Реклама


СПРАВЯНЕ С ПРИСТЪПИТЕ НА ПАНИКА
(0 votes, average 0 out of 5)
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - ЛЕЧЕНИЕ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

 

 

Пристъпът на паника представлява внезапна вълна на нарастваща физиологична възбуда, която идва "като гръм от ясно небе" или в отговор на сблъсъка с (или мисълта за) фобийна ситуация. Телесните симптоми, които придружават паниката, могат да  включват сърцебиене, стягане в гърдите или недостиг на въздух, усещане за задушаване, световъртеж, слабост, потене, треперене и/или изтръпване на ръцете и кр ата. Психологическите реакции, които често съпровождат тези телесни промен включват усещане за нереалност, силно желание да побегнеш и страх от полудяване и  смърт или неконтролирано поведение.

 

Всеки, който е имал истински пристъп на паника, знае, че това е едно от най-неприятните състояния, които човек може да преживее. Първият ви пристъп на паника може да окаже травмиращо въздействие, предизвиквайки чувство за ужас и безпмощност, и силна предварителна тревожност заради евентуалното повтаряне на паиическите симптоми. За съжаление в някои случаи паниката наистина се повтаря  и то нееднократно. Изследователите в областта все още не са наясно защо някои хора имат пристъп на паника само един-единствен път или пък веднъж на няколко години, а други развиват хронично състояние с няколко пристъпа седмично.

Добрата новина е, че можете да се научите да се справяте с пристъпите на паника толкова добре, че повече да не ви плашат. С времето можете да намалите интензивността и честотата на пристъпите, ако сте готови да осъществите някои промени в начина ва живот. Те включват:

•           Редовно практикуване на дълбока релаксация.

•           Редовно спортуване

•           Елиминиране на стимулантите (особено кофеина, захарта и никотина)

•           Усвояване на умението да признавате и изразявате чувствата си, особено на гняв  и тъгата

•           Възприемане на вътрешен монолог и "ключови убеждения", които спомагат по-спокойна и приемаща нагласа към живота.

Важността на тези пет промени варира при различните хора. Но ако култивирате всичките пет, с времето ще забележите, че проблемът ви с паниката ще намалее.

Подходът  при справяне с паниката не е силно ориентиран към медикаментозното лечение. Но за някои хора с пристъпи на паника е добре да взимат лекарства. Ако пристъпите са толкова интензивни и чести, че ви пречат да работите, да поддържате лични отношения или да спите или ако неизменно са свързани с чувството, че губите почва, то медикаментозното лечение може би е подходяща интервенция.

Двата вида лекарства, най-често предписвани за пристъпи на паника, са леките транквиланти (например Хапах и Ativan) и антидепресантите (като Zoloft, Paxil и Lexapro).

Намалете опасността

Пристъпът на паника може да бъде много плашещо и неприятно преживяване, но изобщо не е опасно. Може да се изненадате, но паниката е напълно естествена телесна реакция, която просто се появява извън нормалния си контекст. Тя е свързана с реакцията "бий се или бягай" - инстинктивна реакция при всички бозайници (не само при хората), която физиологично ги подготвя да се бият или да побягнат, когато оцеляването им е застрашено. Тази мигновена реакция е необходима за осигуряване оцеляването на вида при застрашаващи живота ситуации. Предназначена е да защити животните, когато се изправят пред хищници. Предназначена е също да съхрани живота ви като предизвика и мобилизира импулса ви да бягате от опасността.

Да речем, например, че колата видите змия. Ще усетите внезапен прилив на адреналин, придружен от чувство на паника и много силен и логичен подтик да побегнете от затрудненото по¬ложение. Всъщност в тялото ви ще се осъществят множество реакции, включително:

•           Ускоряване на пулса

•           Ускоряване на дишането

•           Стягане на мускулите

•           Свиване на артериите и по-малък приток на кръв към дланите и стъпалата

•           По-голям приток на кръв към мускулите

•           Освобождаване на складираната захар от черния дроб в кръвообращението

•           Повишено производство на пот

Самата интензивност на тази реакция и силният подтик да побегнете е тъкмо онова, което ще осигури оцеляването ви. Приливът на адреналин и притокът на кръв към мускулите увеличават бдителността и физическата ви сила. Енергията ви се мобили-

зира и се насочва към бягство. Ако тези реакции бяха по-малко интензивни и бързи, може би не бихте се измъкнали навреме. Сигурно ще си спомните моменти от живота си, когато тази реакция ви е послужила добре.

При спонтанен пристъп на паника тялото ви преминава точно през същата физиологична реакция "бий се или бягай", както при истинска животозастрашаваща ситуация. Пристъпът на паника, който ви събужда нощем или се появява като гръм от ясно небе, е физиологично неразгранuчuм от реакцията ви на преживявания като изгасването на колата ви на железопътните релси или събуждането ви от шума на влизане с взлом в дома ви.

