Реклама


ЛАПАРОСКОПСКА ХИРУРГИЯ
(0 votes, average 0 out of 5)
Здраве - Новини

 

 

 

 

Проф. Владимир Димов – началник отделение „Миниинвазивна и лапароскопска хирургия” в болница „Токуда”, в интервю заАгенция „Фокус”  за лапароскопската  хирургия.

Въпрос: Проф. Димов, какво точно представлява лапароскопската хирургия 
Проф. Владимир Димов: В най-общи линии, вместо на пациента да бъдат направени големи оперативни разрези, цялата процедура се прави през две-три или четири дупчици. Така резултатът от операцията е абсолютно еднакъв - дали сте я направили по отворен път или по лапароскопски път. Но е важно, че усещането за болка при пациента е много по-слабо. Например, опериран от заболяване на дебелото черво става от леглото още в същия ден. Постоперативната болка е несравнимо по-малка. Важно е също така, че след лапароскопска операция се наблюдава по-ранно възстановяване на функциите на органите – времето за това се скъсява. Така престоят в болницата е по-кратък, човек може да се върне на работа много по-бързо. Всичко това е за комфорта на пациента. За нас - хирурзите може напрежението и сложността да са големи, но цялата полза е за пациента. За хирурга в началото е неудобно, че трябва да наблюдава действията си на екран. Но за това трябва време и опит. Аз съм започнал да оперирам с методите на лапароскопията през 1991 г. Ние бяхме пионери, всичко сами трябваше да учим. Сега младите могат да видят и да научат целия обем на операцията в реално време. Така времето за обучение се скъсява. Трябва само желание, възможности и да попаднат в оборотни институции с достатъчно операции, за да може за един по-къс период да натрупат по-голям опит. 
Въпрос: Колко време отнема едно такова обучение? 
Проф. Владимир Димов: Това е много трудно да се каже. Затова говорим, че няма лапароскопски и конвенционални хирурзи. Част от обучението на всеки един хирург е времето докато специализира. Не може да е станал конвенционален хирург, а сега да се учи. Това е много рядко за по-младите. Не е както беше по-рано – имаше хирурзи, които оперират консервативно и такива, които оперират по един или друг начин. Няма само лапароскопски хирурзи. В света няма опит някой да е бил много лош хирург-конвенционер и изведнъж да е станал брилянтен лапароскопски хирург. Добрият хирург трябва да владее и двата метода, защото в днешно време пациентът има право да избира. 
Въпрос: Самите операции като продължителност по-кратки ли са или не? 
Проф. Владимир Димов: Това е много относително. Зависи от опита, от индивидуалната хирургия. При обикновените операции един хирург може да завърши една операция за един час, а друг за три часа. Зависи и какво е заболяването. Установеното правилно е, че лапароскопските операции са малко по-дълги от конвенционалните. Няма никакво значение дали операцията е с 15 минути по-дълга, но има разлика дали е приключена с 20-30 милилитра кръв загуба или сте я завършили с един литър кръвозагуба. 
Въпрос: Каква е разликата в единия и другия случай за кръвозагубата? 
Проф. Владимир Димов: Кръвозагубата при лапароскопските операции е несравнимо по-малко отколкото при конвенционалните. При лапароскопските операции кръвозагубата е абсолютно минимална. Дори понякога може да няма и една капчица кръв загуба. Постоперативната болка също. Организмът реагира с болка на големите разрези и му трябва дълъг период, за да се възстанови. Манипулацията при отворената хирургия е много по-голяма. А при лапароскопските операции се ползват малки инструменти. Така възстановяването е много по-бързо. 
Въпрос: Какви са предимствата на лапароскопската хирургия за болния? 
Проф. Владимир Димов: Както вече стана ясно, предимствата за пациента са огромни, защото следоперативният период в болницата е много по-кратък, по-малка е травмата, по-бързо става връщането на пациента към работа например. Става дума за един възстановителен период, който е неколкократно по-малък, макар самите интервенции в началото да са по-скъпи, но накрая стават еднакви с цената на обикновената операция. За да стане по-разбираема ще дам един пример – ако един човек не е на работа за три дни или го няма един месец и е в болничен – това нали някой трябва да го плати? 
Въпрос: Отделението „Миниинвазивна и лапароскопска хирургия” в болница „Токуда” работи вече 4 години, какъв опит натрупахте? 
Проф. Владимир Димов: Нашето малко дете навърши 4 години, едно дете, което вече тича. Минахме незрелия период. В отделението „Миниинвазивна и лапароскопска хирургия” в болница „Токуда” вече имаме достатъчно опит като екип, a не само моят опит. За четири години трябваше да се утвърдим в сферата на българската медицина – да стане ясно какво и как работим, за да можем днес да увеличаваме и обхвата на дейността си. Ние не селектираме пациентите, приемаме всички, които са за коремна хирургия. И достигнахме от неселектирани пациенти - и планови, и спешни, 70 % и повече, които ги оперираме по лапароскопски път от общо постъпилите. На какво се дължи това? Дължи се преди всичко на факта, че първо - самият пациент много добре разбира предимствата на миниинвазивната хирургия. Нямаме пациент, който постъпва, без да не е изчел в интернет почти всичко за своето заболяване, което е много важно. Второ - самата медицинска общност и всичките съмнения и съпротива към миниинвазивната хирургия намаляват, тоест става ясно, че борбата срещу миниинвазивните методи е изгубена. 
Въпрос: Имало ли е такава борба?
