Реклама


ЗАЩО ОТВЛЯКОХА И УБИХА МИРОСЛАВА?

Оценете статията
(0 гласа)

Ти си много глупава жена, отвличането не е за пари, казва 36-годишният Стойчо Стоев-Чочо от Перник на съгражданката си Емилия Шумкова, майка на 17-годишната Мирослава Николова, която изчезва на 7 ноември 2011 г. Жената ден и нощ я търси из града и околните села. Допитва се до гледачки, полицаи и до Чочо, техен познат, местна кримка, с контакти в ъндърграунд средите. На няколко пъти Емилия го пита защо седмици наред похитителите мълчат и не се обаждат за откуп.

Стойчо Стоев-Чочо

Чочо не знае, че е един от тримата, върху когото падат съмненията на близките на Мирослава, и те го посочват по време на разпитите в полицията. Не защото имат доказателства, а заради криминалната му биография.

Два месеца и пет дни по-късно, на 12 януари 2012 г., тялото на Мирослава е открито в местността Планиница над Перник. Чочо сам отвежда антимафиотите дотам, след като ден преди това е извикан на разпит. На детектора на лъжата се издънва и постепенно почва да признава пред психолозите от МВР.

Вечерта води полицаите до местността, където в плитък гроб е закопана ученичката. Не открива обаче точното място вероятно заради мрака. На следващия ден куче на БЧК се включва в търсенето на тялото, а Чочо е отведен в дома си, за да се направи в негово присъствие претърсване на жилището. Там, под предлог че му се ходи до тоалетна, влиза в килер, където държи законния си “Глог”, и се гръмва в дясното слепоочие.
Година и два месеца след откриването на тялото на Мирослава разследването за отвличането и смъртта , водено от пернишката прокуратура, приключи.

Разпитани са над 100 свидетели, събрани са повече от 20 тома материали, още толкова секретни, събрани чрез СРС-та. Страните по делото са запознати с доказателствата, очаква се до дни прокуратурата да внесе обвинителния акт в Пернишкия окръжен съд и процесът да бъде насрочен.

Единственият обвиняем е 27-годишният пенсионер по болест Марио Любенов-Заека, посочен от Чочо като мъжа, удушил Мирослава два часа след отвличането .
До вечерта на 7 ноември нищо в живота на момичето не предвещава трагедията, която ще последва. Мирослава ходи на училище, а вечер на тренировки. Понеделник, сряда и петък е в залата за таекуондо (тренира от 5-годишна), останалите дни се занимава с ММА (свободни боеве). Толкова е напреднала в спорта, че се бие предимно с мъже. Фенка е на футбола, често е на стадиона за мачовете на местния "Миньор”.

Прави по 20 обиколки на стадиона.

Обича народните танци и с майка си често си устройват домашни надигравания. Изкарва шофьорски курсове и се кани, щом навърши 18 г., да подкара "Форд Ка", който я чака в гаража.

Крои планове да завърши висше образование и да отвори собствен ресторант. Няма гадже, защото не харесва страстта на връстниците си към алкохола и цигарите. Иска бъдещият й приятел да е сериозен, спортист. "Мимето постоянно се смееше, шегуваше се. Никога не се е карала с някого. Беше кротка и разбрана и явно от добрината си пострада", разказва майка й.

За последно вижда дъщеря си, когато я оставя пред залата по таекуондо.
Тогава отпред забелязва и групичка от четирима младежи, сред които и Марио Любенов-Заека, и при последвалата очна ставка между двамата го разпознава.

Около 20,20 ч Емилия излиза от дома си да посрещне дъщеря си след тренировката. Докато я чака, джиесемът  звънва и вижда, че я търси Мирослава, опитва се да я набере, но телефонът вече е изключен. Майката остава с впечатление, че  е паднала батерията. До 21,40 обикаля с колата улиците на Перник да търси Мирослава. Нейни приятели също се включават в издирването, защото не е типично за ученичката да закъснява без предупреждение. Емилия се прибира и казва на по-голямата си дъщеря Елеонора, че не е намерила сестра.

Около 21,50 ч телефонът на Елеонора звънва, обажда се Мирослава:
“Како, аз съм  отвлечена”.
Предупреждава я да не ходи в полицията, защото ще я нарежат на парчета. Казва  да отиде до гаражна клетка 10 до картинг пистата, където ще намери писмо с указания. Паникьосана, Елеонора изпуска слушалката. Близките  а силно озадачени. Не им е ясно защо точно тяхното дете е похитено, при положение че семейството не е сред заможните, към онзи момент майката има и задължение към банка. Обръщението “како” също ги изненадва. Мирослава никога не нарича така сестра си, а  вика Мортиша. От писмото, написано от Мирослава под диктовка, става ясно, че семейството трябва да брои на похитителите 250 хил. евро, а банкнотите да са от по 500 евро.

