Реклама


МОНИЛИАЗА. БЕЛОДРОБНА КАНДИДОМИКОЗА
(0 votes, average 0 out of 5)
Здраве - Белодробни заболявания

Какво представлява монилиазата?

Микотичните поражения трудно се диагностицират и още по-трудно се лекуват. По-честите заболявания се отдават на широко разпространената. антибиотична терапия, която активира растежа на гъбичките и причинява дисбактериоза, улесняваща развитието им. Намалените защитните сили на организма, улеснява развитието на болестта, както и някои други заболявания като диабет, туберкулоза, анемия, бременност, гломерулонефрити, малигнени тумори и други заболявания, които също намаляват защитните сили, могат да способстват за развиетието на монилиаза.

Диагноза на белодробната кандидомикоза

Белодробната кандидомикоза протича: а) остро и б) хронично.

а) Острата белодробна кандидомикоза протича в няколко периода:

1. Скрит период - когато в сенсибилизирания организъм се размножават микотичните клетки без клинични прояви. Понякога в храчките могат да се открият микоподобни клетки и мицелии.

2. През втория период при промяна на общата реактивност на организма, монилиазата предизвиква неясен продължителен температурен синдром. Появяват се адинамия, вялост, обилно потоотделяне, намаляване или изчезване на апетита.

3. Третият период се характеризира с проникване на патогнните гъбички в дълбочината на дихателните пътища, в белодробната тъкан, което клинически се проявява с пневмонични огнища с разнообразна локализация и атипично протичане, без симптоматиката на обикновените пневмонии (отсъствие на плеврални болки, рязка кашлица с отделяне на храчки, задух, тахикардия, цианоза, херпес и т. н.). Болният се оплаква главно от нарастваща слабост, обилно потоотделяне, пълно отсъствие на апетита, постоянна висока температура, която от време на време добива хектичен характер, рядка кашлица с оскъдно отделяне на жилави и разтегливи храчки, в които периодично може да се открие примес от прясна кръв. Езикът става малинено червен. В белите дробове се oткриват оскъдни физикални данни и ярко изразена рентгенологична картина на възпалителни огнища, кавернозни и дисеминирани процеси.

4. Последният период може да завърши с клинично оздравяване или генерализация на процеса по лимфен и кръвен път. Кандидомикозното огнище може да се пробие и в кръвоносните съдове. В други случаи болестта придобива злокачествено протичане с неправилна температура със склонност към ондулация, прогресиращо изтощение, сухота на кожните обвивки с бледоземлист оттенък, отслабване на кръвообращението. Появява се пълно отвращение към храната. Езикът придобива постоянна яркомалинена окраска и се покрива със дебел белезникав налеп. Далакът и черният дроб са увеличени, неболезнени. Има прогресираща анемия, левкопения с еозинофилия, лимфопения, тромбоцитопения.

 

б) Хроничната кандидомикоза за разлика от острата започва незабелязано, подло и се характеризирва с постоянно развиваща се адинамия, бърза уморяемост, бавно отслабване, чести възпалителни процеси в белите дробове от типа на огнищните пневмонии, субфебрилна температура, левкопения с лиммфопения. При рентгеново изследване обикновено се диагностицира туберкулоза на белите дpобове.

Диагнозата е трудна. Тя може само да се предполага и с успешно лечение да се подкрепи.

 
 

Рекламни

loading...