EVROPEA
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2015 All rights reserved
за нас    |    мисия      |      новини       |      за контакти      |   форум       |   речник на фобиите    |     речник на страховете
начало
видове разстройства
паническа атака
паническо разстройство
агорафобия
дисоциация
ПР и бременност
профил на ПР
сезонно разстройство
депресия
имате ли ПР
ПР и децата
ПА и двете възможности
диета при ПР
стимулант за страха
всекидневие и ПР
новини
карта на сайта
страх
психоанализа на страха
опознаване на ПР
лечение на ПР
причини за ПР
недостиг на внимание
отказ от секс
пристрастеност към секс
10 тайни на ПР
вие и вашия лекар
фибромиалгия
нарушения на съня
визия на ПР-страдащ
дентална фобия
психотерапия
натраплива невроза
стрес разстройство
клаустрофобия
социална фобия
сърдечен проблем
епилепсия
ниско самочувствие
смяна на работа
panic survivor
истински истории
близките и ПР
въпроси и отговори
биполярно разстройство
дислексия
как да изберем правилния психотерапевт
скала на страха
тиреотоксикоза
нощна паническа атака
бензодиазепини
гастроезофагиален рефлукс
световъртеж
алкохолизъм
бременности и антидепресанти
странични ефекти на антидепресантите
аспартам
гняв
протакане
булимия
слънчев  и топлинен удар
нива на страха
шизофрения
блог за паническо разстройство
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com
Истински истории на хора, преборили се с паническото разстройство
Въпроси и отговори, засягащи паническо разстройство
Паническо разстройство:
Здраве:
Дневниците на моя живот с паническо разстройство
Затварям очи и превъртам времето,на ужким.Една година преди смъртта на дядо.
Искам да работя,нямам нужда от това,имам необходимост.Моя си.Дали съм богата?Не,не съм.Имала съм всичко необходимо,и може би малко отгоре.Но богата,не.Не и по нашите стандарти.Аз нямам нищо,освен себе си.Имат родителите ми,баба ми.Аз не..Имат в разумните граници да живеят нормално.
Винаги съм имала вещи,имала съм и любов,правя разликата между двете.Не смятам себе си за глезла,по-точно минавам за "мъжко момиче",във всичко,освен физиката ми,слава Богу.
Басма не цепя на никой.Ухажори,колкото щеш,но нещо ми тъпеят,не става.И как да ме впечатли колата на еди кой си,или къщата на другия,като аз живея още с мисълта за Принца от книгите?Предпочитам го на кон,и бос дори,но захапал роза между зъбите си най-малкото.Тези новобогаташчета не са ми по вкуса,а те толкова се стараят да станат.Само дето подхода им куца.Аз не се продавам,имам достатъчно пари да платя сметката си и да хвана такси,и често го правя.Не завися от никой.Баща ми държеше винаги да имам пари за такси, за да съм сигурна,че ще се прибера у дома,независимо от къде и в колко часа.Имам славата на "трудна",каквото и да значи това, у мъжката половина.
Обявата е за фирма,има дата и час за интервю.Харесва ми да се забавлявам по мой си начин,за мен няма значение дали ще ме вземат на работа,аз го правя за удоволствието да завися от себе си,за тръпката от новото.Дори не питам за заплата,което хвърля секретарката в леко недоумение.
-Ще пътувате доста-вметва тя
-Ами супер -цъфтя аз.
Оглеждам се около мен. Доста хора има.Някои от тях са така сковани.Все едно отиват на разстрел. Едни вглъбени,едни сериозни.
От моите 20 години,ми беше адски смешно,макар странното да беше,че и другите хора с малки изключения,бяха моя възраст.Не си се представях с такава физиономия.Абе "консерви" разни.
Интервюто.Раздадоха ни разни листа с много въпроси.Отпред седна баш шефа.Млад,мазно засукан и въртящ очи,до него се настани някаква жена,която гледаше, като току-що изяла закуската си от лимони.Смях.
-Какво бихте попитали шефа си,ако можехте?-въпрос от въпросника.
-Изневерявате ли?-питам аз в прав текст шефа,доловила за стотен път погледа му ,върху краката си.Настава пълно мълчание, после сконфузен смях.Той се облизва като козел пред буца сол,и сумти.
Оказва се,че жената до него е съпругата му,не съм сигурна обаче,че той още го помни.
Да,ще започна работа.Обясняват ми разни неща,шефа държи да каже,че се е застъпил за мен.И как не,сто процента очаква благодарност,но не с приятелско ръкостискане.
Все тая,цирка си го бива,решавам да продължа още малко,и без това май има изпитателен срок.
Оперативка.Запознанство със старите колеги.И все говорят за един.Името му се споменава  непрестанно.Изпитвам любопитство вече,що за птица е.Все го хвалят,все го дават за пример.Лелее...
