EVROPEA
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2008 All rights reserved

за нас    |    мисия      |      новини       |      за контакти      |   форум       |   речник на фобиите    |     речник на страховете
начало

видове разстройства

паническа атака

паническо разстройство

агорафобия

дисоциация

ПР и бременност

профил на ПР

сезонно разстройство

депресия

имате ли ПР

ПР и децата

ПА и двете възможности

диета при ПР

стимулант за страха

всекидневие и ПР

новини

карта на сайта

страх

психоанализа на страха

опознаване на ПР

лечение на ПР

причини за ПР

недостиг на внимание

отказ от секс

пристрастеност към секс

10 тайни на ПР

вие и вашия лекар

фибромиалгия

нарушения на съня

визия на ПР-страдащ

дентална фобия

психотерапия

натраплива невроза

стрес разстройство

клаустрофобия

социална фобия

сърдечен проблем

епилепсия

ниско самочувствие

смяна на работа

panic survivor

истински истории

близките и ПР

въпроси и отговори

биполярно разстройство

дислексия

как да изберем правилния психотерапевт

скала на страха

тиреотоксикоза

нощна паническа атака

бензодиазепини

гастроезофагиален рефлукс

световъртеж

алкохолизъм

бременности и антидепресанти

странични ефекти на антидепресантите

аспартам

гняв

протакане

булимия

слънчев  и топлинен удар

нива на страха

шизофрения




блог за паническо разстройство
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com
Истински истории на хора, преборили се с паническото разстройство


Въпроси и отговори, засягащи паническо разстройство

За роднините и близките на хората, боледуващи от паническо разстройство

Паническо разстройство:

















Здраве:




























Чудех се какво име да сложа под писмото си,и под всичко, което ми се иска да започна да ви изпращам...Не бива да е празно мястото там...и изведнъж ми хрумна.Ще се подписвам така: Живот.
Какво би могло да е по-кратко и по-изчерпателно от самия Живот?

Дневниците на моя живот с паническо разстройство
2) ...Няма небе...вече не...

