Реклама

Постове от форума

МАГНИТНИ БУРИ

Дните с магнитни бури в момента
Подробности ТУК
ОСНОВНИ ТЕМИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Подробности ТУК

За депресията прочетете ТУК

 

МАЙКАТА НА ТРИФОНОВ: СИНЪТ МИ БЕ С МЕН, КОГАТО Е УБИТА ЯНА

Оценете статията
(0 гласа)

 

“Синът ми Пламен е невинен засмъртта на Яна. Никога не съм казвала, че в нощта, когато тя е била убита, той не се е прибрал цяла нощ. А на сутринта бил притеснен и ме накарал да мълча, че сме ходили в Борисовата градина. Дала съм други показания в полицията и съм се подписала под тях.”

Това обяви в петък майката на единствения обвиняем за смъртта на 27-годишната Яна Кръстева - Пламен.

Бившата медицинска сестра Емилия Трифонова (62 г.) поиска да разкрие своята версия за събитията около злощастната нощ на 8 юли, когато бе удушена младата жена. Ето нейния разказ:

“Искам още в началото да обясня, че не сме клошари, но наистина сме бездомни. Ситуация, в която всеки може да попадне. През 2001 г. напуснах мъжа ми, който бе полицай от Шесто РПУ, сега пенсионер. Отидох да живея при баща ми в кв. “Сухата река”. Синът ми живееше със семейството си в апартамента на тъста му в кв “Павлово”. Той обаче го изгони, защото Пламен беше без работа. Синът ми дойде да живее при мен и дядо си - моя баща. После тъстът му го уреди да започне работа в охранителна фирма, където самият той работеше. Но не поиска да го прибере обратно в дома си, при жена му Надя и дъщеря му Виктория.

Баща ми почина и понеже жилището беше общинско, трябваше да го напуснем. Така останахме без дом. Докато Пламен работеше като охрана, нощно време ме взимаше с него. В края на миналата година напусна. Фирмата беше нелоялна, плащаше малко и нередовно. От началото на годината пак е без работа. В зимните студени дни ходехме да спим при мъжа ми и другия син - те имат жилище на Сточна гара. През другото време нощувахме на междуетажните площадки в блока, където живееше татко. Гледахме да се прибираме след 22 ч, а сутринта преди 6 ч да сме излезли, за да не ни гледат хората.

През май решихме да почнем да събираме бутилки, за да изкарваме по някой лев.

На 8 юли преди обед отидохме със сина ми да се види със съпругата си Надя и с детето. Въпреки че не живеят заедно, те се виждат всеки ден. Аз все гледах да ги оставя насаме, те са млади хора. Той там се къпеше. Въпреки че сме без дом, никога не сме ходили мърляви.

Та същия ден взех детето да си поиграе в градинката. Мина 11-11,30 ч, върнах пред входа внучката. Изчаках Пламен да излезе от блока, където живеят в кв. “Павлово”. Видях, че нещо е притеснен, умислен. Имали разправия с Надя. Поисках да ми каже каква, но той ми вика: “Не сега, майко. Друг път.”

Предложих му да отидем в Борисовата градина да събираме бутилки. Същия ден имаше концерт на стадиона на ЦСКА, но той не обича това място, защото е заклет левскар.

Аз обаче настоях. Взехме автобус № 204 и слязохме на метростанцията на стадион “Васил Левски”. После тръгнахме към Борисовата градина. Същия ден беше много топло, почти нямаше хора. Седнахме до езерото с лилиите. До една кофа имаше две-три бутилки, взех ги. Към 16 ч вечепочнаха да прииждат хора.

По принцип ние много рядко ходим в Борисовата градина. За целия юни сме били два пъти там. Обикновено седим в Докторската градина, там хем има по-малко хора, хем са по-интелигентни.

В Докторската градина обаче има едни момчета, дето все се закачат с нас и ни нагрубяват. И същия този ден, тъкмо си тръгвахме от Борисовата, когато тези същите ни видяха. И пак почнаха да се държат агресивно. Наругаха ни, напсуваха мен. Пламен тръгна към един и му вика: “Ти майка ми няма да псуваш.”

Аз го дръпнах да не обръща внимание на хора, които не заслужават. Направихме още няколко обиколки. Събрахме около 20 шишета. До стадиона не сме припарвали изобщо. След 21,45 ч тръгнахме да се прибираме. Казах му да се отбием и в Докторската градина, той не поиска.

