия, както и чувствителност към съединения на калция... Вероятно причината се крие в комбинацията от всичко това.
За да се намалят симптомите е необходимо да се спазват следните точки - определени диети, упражнения, социални контакти, положителни емоции, философско и духовно удовлетворение.
Най-страшните изпитания за агорафобиците, това са симптомите на страха. Те могат да бъдат намалени с различни релаксиращи и десенсибилизиращи техники. Важното е да се разбере, че в дъното на всичко стои задачата - да се разбере философското значение на този страх. Това е много интимен, сакрален страх, който трябва да бъде дефиниран и изказан на глас.
Доста често агорафобиците си правят различни изследвания, за да открият първопричината във физическото си тяло. Те я търсят вътре във физиката си но откриват…Нищо!
За да получат някаква минимална увереност в себе си е необходимо да си направя анализ на това, което се случва с тях.Възможно е да се намират в период на несигурност и именно тази несигурност да поражда агорафобията. Незнанието как да се реши даден проблем от настоящето, може да предизвиква и да засилва пристъпите на паническите атаки.
За да запазят своята идентичност е нужно да можеш да се защитаваш. Да застанеш пред света и да кажеш, "Аз съм това, което съм! Харесвам се и не желая другите да ме променят!" Вие трябва да сте достатъчно уверени в себе си и в това, което правите, за да можете да защитавате всяка своя постъпка през околните.Важното е първо да приемете себе си такъв какъвто сте, без да се интересувате от това какво околните мислят за вас.
Агорафобията е страх, обсебващ живота на всеки, който го изпитва.
Пределът, който се изживява, когато получите усещането, че не можете да останете на определено място, ви кара следващ път да избягва посещението му именно, водени от нежеланието да изпитате този предел отново.
Въпреки че, в превод агорафобията означава страх от открити пространства, тя групира в себе си всички страхове, свързани с места, където напускането не би било възможно или е затруднено. Такива места са супермаркети, ескалатори, кино и театрални салони, метро, автобуси, влакове, самолети, мостове и т.н. Този страх може да се изпита и при водене на продължителен разговор, където участникът не може да го прекъсне по своя воля. Да речем, когато студентът е на изпит и разговаря с преподавателя си.
Агорафобията е лечима. Психотерапията, в комбинация с анксиолитични средства дава добри резултати. Постепенното излагане на обекта, предизвикващ страх, също допринася за крайното лечение на това състояние. Агорафобията, може да е част от паническото разстройство, но може да съществува и самостоятелно. В основата на страха се корени състоянието, че страдащият не контролира сам живота си и може да бъде въвлечен в ситуации, с които не би могъл да се справи и така животът му ще бъде изложен на опасност.