Онова, което прави пристъпа на паника уникален и труден за справяне, е, че тези интензивни телесни реакции се появяват при липсата на всякаква непосредствена или очевидна опасност. Или, в случая с агорафобията, се появяват в отговор на ситуации, които не застрашават живота (като стоенето на опашка в магазина или оставането сам вкъщи). И в двата случая вие не знаете защо се появява реакцията. И това незнание - неспособността да си обясните факта, че тялото ви преживява такава силна реакция - само прави цялото преживяване още по-плашещо. Вие сте склонни да реагирате на силни и необясними усещания с още по-голям страх и засилено усещане за опасност.

Понастоящем никой не знае защо възникват спонтанните пристъпи на паника ¬ защо естественият защитен механизъм на тялото се задейства без видима причина и извън контекст. Някои хора смятат, че винаги има някакъв стимул за пристъпа на паника, дори да не е очевиден. Други са на мнение, че внезапните пристъпи възникват в резултат на временен физиологичен дисбаланс. Известно е, че пристъпите на паника са по-чести, когато човекът е подложен на продължителен стрес или наскоро е преживял значима загуба. Но само някои от хората, преживели стрес или загуба, развиват пристъпи на паника, а при други може да се появи главоболие, язва или реактивна депресия. Известно е също, че смущението в lосиs соеrulеus в мозъка допринася за пристъпите на паника, но изглежда това е само един фактор в дълга верига от причини, без да е първопричина. Пълното разбиране на онова, което предизвиква пристъпите на паника, е въпрос на бъдещи изследвания.

Тъй като при пристъпа на паника няма непосредствена или очевидна опасност, може да измислите или да припишете опасност на интензивните телесни усещания, които преживявате. При липса на реална животозастрашаваща ситуация умът ви неправилно възприема случващото се вътре като животозастрашаващо. Умът ви може много бързо да премине през следния процес: "Щом се чувствам толкова зле, сигурно съм в опасност. Щом няма видима външна опасност, опасността трябва да е вътре в мен". Затова е напълно обичайно при пристъп на паника да изобретиш някоя от следните "опасности" (или всички):

в отговор на сърцебиенето: "Ще получа инфаркт" или "Ще умра".

В отговор на усещането за задушаване: "Ще спра да дишам и ще се задуша".

В отговор на световъртежа : "Ще припадна".

В отговор на чувството за дезориентация или нереалност: "Полудявам".

В отговор на "омекналите крака": "Няма да мога да вървя" или "Ще падна".

В отговор на интензивността на телесните реакции като цяло: "Напълно ще загубя контрол над себе си".

Щом си кажете, че усещате някоя от горните опасности, вие засилвате интензивността на страха си. Силният страх още повече влошава телесните ви реакции, което на свой ред поражда още повече страх и вие попадате в спиралата на нарастващата паника.

Ще избегнете това, ако проумеете, че случващото се с тялото не е опасно. Всички горепосочени опасности са илюзорни - продукт на въображението ви, когато усещате силните реакции на паниката. Просто няма реално основание за никоя от тях. Нека ги разгледаме една по една.

Пристъпите на паника не могат за предизвикат сърдечна недостатъчност или инфаркт

Ускореният пулс и сърцебиенето по време на пристъп на паника могат да бъдат плашещи усещания, но не са опасни. Сърцето ви е направено от много силни и плътни мускулни влакна и може да издържи много повече, отколкото си мислите. Според Клеър Уийкс, здравото сърце може да бие с 200 удара в минута дни наред - дори седмици - без да се увреди. Затова, ако сърцето ви започне да препуска, просто му го позволете, вярвайте, че нищо лошо няма да последва, и накрая то ще се успокои.

Има голяма разлика между онова, което става със сърцето ви при пристъп на паника и по време на инфаркт. При пристъп на паника сърцето ви може да препуска, да думка и на моменти да пропуска удар или да бие извън ритъм. Някои хора споделят дори за болки в горната лява част на гърдите, които преминават доста бързо. Никой от тези симптоми не се влошава от движение или засилена физическа активност. По време на истински инфаркт най-обичайният симптом е постоянната болка и усещане за натиск в центъра на гърдите. Може да има  препускане или думкане на сърцето, но то е по-маловажно от болката. Нещо повече, болката и натискът се влошават при усилие и намаляват в покой. Това е напълно различно от пристъпа на паника, при който препускането и думкането на сърцето се влошават, ако стоите неподвижни, и отслабват, ако се движите.

