Реклама


ТРЪМПИЗМЪТ - НОВАТА ИДЕОЛОГИЯ?

Оценете статията
(1 vote)

Европейските политици, противопоставящи се на утвърдените елити, едва успяваха да сдържат вълнението си след победата на Доналд Тръмп. От Марин льо Пен във Франция, през Виктор Орбан в Унгария, до Найджъл Фараж във Великобритания, те приветстваха триумфа на бъдещия американски президент като утвърждаване на тяхната собствена дълга опозиция срещу миграцията и свободната търговия. Европа през следващата година я очакват серия от политически тестове: започвайки с изборите за държавен глава в Австрия следващия месец и италианския конституционен референдум; и продължавайки с изборите в Нидерландия, Франция и Германия през 2017 г. Именно сега европейските популистки партии усещат възможността да постигнат успех.
Но има важна разлика между САЩ и европейската ситуация. Пазарът усеща, че победата на Тръмп най-вероятно ще доведе до промени в американската икономическа стратегия. Миналата седмица акциите се покачиха и облигациите паднаха, докато инвеститорите залагаха, че обещанията на Тръмп за намаляване на корпоративните данъци, по-малко регулации и повече мащабни инфраструктурни разходи ще доведат до печалби за компаниите и до нарастване на инфлацията. Това от своя страна ще намали част от натиска върху Федералния резерв, който може по-скоро от очакваното да увеличи лихвите.
Но в Европа е трудно да си представим, че успех за популистките партии в еврозоната ще доведе до промени в националните икономически политики. Вместо това е по-вероятно да се окаже още по-голям натискът над Европейската централна банка (ЕЦБ): може би по-голям от този, който ще понесе.
Това е така, тъй като фискалните правила в еврозоната не могат да влияят особено много върху фискалната политика. Повечето правителства в еврозоната все още са задължени да продължават да намаляват дефицита и нивата на външния дълг. Страните, които имат фискалната възможност да осигурят повече стимули са онези, които най-малко имат нужда от това: в Германия безработицата е под 6% и има признаци, че увеличаващите се заплати могат да започват да подхранват вътрешна инфлация.
Междувременно, страните с най-големи проблеми и следователно с най-голям риск от дефлация като Италия и Португалия са тези с най-малко фискално пространство. Усилията да се увеличат инвестициите с общи програми за ЕС като т.нар план „Юнкер“ досега имат незначително влияние върху ръста.
Успехът на популистките партии най-вероятно освен това ще създаде повече трудности за правителствата да осигурят икономически растеж вътре в държавите или да постигнат консенсус за промени при управлението на еврозоната, което според много икономисти е от изключително значение за дългосрочната финансова стабилност.
В действително, очакванията за по-дълбока интеграция в еврозоната изглежда намаляват, тъй като правителствата, за да отговорят на евроскептичния натиск поставят нови препятствия. Например, Нидерландия в момента има закон, който изисква кабинетът да проведе референдум за всеки закон, свързано с ЕС, ако 300 хил. души са го поискали. Този инструмент вече беше използван, за се блокира търговското споразумение между ЕС и Украйна. По подобен начин белгийският регион Валония миналия месец почти унищожи споразумението за свободна търговия между блока и Канада.
До момента действията на ЕЦБ позволяваха на правителствата на еврозоната да избягват трудните решения. Но това не може да продължи до безкрай. Еврозоната вече в изправена пред редица неотложни предизвикателства, които могат да тестват нейното единство. Все още не е постигнато съгласие между Берлин, Атина и Международния валутен фонд за облекчаването на гръцкия дълг. А без намерено решение властите се страхуват, че може да се стигне до нова криза през следващата година. Същото се случва и между Брюксел и Рим във връзка с италианския бюджет за следващата година и прилагането на правилата на ЕС. Политиците се страхуват, че правителството може да реши да действа само, да наруши правилата вместо да плати цената вътре в държавата и следователно да се поставят под въпрос правните основания, според които ЕЦБ действа.
Дори ако еврозоната избегне всички тези шокове проблемите ще продължат да очакват управляващите: особено ако възстановяването продължи и инфлацията се увеличи. По-високата инфлация може да намали натиска върху Федералния резерв, но това ще усложни доста живота на ЕЦБ.
Реалността е такава, че има някои проблеми, от които еврозоната не може да се крие още дълго и пред които политиците ще трябва да се изправят точно в момента, когато са най-малко подготвени.

 

Източник: Агенция "Фокус"

Последна промяна на Понеделник, 14 Ноември 2016г. 12:26ч.
Login to post comments
 

Рекламни

loading...