Реклама


НЛП И ХИПНОТЕРАПИЯ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - Как се формира личностната и ситуативната тревожност
(0 votes, average 0 out of 5)
Психично здраве - ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Article Index
НЛП И ХИПНОТЕРАПИЯ ПРИ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Закотвяне в смелото щастие
Лекарства и паническо разстройство
Амигдала
Как се формира личностната и ситуативната тревожност
All Pages

Как се формира личностната и ситуативната тревожност? За разлика от паническата криза, нейният физиологичен път за формиране е “дългият път” – сетивен сигнал – таламус – неокортекс и преценка – сигнал до амигдалата и пускане на тревожната реакция. В случая реакцията не е толкова силна и подлежи на контрол.
От физиологична гледна точка и с оглед на лечението, разликата между личностовата и ситуативната тревожност от една страна и паническата криза, фобии, посттравматичното разстройство и натрапливоти е огромна. Първите се дължат на когнитивните процеси, извършващи се в неокортекса и приложението за К.Т. е разумно предложение.
Вторите се явяват атавистични, рудементарни емоционални реакции, играли някаква важна роля в процеса ни на оцеляване, които се включват от едно образование – бадемовидното ядро и тъй като разумът няма пълен контрол върху него се явяват – “прекогнитивни емоции” – според Льоду и К. Т. е неефективна при тях
Някои изводи, които можем да си направим:

1. Тревожните състояния, П.Р., фобии и Посттравматичното стресово разстройство . са резултат на естествени физиологични процеси, протичащи в мозъка. Да се говори, че те са болести и хората, които ги изпитват са болни е меко казано невярно. В този смисъл нито аз, нито който и да е може да ги лекува.

2. Разграничаването на изброените състояния от депресията има значение за успешното преодоляване на състоянието.
Психотерапията не само К.П.Т., но и която и да е, е средство на избор при ситуативната и личностовата тревожност. Разбира се при първата ще са нужни 1-2 сесии, докато във втория случай доста повече. Приложението на лекарства в случая е неуместно – психотерапията е процес на обучение на клиента да разчита на собствените си сили и се справя със собствените си страхове. Лекарството само забавя този процес- човекът е раздвоен , дали подобрението идва от лекаството или психотерапията. За това във всеки учебник по психотерапия се отбелязва, че когато тя се прави на фона на медикаменти, то след спирането им психотерапията трябва да се повтори.
Милтън Ериксон – един от най-добрите психотерапевти казва: “Психотерапията е нещо, което става вътре в главата на пациента. А как може да прави той терапия с размътен от лекарства мозък?” Поради това, той се е съгласявал да работи с клиенти поне 3 дни след спирането на всякакви лекарства.

3. За преодоляването на П.Р. психотерапията е абсолютно необходима – освен, когато не се разчита на спонтанна ремисия, а тя е доста голяма – 30-40%. В случая когнитивната терапия не е твърде подходяща, защото реакцията на амигдалата в е “прекогнитивна” и не може да се спре чрез когнитивните процеси. Подходяща е поведенческата терапия и когнитивната хипнотерапия.

4. За медикаментите при П.Р. мисля, че добрата психотерапия може и трябва да доведе до преодоляване на състоянието и без лекарства.

5 Антидепресантите – уместни са само при силно изразена депресия. Но при лека и средна трябва да се опита само психотерапия.

Няма лекарство, което да действа непосредствено върху амигдалата.

Транквилизаторите забавят импулсите, които тя изпраща, а също действат на периферията, но това е все едно да пълниш каца без дъноСлед спирането нещата са в изходна позиция. Антидепресантите, употребявани без да има депресия, действат по подобен механизъм, но дават и доста странични ефекти. /Във всеки учебник по психотерапия пише, че когато дадеш на човек който не е в депресия да пие антидепресанти, той изпитва доста неприятни усещания/.

Така, че ползването на лекарства без провеждането на психотерапия е най-сигурният начин  за хронифициране на състоянието на П.Р. А ,съвместно с нея удължават лечението почти двойно.
Това разбира се не означава поголовно да спрете медикаментите – но е причина сериозно да се замислите върху стратегията за преодоляване на П.Р. В нея мястото на лекарствата е изключително ограничено.

Защо обаче в деветдесет и девет процента от случаите подходът към П.Р. включва лекарства, а психотерапията прилагана у нас е с ниска успеваемост?

За да се разясни въпроса ще се върна назад във времето – краят на 50-те и началото на 60те години. Тогава в психиатрията навлизат съвременните психофармакологични медикаменти – антидепресанти и транквилизатори .

Но страховите разтройства, поради физиологичната си и когнитивна етиология са съпътствали човека през цялата му еволюция. И най-честият метод за преодоляването им е бил психотерапията – макар и да не е носила това име. В средата на 50-те години всеки един психиатър е владеел определен набор от психотерапевтични техники за лечение на страховите състояния – по това време той, освен фенобарбитал, бром – калций и няколко други вече отречени медикаменти, не е имал никакъв избор. Тогава е затихвал и големият спор – дългосрочните или краткосрочните терапии са по-ефективни. Последните методи почти изцяло изместват психоанализата.