Писмото е оставено, преди Мирослава да се обади на сестра си.
“И досега се чудя какви са тези похитители, които искат откуп в банкноти от по 500 евро. Гледала съм филми, чела съм книги, навсякъде искат дребни, употребявани банкноти”, пита се Емилия Шумкова.

В това време похитителите вече са натоварили в голфа завързаната със свински опашки Мирослава и потеглят към местността Планиница. В колата носят кирка, лопата и едно въже - дълго около метър, със закачени в двата края метални халки. Според признанията на Чочо, докато държал Мирослава, Марио я удушил с италианска примка. Убиват я два часа след отвличането.

Марио Любенов-Заека, единственият обвиняем за смъртта на Мирослава

Според обвинението двамата замислят от пет месеца похищението и въобще не възнамеряват да крият момичето някъде, докато чакат парите, а направо да го убият, за да не влизат в излишни разходи. Целят се в парите на Борислав Чолев, годеник на Елеонора, внезапно сдобил се година по-рано с наследство от покойния си баща. Младежът е собственик на 11 апартамента в София и земи. Той е и връзката с Чочо, който му е бивш шофьор, а Марио му е съученик. Марио и Чочо пък посещават един и същ фитнес.

След като намират писмото в гаража, семейството съобщава в полицията и се впуска в
собствено издирване на момичето. Ден и нощ обикалят из пернишките села. Отиват и при гледачка в Кюстендил, за която се твърдяло, че познава. Ясновидката им съобщава, че Мирослава е жива и здрава, и посочва мястото, където похитителите я държат. Майка  веднага се обажда на Елеонора да я предупреди, че щом се прибере, ще потеглят към мястото. Полицаите, които през цялото време подслушват телефоните им, ги изпреварват. “Още преди да се прибера в Перник, ми се обадиха да ме питат защо съм излъгала. Ходили, обърнали селото наопаки, но не намерили нищо", казва Емилия. През тези три седмици на неизвестност тя се допитва и до Чочо. В началото на декември следва второ писмо. То е оставено пред дома на Борислав, отново е искана същата сума.

“Не разбирам защо са искали от нас чужди пари, кой щеше да ни ги даде”, чуди се сега Емилия. Тя се надява в съда истината да излезе наяве.

Емилия Шумкова, майка на Мирослава

Емилия Шумкова, майка на Мирослава: Всичко ми напомня за нея

- Г-жо Шумкова, как преживяхте двата месеца, през които не знаехте какво се случва с дъщеря ви?
- По-добре е, когато няма яснота. Два месеца и пет дни търсихме жив човек. Обикаляхме денонощно, но се надявахме, че ще я открием жива. Страшното дойде, когато научих от телевизиите, че е намерен трупът на Мирослава.
- Така ли узнахте за смъртта ?
- Да, обадиха ми се журналисти. Изказаха съболезнования, защото бил намерен трупът на Мирослава. Аз нищо не знаех. Отидох пред сградата на полицията в Перник. Там се бяха струпали много хора. Влязох в управлението, дойде говорителят на полицията и ми каза, че откритото тяло е на Мимето. Попитах дали са сигурни. Отговориха ми, че е тя, но някой трябва да я разпознае в моргата. Пристигна сестра  Елеонора и я разпозна. Аз не съм ходила, от мен взеха само ДНК.
- Как се справяте?
- Не може да се преживее загубата на дете. Няма и седмица да не отида на гроба . Особено трудно е вечер. През деня съм на работа, сред хора. Бригадата ми е от 30 човека. Щом се прибера, отивам на нейния етаж от къщата. Там нищо не е променено. В петък, три дни преди да я отвлекат, беше започнала да си сглобява новата секция. В събота цял ден беше с мен на село, в неделя учи за шофьорски изпит. В понеделник се яви на изпита, обади ми се, че го е изкарала. Вечерта я отвлякоха. Така и не си дооправи секцията. Искаше и ъглова холна гарнитура. Купихме я, след като я отвлякоха, за да може да се зарадва, щом се прибере. Където и да се завъртя, всички ми напомня за нея. Музика да чуя, веднага Мимето ми е пред очите. Обичаше много песните на Сашо Роман. Кукери да се зададат, за нея ми напомнят. Преди 40 дни почина и баща ми, но все пак бе на 72 г. Но дете, което не навърши и 18 г., прежалва ли се?
- Мислили ли сте колко кръвнина да поискате от обвиняемия Марио Любенов?
- Не, все още делото не е внесено в съда. Но трябва да заведем и дело в Страсбург. Чудя се как може да се допусне ключов свидетел, който твърди, че човек е отвлечен, убит и закопан, да се самоубие. Нали е бил под конвой.
- Искате ли да си изясните цялата истина около смъртта на Стойчо Стоев?
- Той има майка, баща, брат, жена. Баща му казва, че и неговото дете е в гроба. Нека той си изясни за неговото, аз искам за моето дете. Стойчо, че е участвал в отвличането и убийството, нямам съмнение. Най-важното е обаче да разберем защо е отвлечена и убита Мирослава. Защо точно тя? Но не вярвам истината да излезе.
- Какви бяха впечатленията ви от Стойчо?
- Доста интелигентен, разумен човек, който знае какво върши.
- Какво наказание искате за Марио?
- Доживотна присъда за такива, които отвличат невинни деца.

