Реклама


ЕВТИНИ СТЕНТОВЕ
(0 votes, average 0 out of 5)
Здраве - Сърдечно-съдова система

 

 

Доц. д-р Добрин Василев е завеждащ на инвазивната кардиология в Националната кардиологична болница в София и създател на принципно нов бифуркационен стент. 
Роден е през 1974 г. в Плевен. Медицина завършва с отличие през 1998 г. Специализирал е в МВР клиника по инвазивна кардиология във Варшава и е лицензиран полски инвазивен кардиолог. През юни 2008 г. се връща в България и започва работа в Националната кардиологична болница.

 

 

Доц. Василев, какво му е особеното на сърцето на българина, че на сърдечносъдови заболявания се дължат 67% от смъртните случаи за 2011 г. според НСИ?
Сърдечносъдовите заболявания у нас не са повече от средното за Европа. Проблемът не е в честотата, тя е приблизително една и съща, а в етапа, на който хората у нас започват да търсят или им се оказва медицинска помощ. Това обикновено става много късно, когато степента на заболяването може да е необратима.

С какво може да се обясни?
Безспорно и с организацията на здравната ни система, която не е от най-улесняващите пациента, невинаги той получава адекватната медицинска помощ в точния момент, но и с особеностите на националния ни характер и състоянието на здравната ни култура. От една страна, сме склонни да отлагаме, да се самозалъгваме, а от друга - да имаме свръхочаквания към лекаря. Като към господ. Повечето хора мислят, че всичко може да се излекува. Уви. Огромната част от заболяванията се лекуват, но не се излекуват. Изключително разочароващо е, но всъщност малък процент от терапиите приключват с излекуване. По-често успехът се изразява в контролиране на болестта, така че човек да живее пълноценно с нея.

Според последното изследване на „Ноема" трима от всеки четирима у нас смятат, че не ги заплашват сърдечносъдови болести, този оптимизъм какъв знак е за кардиолозите? 
Не е изненадващо и също е резултат на народопсихологията. Колко хора например си мислят, че може да катастрофират? Направете си експеримент, ще видите, че никой не го допуска. Същото е и с болестите. По вероятно е да си върже амулет, отколкото да отиде на профилактичен преглед например. Не е свикнал да мисли рационално за бъдещето, за това, което ще му се случи утре или ще сполети поколението му в резултат на неговата безотговорност. Може би има историческо обяснение - десетилетия му е набивано в главата да не мисли, внушавано му е, че нищо не зависи от него, че държавата ще се погрижи... За да се стигне дотам, че над 20 години след края на тази утопия да се грижи за колата повече, отколкото за здравето си. И почти да прави конкурс кой автомонтьор да му оправи колата, а да лекува сериозни диагнози, които изискват много специализирана помощ и апаратура в първата срещната болница. Има, разбира се, и друга гледна точка - болният човек е най-чувствителният човек и е много важно как лекарите говорят с него. Понякога една лошо казана дума може да разколебае пациент да продължи да търси медицинска помощ.

Само това ли са причините за рекордно многото смъртните случаи от сърдечносъдови заболявания по статистика? 
Методиката за отчитане създава изкривена представа. Формално погледнато, за да е починал човек, сърцето е спряло. И в смъртния акт като причина за смъртта се вписва сърдечносъдова недостатъчност. Но всъщност не се знае от какво точно е починал човекът. Ако за ориентир за заболеваемостта приемем броя на лекуваните в кардиологичини отделения, процентът не се отличава съществено от средното за Европа.

Как човек да намали риска?
Много е лесно. Като не пуши, движи се, избягва нездравословни храни, не се лишава от почивка, контролира кръвното си налягане и холестерола и ходи на прегледи. Америка доказа реално на ниво нация, че ограничаването на пушенето намалява сърдечносъдовите заболявания. В Италия, Франция, Германия очакват същия ефект, но той се усеща след 10-15 години. А у нас се устройват протести за нарушени права на пушачите. Съжалявам, право е правото на здраве. 
Пушенето е 100% доказан риск за сърдечносъдови заболявания и рак, по този въпрос никъде по света няма дискусия. А ние сме ненадминати да се самоубиваме с начина, по който живеем. Пушим и дори парадираме с това, ядем мазно и солено, не се интересуваме имаме ли високо кръвно и холестерол, на преглед ходим в краен случай. Ако българинът се грижи за здравето като за колата си, със сигурност ще е по-добре в медицинския смисъл.

Вие сте един от кардиолозите с ясна позиция срещу методиката на здравната каса да поема само най-евтините стентове, защо?
Не е нужно човек да е лекар, за да съобрази, че случаите са различни и няма как един вид стент да е подходящ за всички пациенти. Тази методика е направена, без да са чути специалистите, по някакви си други, немедицински критерии, а лекарят се ръководи от тях. Затова и дружеството на инвазивните кардиолози излезе с ясно отрицателно становище. Здравната каса не може да се превръща в разплащателна агенция. Но дори някой да приеме за водещ финансовия мотив, пак няма смисъл от ограничението. За година се поставят средно около 15 хиляди стента. Сега 1 от 10 с времето се запушват. Сигурно е, че икономията ще увеличи случаите с около 500. Половината от тях ще се нуждаят от операция, другите от ново стентиране. За една инвазивна процедура клиничната пътека е 3300 лв., за операция - 10 000 лв. И какво излиза - тези допълнителни разходи надхвърлят "икономиите". Но за всеки лекар и за всеки болен основното е, че се създават предпоставките за лоши резултати от лечението, тревоги и трудности за пациентите.

Как са пациентите, за които писахме, че лекувахте по нов метод с италианския кардиолог д-р Джанлука Ригатели?
Много добре - няма усложнения, пациентите бяха изписани в следващите дни след процедурите. На единия му предстои сърдечна операция, надявам се в крайна сметка всичко да приключи нормално.

Какво предвижда програмата на Националната кардиологична болница за лечение на шийните стенози? 
Поради структурата на болницата с налична неврологична клиника, клиника по съдова хирургия и инвазивна кардиология имаме възможност за пълно лечение на пациентите с мозъчно-съдова болест и тези със засягане на шийните артерии. Това, което ни липсваше и което се надявам, че ще започне да действа е координация между отделните звена. В крайна сметка това ще доведе до по-пълно и респективно - по-добро лечение на пациентите. Смятам, че до няколко месеца ще можем да започнем най-амбициозната и съответно - трудна, част от програмата - лечението на острия исхемичен мозъчен инсулт.


Станахте известен с патента си за принципно нов стент, който най-достъпно казано, е предназначен за укрепване на артерията на място, на което се разклонява, как го направихте?
Изработването на прототипа на бифуркационния стент отне буквално няколко дни, но преди това има едни 2 години на мислене и експериментиране. Идеята ми хрумна, докато чаках на летището в Краков. Бях седнал срещу въртящата се врата и си помислих, че подобно нещо става и в кръвоносните съдове. Технологично по-трудно от самия стент се оказа създаването на балона, който раздува стента.

Направлението бързо се развива, щом вторият поред бифуркационен курс в София събра толкова много кардиолози? 
Интересът се увеличава, щом в най-тежките метеорологични условия колегите проявиха стоицизма да дойдат в София за курса и практическото обучение. Обмисляме от следващото издание да сертифицираме участниците за професионална компетентност в тази област.

 

 

 

www.24chasa.bg

 
 

Рекламни

loading...