Проф. Владимир Димов: Винаги е имало съпротива към новото. Има ли нещо което е било ново и да не е срещнало съпротива? Защо? Защото е нормално хирурзите, които имат утвърдена практика в коремната хирургия по консервативен път, сега трябва да усвояват нещо ново. Те са на различна възраст, различни са възможностите им. И желанието е различно, различни са и възможностите на клиниките и на болниците, където работят. Към лапароскопската хирургия има изисквания към техника и технология. Освен желанието, освен това да научиш, трябва да имаш и с какво да прилагаш новостите. 
Въпрос: Разполагате ли във Вашето отделение с цялата нужна техника за миниинвазивна хирургия? 
Проф. Владимир Димов: Ние в болница „Токуда” разполагаме с абсолютно всичко за миниинвазивната и лапароскопска хирургия. Можем да кажем, че имаме всичко, което ще го намерите в най-съвременните условия, в която и да е световна клиника. Освен в добър хирург, пациентът трябва да е сигурен и за техниката, с която болницата разполага. Ако тя не Ви дава добра видимост, ако не ви дава добра възможност да контролирате кървене, не може да работите такава хирургия. И според условията, резултатите са различни. Мога категорично да кажа с най-голямо задоволство, че в болницата мениджмънтът винаги е подхождал с разбиране към развитието на миниинвазивната хирургия и затова сме стигнали до тук, където сме сега. 
Въпрос: Какво е нивото ви? 
Проф. Владимир Димов: Ние сме извършили 650 операции миналата година с 800 преминали болни. Правим и диагностични процедури. Разполагаме с 12 легла и с трима специалисти и сами оценете за какъв обем на работа става въпрос.
Въпрос: Имате ли нужда от още специалисти? 
Проф. Владимир Димов: Ние работим в частна болница, в която нуждата и разширяването или обратните процеси се диктуват от обема на работата. И с увеличаването на обема, ще продължаваме с разширяването. Това обаче ще стане малко проблемно, защото е трудно да се намират кадри, които могат веднага да започнат да работят. Затова има нужда от опит. За мен е удоволствие да кажа, че хората, с които работим вече могат напълно самостоятелно да извършват голяма част от операциите.
Въпрос: В сравнение с другите болници, какви са предимствата на вашето отделение? 
Проф. Владимир Димов: Нашето предимство е фактът, че сме свързани с Кеймбридж, с Япония. Така пътят за всичко ново в тази област е много кратък.
Имаме възможност да споделяме опита. Може би, би било малко нескромно, но и ние имаме какво да им кажем, и те имат какво да ни кажат. Ние правим тук операции подобно на тях без селекция. Не ни притеснява преминаването от лапароскопски към обикновен път на операцията. Такава е световната практика. Разликата между опитните и неопитните хирурзи е тази, че опитните веднага за много кратко време знаят какво трябва да се направи. 
Въпрос: Кои са ограниченията за лапароскопските операции?
Проф. Владимир Димов: Те са предоперативни – например един напреднал тумор, или в някои случаи – наличие на предходни оперативни интервенции, които релативно може да затруднят достъпа. Това е много индивидуално. Повече са ограниченията при тежки сърдечни болести, защото там се появява ограничение в следствие от налягането в корема. Иначе при доброкачествени болести, злокачествени заболявания на коремните органи на стомах, хранопровод, тънко и дебело черво, панкреас, черен дроб, жлъчено каменна болест, гастро-езофагеален рефлукс и диафрагмални хернии. Освен това и всичките видове хернии също ги оперираме по миниивазивен или безкръвен оперативен път. Хернии, които са от най-различен тип се оперират по такъв безкръвен път. Фактически в коремната хирургия няма заболяване – а това е много важно – което е запазено само за лапароскопски или само за конвенционални процедури. Много е важно да се каже, че в света хирурзите не се делят на лапароскопски и конвенционални. Това не съществува. Един съвременен хирург трябва да може да прави и двете.
Въпрос: Има ли случаи, при които този метод не се препоръчва? 
Проф. Владимир Димов: Не може да се каже абсолютно, че нещо не става. Противопоказанията са на друго основание, тежки сърдечни заболявания, високо ниво на въглероден двуокис в кръвта, отколкото самата операция. Почти няма контра индикация в днешно време, която да не позволява да се започне лапароскопска операция. Ако хирурга установи, че не е подходящо да се продължи и то най-вече с оглед сигурността на пациента, може да се премине към конвенционална операция във всеки един момент. Ако завършите операцията по лапароскопски път, за пациента ще е голямо предимство. 
Фокус: Алергиите по някакъв начин влияят ли на този тип операции? 
Проф. Владимир Димов: Няма никаква разлика с алергиите – при единият или при другия тип на интервенциите. Подготовката за алергиите е еднаква и няма никаква разлика. 
Въпрос: Какви въпроси ви задават пациентите за този метод на опериране? 
Проф. Владимир Димов: Трябва да се каже, че този метод не е нов за България. Пациентите вече го познават и го търсят сами. Това, което най-често трябва да направим, е да спечелим доверието на хората преди операцията, защото след операцията той сам ще се убеди в метода. Пациентите в миниинвазивната хирургия са като топка сняг, която се търкаля по планината надолу. Тя е била малка едно време, но сега вече е голяма и сама се ускорява. Всеки един пациент, който е минал, има опит и разказва на другите хора. Това, което пациентът разказва, е по-важно от това, което ние казваме. Днес вече има много хора, оперирани по безкръвен път – те знаят предимствата и ги разказват на познатите си. 
Въпрос: Колко по-скъпи са тези операции? 
Проф. Владимир Димов: По-скъпи са, защото пациентите сами заплащат консумативите за операцията. НЗОК не ги покри.

 

 

 

 
 

Рекламни

loading...