Елка Георгиева, майка на Марио

Елка Георгиева, майка на Марио Любенов-Заека: Има намесен трети, няма ДНК от сина ми

Елка Георгиева е майка на Марио Любенов-Заека, единственият обвиняем за убийството на Мирослава. 27-годишният мъж в момента е сам в килия в ареста на полицията в Перник. Два пъти месечно го посещава майка му. Носи му сухи, пакетирани храни и чисти дрехи.
- Г-жо Георгиева, как се чувства сина ви?
- Не е добре. Постоянно ми казва ние, неговите близки, да направим нещо. Преди половин месец страните по делото прочетоха материалите, събрани в 20 папки. Марио се запозна с тях, адвокатите му също. Никъде няма обективни доказателства, че синът ми е извършител. Не е намерено негово ДНК по тялото на момичето. Обвинението е изградено само на показанията на Стойчо Стоев-Чочо. Срещу Марио няма нищо освен обвиненията на един мъртвец. Между двамата не е направена очна ставка, за да се провери кой казва истината. Марио е задържан през нощта на 11 януари 2012 г. в болницата на 4-и километър в София, където бе постъпил за лечение. Отведен е незнайно къде и уж дал показания, написани според нас не от него. За мен в убийството има намесено трето лице, защото ДНК-то, намерено по момичето, не е нито на Чочо, нито на Марио.
- Кога постъпи в болницата и защо?
- На 4 януари 2012 г. Трябваше да стои известно време за лечение.
- Каква е диагнозата му?
- Шизофрения. Последната експертиза, която му бе направена, казва, че в момента на извършване на престъплението е можел да разсъждава. Чудя се как са определили, че точно в този момент е разсъждавал, но явно имат някакви методи.

- Откога е в ареста в Перник?
- От януари м.г., но те непрекъснато го местят. Отслабна 20 кг заради лошата храна и тормоза. И най-вече защото, така да се каже, се блъска в стена - пробва какво ли не и никой не му обръща внимание.
Постоянно праща жалби до Върховната касационна прокуратура. Аз също писах - до бившия главен прокурор Борис Велчев, до новия - Сотир Цацаров. Още щом Цацаров встъпи в длъжност на 10 януари, изпратих жалба, но нямам отговор. Писала съм писма и до Българския хелзинкски комитет, докъде ли не и нищо
- Какво искате от тях?
- Да обърнат внимание да не се нарушават човешките права, защото Наказателният кодекс гласи, че задържаният има право на защита, която да говори насаме с него.
От май м.г. по устно разпореждане на Марио не му се разрешава свиждане насаме с адвокатите или с баща му, който също му е защитник. Винаги присъства дознател.
Нарушение е и вземането му от болница без прокурорска заповед, нарушение е и престоят му два месеца в болницата в Ловеч, без да знаем къде е. Когато въпросът бе поставен в Народното събрание, го намериха за 1 час.
- С какво се занимаваше синът ви, преди да бъде задържан?
- Работеше в една фирма, но беше съкратен. От 2 г. е пенсионер по болест. С жена си отглеждаха детето си.
- Сега как е със здравето?
- Не е добре, те не му дават никакви лекарства.
- Вие познавахте ли Чочо?
- Не го познавам. Марио от 6 г. живее със семейството си в наследствено жилище от родителите ми и нямам представа от приятелите му. Познавах тези от ученическите му години, а той се ожени година след като завърши училище.

 

 

24chasa.bg

Последна промяна на Понеделник, 01 Април 2013г. 08:39ч.
Login to post comments
 

Рекламни

loading...