В случай на сърдечно заболяване електрокардиограмата (ЕКГ) отчита ясни аномалии в сърдечния ритъм. Установено е, че при пристъп на паника няма ЕКГ аномалии - само ускорен пулс. (Ако искате да се уверите, помолете лекаря си да ви направи ЕКГ.)

Накратко, просто няма основание за асоциации между инфаркта и паниката. Пристъпите на паника не са опасни за сърцето ви.

Пристъпите на паника няма да доведе до спиране на дишането ви и до задушаване

По време на паника е обичайно да усещате как гърдите ви се стягат и дишането ви става ограничено. Това може да предизвика внезапен страх, че ще се задушите. При стрес мускулите на врата и гърдите ви се стягат и намаляват дихателния ви капацитет. Бъдете сигурни, че няма нищо нередно с дихателните ви пътища и белите ви дробове и че усещането за стягане ще отмине. Мозъкът ви има вроден рефлекс, който накрая ще ви принуди да дишате, ако не получавате достатъчно кислород. Ако не вярвате, пробвайте да сдържате дъха си една минута и вижте какво ще се случи. В даден момент ще изпитате силен рефлекс да вдишате повече въздух. Същото ще се случи при пристъп на паника, ако не получавате достатъч¬ но кислород. Автоматично ще отворите уста и ще поемете дълбоко въздух, дълго преди да стигнете до точката, в която може да припаднете от липса на кислород. (А дори да припаднете, незабавно ще започнете да дишате!) Накратко, колкото и да е неприятно, усещането за задушаване по време на паника не е опасно.

Пристъпът на паника  няма да ви накара да припаднете

Замайването, което усещате по време на паниката, може да породи страха да не припаднете. Всъщност притокът на кръв към мозъка ви леко намалява, най-веро¬ятно защото дишате твърде бързо.Това не е опасно и може да премине, ако дишате бавно и ритмично от корема, за предпочитане през носа. Ще е от полза също да се разходите наоколо при първа възможност. Оставете замайването да се засилва и спада, без да се борите с него. Тъй като сърцето ви бие по-силно и в действителност засилва кръвообращението ви, изобщо няма вероятност да припаднете (освен в редки случаи, когато имате фобия към кръв и случайно видите кръв).

Пристъпът на паника няма да доведе до загуба на равновесието

Понякога може да усещате силен световъртеж по време на паника. Възможно е напрежението да въздейства върху системата от полукръгли канали във вътрешното ви ухо, което регулира равновесието. За няколко мига може да ви се завие свят или дори да ви се струва, че нещата се въртят. Това усещане неизменно отминава. То не е опасно и е малко вероятно да бъде толкова силно, че наистина да загубите равновесие. Ако усещането за силен световъртеж продължава повече от няколко секунди, консултирайте се с лекар (за предпочитане отоларинголог), за да проверите за инфекции, алергии и други смущения, които може да засягат вътрешното ухо.

Няма да паднете или да престанете да ходите, когато усещате" омекване в коленете" при пристъп на паника

Освободеният при пристъпа на паника адреналин може да разшири кръвоносни¬те съдове в краката ви, карайки кръвта да се съсредоточи в мускулите и да не циркулира добре. Това поражда усещане за слабост или "омекване на краката" и страха, че няма да можете да вървите. Бъдете сигурни, че това усещане е тъкмо това - усещане - и че краката ви са също толкова силни и способни да ви носят, както винаги. Те няма да поддадат! Просто оставете усещането за треперене и слабост да отмине и дайте на краката си възможност да ви отведат там, където желаете да отидете.

 

Коментари  

 
+1 #1 Miro 2016-11-28 21:23
Tochno i qsno napisano az imam momentikato 3 4 meseca nqmam panichesko rastroistvo no.kato doide go.imam s sedmici chustvam se mn gadno nemoga da rabotq postoqno se zatvarqm.v kashti ne iskam da izlizam nema valnuva nishto postoqno si mislq che poludqvam sram.me da govorq inda spodelqm edno i sashto pred priqtelite mi nishto ne mi pomaga no chovek s misal moje da se izlekuva dori kogato doide pristapa ne se paniraite ostabi i sledi deistviqta togava straha vijda che ne te strah i to otmina izliza ot teb dishaneto pomaga v hartien plik az sashto vzimam menta glog i valerian atarax sashto ot.tezi anti depresanti ne sam.dovolen ne gi pite vzimaite neshta.na bilkova osnova imat poveche efekt no se iziskva tarpenie uspeh na vdichki daje v momenta sam.s stqgane okolo gradnua kosh i sarceto pojelavam vi na vsichki uspeh zashtoto znam kolko e gadno kak se chustvate kato paracli i kak barzate da vzemete telea da napishete kato vi stake zle simtomite v google ne se predavaite
 
 

Рекламни

loading...