На Орлов мост има кафене, където върнахме бутилките. Искахме да си купим мокри кърпички за ръцете, но нямаше и едни момичета ни услужиха. Дойде тролей № 4. Аз се качих, а синът ми каза: “Аз искам малко да остана сам.”

В 23 ч бях във входа на блока, където нощуваме. Легнах си и съм заспала. По едно време се събудих, защото синът ми си дойде и ритна, без да иска, една бутилка. Попитах го колко е часът. А той си погледна джиесема и ми каза, че е 1,30 ч. Каза ми още, че е хванал следващия тролей и си е дошъл, но искал да остане насаме и седнал в градинката зад блока.

Мъжът ми след разпитите в полицията ми се скара как съм могла да кажа, че синът ми не се е прибрал с мен. Аз съм християнка, вярваща съм и казвам това, което е било. Казала съм истината. Да, искаше да остане сам, да помисли, имал си е нещо проблеми. Всеки има. Ние какво да направим, че същата нощ се е случило нещастието с момичето.

Станахме и излязохме в 6 ч сутринта, за да не ни видят съседите. Изобщо не е бил притеснен, потиснат. Аз съм медицинска сестра, детски профил. Работила съм в детската педиатрия и в XX поликлиника. Учила съм четири семестъра психология. Мога да позная, ако има разлика в поведението му, ако е бил замислен, отвеян.

Не отговаря на истината, че съм твърдяла в полицията, че бил изнервен. Че го е нямало цяла нощ, а после ми казал да мълча. Че ме карал да лъжа, че сме ходили в Борисовата градина предния ден. Че все се интересувал за убийството и четял вестници... Нищо от това не съм твърдяла в полицията.

Каза ми само: “Не споменавай, че съм искал да остана за малко сам. Даже и на баща ми.” Тази негова реплика беше по повод това, че баща му е заръчал да не ме оставя сама.

В следващите десет дни се разхождахме по улиците, не сме се интересували от нищо. Два-три пъти ходихме и в Борисовата градина, не е имал притеснения.

На 18 юли следобед бяхме в Докторската градина - да се поклоним на паметника на Васил Левски. От малка винаги чествам годишнините на Апостола. После си купихме хляб. Към 17 ч седнахме на една пейка. Дойдоха трима полицаи и ни отведоха в Софийско градско (СДВР). Мен два пъти ме разпитваха там и веднъж в Института по психология на МВР. Даже един полицаи ми вика, че съм отгледала убиец.

Пламен го оставиха в ареста, защото имало някакви съвпадения (б. р. - вероятно става дума за космите от Пламен, открити в юмрука на Яна).Може да са подменени. Но защо не проследиха и неговия джиесем, както направиха с онзи другия, когото освободиха?

Мен все ме питаха: “Къде е шапката на сина ти.” Защото свидетелката Таня Иванова казала, че бил с шапка и три четвърти панталони. Той такава шапка няма. Питам коя е тази жена, която твърди, че ни виждала да спим по пейките в Борисовата градина? И която го видяла в 5 ч сутринта в Борисовата градина?

Аз съм християнка и казвам истината.”

 

Старши комисар Валери Йорданов: Тя говори като майка!

“Не искам да коментирам нищо по делото. Тя като майка може да говори каквото иска.” Това каза шефът на столичната полиция старши комисар Валери Йорданов.

Той заяви, че също като на Николай Русинов, и джиесемът на Пламен е бил проследен по мобилните клетки. Йорданов обаче не пожела да разкрие къде е ходил обвиняемият и в колко часа всъщност се е прибрал при майка си. “Събирането на доказателства продължава”, увери полицейския шеф..

По случая първоначално бе заподозрян и Николай Русинов, който в нощта на убийството е правил секс с Яна. Той изчезна от страната, а на 26 юли се върна от Турция. След разпит прокуратурата се отказа да му повдига обвинение и го освободи. Николай заяви, че е оставил в 5,30 ч сутринта Яна жива. Смята се, че след това Пламен се е опитал да я насили, тя се борила, а той я удушил. В подкрепа на това са откритите в ръката й негови косми.

 

trud.bg

 

 

Login to post comments
 

Рекламни

Новини

Интересни мнения

Последни коментари

loading...