Но когато хищникът се доближи, тогава отговорна става зона, известна като Periaqueductal, която има за задача за взимането на светкавични решения, които ще помогнат за оцеляването. Въздействието върху тази зона може да провокира поведение като замръзване, бягство, подскоци - всичко това, придружено с тахикардия, повишаване на кръвното налягане и мускулния тонус.
Получава се нещо подобно на люлка, подчертават учените, и двата регионът са активни през различните етапи на присъствието на чудовището, но един от тях взема надмощие.
Разбирането на механизма на превключването от предния мозък към средната зона биха били решаващи, при изясняване на формирането на страха.
Префронталната кора управлява повече от примитивните зони на мозъка и с загуба на това качество може да обясни защо хората с паническо разстройство изпитват нелогичен страх към места, където нищо не ги заплашва.
Ново изследване потвърди теорията със същите доказателства, базирайки се на проучвания при гризачите, проведени през 2005 г. Бяха регистрирани плъхове с нефункционираща префронтална зона кортекс в мозъка, които не успяваха да се справят със стреса така, както хората с нормални мозъци успяват.
От еволюционна гледна точка, поддържайки нормален баланс между различните зони на мозъка, помага на животните да избягат от лапите на хищника и да спасяват живота си. Но когато е нарушено сработването на отделните зони, води до невъзможност за справянето с напрежението.
Най-ефективната стратегия за оцеляване, която можем да получим, зависи от нивото на заплахата, което ние изпитваме, а то е в резултат от взаимодействието на двете зони.
Това означава, че понякога е достатъчно да бъдем само предпазливи, но друг път бързата реакция е задължителна. Колкото е по-близко чудовището, толкова по-бърза реакция е необходима и толкова по-малък ще бъде и нашия избор на действие.
