EVROPEA
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2008 All rights reserved

за нас    |    мисия      |      новини       |      за контакти      |   форум       |   речник на фобиите    |     речник на страховете
начало

видове разстройства

паническа атака

паническо разстройство

агорафобия

дисоциация

ПР и бременност

профил на ПР

сезонно разстройство

депресия

имате ли ПР

ПР и децата

ПА и двете възможности

диета при ПР

стимулант за страха

всекидневие и ПР

новини

карта на сайта

страх

психоанализа на страха

опознаване на ПР

лечение на ПР

причини за ПР

недостиг на внимание

отказ от секс

пристрастеност към секс

10 тайни на ПР

вие и вашия лекар

фибромиалгия

нарушения на съня

визия на ПР-страдащ

дентална фобия

психотерапия

натраплива невроза

стрес разстройство

клаустрофобия

социална фобия

сърдечен проблем

епилепсия

ниско самочувствие

смяна на работа

panic survivor

истински истории

близките и ПР

въпроси и отговори

биполярно разстройство

дислексия

как да изберем правилния психотерапевт

скала на страха

тиреотоксикоза

нощна паническа атака

бензодиазепини

гастроезофагиален рефлукс

световъртеж

алкохолизъм

бременности и антидепресанти

странични ефекти на антидепресантите

аспартам

гняв

протакане

булимия

слънчев  и топлинен удар

нива на страха

шизофрения




блог за паническо разстройство
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com
Истински истории на хора, преборили се с паническото разстройство


Въпроси и отговори, засягащи паническо разстройство

За роднините и близките на хората, боледуващи от паническо разстройство

Паническо разстройство:

















Здраве:






























Дневниците на моя живот с паническо разстройство
...Чаках автобуса, беше малко мъгливо и дъждовно, ръмеше.Нещо ми беше кисело, пак бях в дните дето "всички жени стават гаднярки". До Университета ми се поразведри, пък и отвътре ми беше едно такова,готино направо. Както винаги,когато тръгвах към лекции.Не се чувствах в най-секси периода си, но ми беше приятно да видя,че погледите на няколко човека,минаха през мен, с явно одобрение. И новите дънки си заслужиха да търпя болките в корема.Дааа..
Винаги съм харесвала миризмата на Университета. И тези коридори.Тук се чувствам като у дома си.Обичам това пространство,това огромно пространнство...Забързаните студенти, и тази особена миризма, малко прах, лек студ.Тук винаги,ама винаги се чувствам добре.Дори, когато вися за поредния изпит и адреналина ми се качва до мозъка,пак ми е хубаво.
Винаги съм знаела,че ще уча тук..Като дете,често пъти, минавайки покрай сградата, ме обхващаше едно особено чувство.Тя ми изглеждаше огромна и така величествена. И в детското ми съзнание аз знаех, един ден ще уча точно тук.
За вечерта бях вече във форма. Харесва ми да слушам музика, харесва ми да се смея,а и смеха ме харесва.
Когато бях малка, имах една съседка.Тя все казваше,че моя смях се чува от края на улицата и никога не може да  ме обърка.И все това чувах,колко хубаво се смея,и как съм все усмихната.
И защо пък да не съм?Аз просто така си се чувствах,усмихната. И все мечтаех.Ама само как мечтаех. Вижте,хубавото е,че не съм се променила.Освен на години.
Както винаги около мен е тълпа.Харесва ми да съм сред хора..Да си говорим, да споделяме.И като се има предвид,че хич,ама хич не съм от мълчаливите е доста шумно около мен, и се забавлявам искренно..Живота е просто хубав.Аз съм млада и хубава, и ме чакат само хубави неща, само хубави.Хубав е хубава дума..
...Има малко слънце,но е доста студено навън...Усещам го,през всичките си дрехи.Нали уж идва пролетта, не разбирам.И в къщи нещо ми е студено, дядо ми не е добре, криво ми е..Винаги съм живяла с него и с баба.В смисъл и те с мен и родителите ми,и винаги е топло и уютно у дома.Виждам,че страда,а той е толкова добър и търпелив човек, не се оплаква.И винаги,ама винаги ме чака да се върна.Стаята му е до входната врата и когато се прибирам,той все си намира работа до прозореца.Независимо колко е часът.Ма как не спи този дядо,5h сутринта е примерно?Гадно ми е,че не мога да му помогна някак...И трябва да бързам, имам лекции,после среща.Може пък да е по-добре като се върна.
Толкова е тихо.Студено е.Не я познавам тази къща,тази не.И това...това тяло,не е на моя дядо! И какви са тези хора дето ми се мъкнат тука, и как си позволяват да казват,че страдат?!За кого?!За какво?!Болката ме задушава, нищо не виждам,не ми пука..Как така е толкова празна тази стая?! Аз имам да му кажа толкова неща?Това ли беше?Това ли е живота?Бясна съм, разкъсва ме такава болка,че,...че нищо,за първи път нищо не мога да променя..и това ме смазва!
И страх, и как може да ме е страх толкова..Мразя къщата, мразя стаята.Искам да ме няма, да не се прибирам тук...Да бягам..Да изляза колкото се може по-бързо..
Едвам смогвам да обуя обувките,и тичам презглава извън къщи...Ох,така е по-добре..Навън съм ,има въздух,дишам..Тъмно е на улицата,но съм навън и ще дишам по-леко няколко часа поне, преди да се прибера...Продължавам да вървя към спирката.
Господи,какво..какво става...Останаха само очите ми,но..къде съм аз..?Нямам тяло,няма ме..Не ми е забавно, страх ме е...Искам да тръгна,но нямам крака...не имам,тук са,но...Боже,аз съм останала само по очи.Аз цялата съм едни очи,не усещам нищо друго.Бъскането на сърцето ми,и как се изпотих само, и този смразяващ панически ужас.Какво ми става?!Нека поне опитам да стигна до пейката на края на улицата..но не мога,не мога да контролирам краката си,по меки са от гума и само ако можех да се хвана за нещо.Гади ми се,треперя..Майчице,добре че няма хора в тази тъмница,какво ще си помислят? И какво ми става?Съвсем съм откачила.Май съм малко по-добре,но съм толкова отмаляла,и така ми е гумено всичко.Я да стигна до пейката.Ох,малко да си почина..И усещам,че съм пребледняла,чак имам капки пот и това гадене.Не мога така да се кача на автобуса...Майко мила,какво ми има ???А и не ми минава..Господи,какво да правя, дори не мога да стана от тук,какво да правя Господи?!
Следва продължение.

Живот

P.S.Всяка дума е истина, не търся харесване.Това беше първият път, когато изпитах паническа атака, точно седмица след погребението на дядо...



Чудех се какво име да сложа под писмото си,и под всичко, което ми се иска да започна да ви изпращам...Не бива да е празно мястото там...и изведнъж ми хрумна.Ще се подписвам така: Живот.
Какво би могло да е по-кратко и по-изчерпателно от самия Живот?

Бележка на редактора: Фондация Европея, благодари на момичето, избрало псевдонима Живот, което реши да сподели борбата и пътя, по който е минавало и минава, сблъсквайки се всеки ден с терора на паническите атаки. Това е нейният начин да бъде полезна и да помогне  на всички, които страдат от паническо разстройство Всяка нейна изповед ще бъде публикуване без намеса от наша страна. Текстът е напълно автентичен.

1)...и слънцето потъмня, а тъмнината имаше име - Паника!
Дневниците на моя живот с паническо разстройство
Дневниците на моя живот с паническо разстройство