Пак оперативка. Вися в офиса,и слушам разсеяно разговорите около мен.И чувам името му.Обръщам се да видя кой е това. Нищо особено не виждам, има двама мъже,единия е прекалено стар,значи е другия.Но той е адски млад, направо прилича на момченце.
Напушва ме смях. Това ли бил Той?! Няма грешка. Ама че уши, и малко нисичък ми се вижда...По-скоро безличен.Абе не бих се загледала в него на улицата по никакъв повод,не бих го забелязала дори.Забравям за него на мига,потънала в далеч по-интересни планове за вечерта.
Командировка.Ще пътувам,но сменят екипа ми,и аз тръгвам с другия,с неговият екип.Чак сега се сещам, че съществува, пък и той не изглежда очарован от мен.
Малко се дразня, как така не е попаднал още под моето фатално очарование?! По-късно ще разбера, че така се държи точно когато, се интересува от някой,но тогава ме хвана яд.Чисто по женски.
Пътуваме,говорим си в колата с другите,само Той не ми говори.Ама че глупак.
Работим заедно два дена,в които чак накрая си проговорваме нещо,и то пак по работа.Странно.
Засичаме се след няколко дни отново и пак по работа,почти не ме поглежда.За какъв се мисли тоя?!Не на мене тия, не ми харесва, даже ми е смешен, но чак да не ме забележи. Жената в мен е засегната,не аз.
И тогава,ме кани на среща. Алилуя. Почвам да се смея.Направи го по най-детския възможен начин. И още по странното е,че аз казах да.
Обикновено,излизам по разни лъскави заведения. Взимат ме, не се хабя да ходя пеша. Сега трябва да стигна до срещата хем сама ,хем пеша. Ама че работа. Решавам да го направя,интересно ми е.
Почти 5 сутринта е,вървим по улиците около Университета,все натам ме тегли май.Давам си сметка,че аз ходя пеша,и това ми допада!Почти не слизам от коли и таксита напоследък,а и по принцип обичам удобствата.И сега,ходя с този младеж до мен,накачурила съм се на токове,и се литкам,все пак не съм го предвидила така, с ходенето. Но се смея. Смея се от сърце на ситуацията, в която съм. Толкова е неприсъщо за мен. Пием кафе в едно задимено кафенце,което чакахме да отвори,вече е 6 сутринта.
Изпраща ме до трамвая. Аз и трамвай след излизане вечер,и то на среща?!Е не,това е края. Чак тогава забелязвам усмивката му. Тя приковава погледа ми,всичко друго изчезва. Гледам само там, и ми е хубаво.
Кой е казал,че истинската любов не може да дойде от втори поглед?!Може,и още как.
Няма да разказвам любовните си одисеи с Него. Не пиша роман на Арлекин.
Когато, хората се женят,се казва"заедно в добро и зло,докато смъртта ви раздели"..
Е,тогава не съм предполагала,че ще подложа на пълна проверка тези думи. И че злото ще вземе превес. Нито пък Той го е допускал,между мечтите си за съвместния ни живот. Важи за всички нас.
Тогава аз бях още себе си. Шумна, дръзка. Пълна със смях и мечти,готова на всякакви щуравини.
Той ме видя такава,такава ме хареса,такава ме обикна.Казваше,че съм доста...различна,но тогава не му пречеше,още не.
Исках да му кажа,че през всичките години след това,дълбоко в себе си аз бях същата,онова момиче.То плачеше и искаше да излезе,но оставаше вътре в мен.
Много пъти съм си мислела,дали Той щеше да бъде с мен,ако ме бе видял година по-късно,когато все още можех да контролирам донякъде живота си все пак,но вече бях коренно различна. И отговора е - НЕ!
Преди да продължа да разказвам,много ми се искаше, да ви кажа нещо хубаво,да поговорим за Любов..Обикновено,всичко хубаво си има край,така стоят нещата. Годината мина,и това беше началото на нашият край,на моя.Но тогава, още не го знаех.
Следва продължение...
Живот
Чудех се какво име да сложа под писмото си,и под всичко, което ми се иска да започна да ви изпращам...Не бива да е празно мястото там...и изведнъж ми хрумна.Ще се подписвам така: Живот.
Какво би могло да е по-кратко и по-изчерпателно от самия Живот?
Бележка на редактора: Фондация Европея, благодари на момичето, избрало псевдонима Живот, което реши да сподели борбата и пътя, по който е минавало и минава, сблъсквайки се всеки ден с терора на паническите атаки. Това е нейният начин да бъде полезна и да помогне  на всички, които страдат от паническо разстройство Всяка нейна изповед ще бъде публикуване без намеса от наша страна. Текстът е напълно автентичен.
4) Да поговорим за любов
Дневниците на моя живот с паническо разстройство
Дневниците на моя живот с паническо разстройство