...Странно,имам усещането,че съм започнала да ходя много особено.Прекалено внимателно някак. И защо всички ми изглеждат толкова щастливи?Толкова е тъпо всичко,толкова безсмислено.
Никога не съм признавала траура.За мен болката е в сърцето, но сега съм се облякла цялата в черно, не свалям даже лентичката,черната.А най-непонятното е, че я местя на всяка дреха, с която съм.Всъщност нарочно ги подбирам все в черно.
Къщата е едноетажна,разлята,с ракошен, китен двор. Дядо ми все ровеше из него.Външната врата, аз му казвам "вратник", от баба и дядо съм го чула,е такъв един зелен,слива се с лозата отгоре.,а колко пъти съм го прескачала,за по-лесно.Къде ти ще губя време да вадя ключ.
...И какво по дяволите прави този скапан некролог на него?!Не е истина,няма как да е ,не се случва на мен, не е това името. Грешка е!Толкова е бял този лист хартия, и така ми боде очите.
Гледам да ме няма в къщи, все си намирам работа навън.Когато тръгна да се прибирам, целодневната болка и тревожност се превръщат в див ужас.Всъщност, аз цял ден живея с мисълта, какво ще правя, когато се върна?Как ще издържа там?
Не помня откога не съм спала, не си го позволявам сама. Имам ужасни сенки под очите, но предпочитам така.Няма да спя, никога вече..В редките моменти, когато умората ме надвие,сънувам. Не..аз не сънувам,аз усещам.Усещам присъствието му с всяка пора на кожата ми, долавям шумове.И не разбирам,как стана така, че човека когото толкова много обичах,сега ме плаши?Плаши ме мисъта да не влезе ей така,както си седя.И аз май само това и чакам ,като че ли да се появи всеки миг,но..но това ме ужасява.
Баба ми не позволи да го откарат в болница, дядо почина вкъщи, пред очите ми. Буквално.Изпадна в кома, около три дни дишаше и хриптеше.
Вечерта в която изпадна в кома, минути преди това влязох в стаята.Той си лежеше, вече не можеше да говори.Стоях като закована близо до вратата и го гледах. И дядо се обърна, много бавничко и ме погледна.Толкова години са минали от тогава, почти единадесет.Бог ми е свидетел,че и сега, когато пиша това плача и треперя.Нещо ме стиска за гърлото, не виждам клавишите.
Той знаеше,че умира..Видях го в очите му.толкова дълъг и нетрепващ поглед.И аз се обърнах и избягах с рев от там..Задушавах се, разтърсвах се,молех се всичко да е сън, да спре.През мъгла от сълзи чух доктора от Бърза помощ да казва,че това е края..
Излязох на двора,виех, аз просто виех от болка, ужас.Какво им става на всички,какъв край?Моля те Боже,моля те да бъркат.
...Застанала съм срещу моя дом. Трябва да вляза там. Преди три часа някъде докторът е установил настъпването на смъртта.Пердето на стаята е странно вдигнато в единя край, лампата свети.Усещам сърцето си в гърлото, бие до пръсване.Страх ме е да вляза там, страх ме е да видя това, което знам,че ще видя..Не..не знам.До преди няколко дена аз не знаех какво е смъртта.Това не би могло да се случи на мен, на моето семейство..Не би.
Ръцете ми треперят,усещам как събирам сили и се качвам по стълбите, гледам на другата страна.Всички врати са отключени.Влизам в коридора, вратата вляво,не я поглеждам дори нахълтвам в хола..Цялата се треса от ужас, от нещо, което не мога да обясня. И пак тази болка, която ме раздира..
Влизаме в стаята, с майка ми и баща ми за кураж.Те смятат,че е нормално да отида там.Не искам,по дяволите не искам да влизам в проклетата стая.Едвам се влача и заставам до леглото. На това легло самата аз съм спала хиляди пъти, колко приказки съм слушала там, как хубаво ги разказваше дядо.Колко смях,колко обич. И как тогава мога да изпитвам толкова смразяващ страх от това,което беше пред мен.
Всичко ми се върти,и изведнъж се чувам да вия,чувам се как пищя и повтарям..:кой ще ме чака сега?кой?кой?Протягам ръка към неговата, и го докосвам.Докосвам какво?Какво е това твърдо и ледено студено нещо?И тази миризма.Сега знам как мирише смъртта. На гнило. Повдига ми се, толкова съм замаяна от ужас..няма ли кой да ме изведе от тук,това е всичко друго,но не и моя дядо,не е,не е...
Това ли беше?Това ли бил хубавият живот,а?Днес съм тук, утре съм онова миришещо парче?Това ли било?И за какво ми е всичко?За какво изобщо да правя каквото и да е, щом ме чака това?Нищо няма смисъл,толкова сме жалки...
За първи път до тогава си дадох сметка, че смъртта наистина съществува,и е само на една ръка от мен. Бях я видяла,бях я помирисала и ме обзе такова отчаяние,всичко се рушеше.Толкова изкуствено и безсмислено ми се струваше да правя каквото и да е. Всяко движение ми костваше усилие, и от мен бяха останали едни огромни очи пълни с нещо страшно. И как си позволява това време да не спира,и да идва друг ден. Кому е нужно??Не и на мен със сигурност.
От този момент на там тревожността, страхът и отчаянието станаха мои спътници. Изпиваха ме ден след ден. Започнах да ходя особено и без това не си усещах краката,но не се замислях много над това,все още.Гледах само в земята...За мен спря да има небе...Вече не...

Живот

Следва продължение



Бележка на редактора: Фондация Европея, благодари на момичето, избрало псевдонима Живот, което реши да сподели борбата и пътя, по който е минавало и минава, сблъсквайки се всеки ден с терора на паническите атаки. Това е нейният начин да бъде полезна и да помогне  на всички, които страдат от паническо разстройство Всяка нейна изповед ще бъде публикуване без намеса от наша страна. Текстът е напълно автентичен.

Дневниците на моя живот с паническо разстройство
Дневниците на моя живот с паническо разстройство