И тогава идват транквилизаторите. Ефекът от тях е много бърз. Цената им е евтина и хората наистина се чустват добре. И тъй като здравеопазването навсякъде е свързано с пари – освен при социализма, който бе у нас, много психиатри се отказват от психотерапията и започват приложението на медикаменти. Резултатите, както казах, са добри.

Голяма част от тревожните симптоми са повлияни буквално веднага. Нямало основания за съмнения. До момента, в който се спирал медикамента. Тогава започнало да се разбира, че това е трудно, от една страна тревожността се връщала, от друга самите те предизвиквали синдром на “отнемане” – абстиненция.

Най-лесният вариант бил лекарството отново да се върне и това започнало да се прави в голяма част от случаите. В това време фармацевтичните фирми се осъзнали – те имали едно прекрасно заболяване, при което лекарството “трябвало” да се пие цял живот. И то не какво де е “заболяване”, а такова което е с относително голяма честота и засягащо хора в млада възраст. А това означава много, много години прием, както и много, много продадени лекарства.Започнали да се поръчват изследвания, които да доказват по безспорен начин колко ефективни са лекарствата в сравнение с психотерапията, подпомагали се лекари и болници, които оставяли психотерапевтичната си насоченост и се правела реклама по радиото и телевизията все едно, че ставало дума за обикновен сладолед. И тъй като фармацевтичните фирми разполагали практически с неограничени финансови средства “лечението” с медикаменти се наложило в световен мащаб.

Как стоят нещата в България? Разбира се, че различно. Тук фармацевтичните фирми са били държавни и не се е гонело печалба. Но тук има идеология на партията. А партията винаги се е страхувала от всичко, което променя мисленето на хората. А, какво друго прави психотерапията? Така, че мнението на партията не можело да бъде положително към психиатрите и психолозите, които към средата на 50-те, те са лекували основно с психотерапия. Дори имало и два български метода за това “Отреагиране” на Н. Кръстников и “Психологична декапсулация” на Д. Чолаков. Ползвала се и хипноза.

И изведнъж идват медикаментите. Те не могат да променят мисленето и в този смисъл са безопасни – партията бързо разбира това и започва политика на замяна на психотерапията с медиканети. И това става много бързо – като те привикат на четири очи в партийния комитет, като те понижат в длъжност и дори уволнят. Така, че психотерапията у нас изчеза от официалния хоризонт – за около 30-40 години.
И идва десети ноември. Голяма част от тези, които са я можели не са между живите, другите са на преклонна възраст, а и методите, които владеят са доста стари. Този вакуум започва да се запълва, за съжеление в не най-добрия вариант. За разлика от Русия, в която нещата стояха горе-долу така, в страната ни навлязоха психотерапевтични направления от възможно най-бавен и ниско ефективен тип.
Защо? Защото пазарът ни е малък, а най-ефективната психотерапия с години изпреварила европейската е в САЩ – ние просто не можем да си купим обичутел от там. Само пътят не можем да му платим. В Русия, поради огромния пазар това бе направено. В голямата си част психотерапевтичното обучение в Русия бе осигурено от американци и там нещата с ефективността на психотерапията са на много високо ниво. А ,като се замислите, то не би и могло да бъде иначе, в края на краищата най-големият двигател за търсенето на успешни и бързи методи за лечение на страховите разтройства са такива масови бедствия и катаклизми като войните, земетресенията, ураганите и т.н.

Д-р Тодор Първанов, психиатър”



Публикувам горните думи на силно уважавания от мен д-р Първанов поради факта, че в огромна степен съм съгласен с тях. Държа само да отбележа, че моето лично становище леко се различава по въпроса за медикаментозния прием. Моят скромен опит говори, че подходящият медикамент служи по-скоро като "проходилка", патерица, която често е нужна, защото макар и механично, облекчава ужаса от страха! Разбира се, тази проходилка е нужно да се захвърли в един момент от терапията и посрещането на страха да се практикува с вече промененото отношение на ПРИЕМАНЕ, СПРИЯТЕЛЯВАНЕ, ОБИЧ към него (колкото и странно да звучи) и СМЕЛОСТ. Защотосмелостта не е без - страшие, а премахването на борбата с/ бягството от страха и впрягането му, използването му в процеса на сублимиране/ трансформация до тласкащата сила на мотивацията ни за творчество и постижения! Приемам изцяло и опита на д-р Първанов за масирана кратка терапия при П.А. - обосновката му почива както върху личния му опит от работата с хиляди случаи с пациенти с П.Р., така и върху физиологията и биохимията на паническите атаки! Мога само да отбележа, че според мен далеч не всеки пациент е готов за подобна масирана еднократна терапия (както когнитивно, така и емоционално, но и като очаквания и вторична полза от проблема си), поради което според мен прилагането и е ефективно след определен срок провеждане на обичайните 60/ 90 мин. сесии два пъти седмично, по време на които се създава подходящ когнитивен и афективен контекст и терапевтична връзка на доверие (позитивен пренос), реструктурират се някои разбирания, създават се нови нагласи, когнитивни, афективни и поведенчески умения за работа с тревожността.


Горните методи представляват достатъчно разбираеми и лесни инструменти за самопомощ, без да навлизат в по-дълбоките води на аналитичната работа, многообразието от хипно методи, дишания и т.н. на една водена от психотерапевт психотерапия.

Най-сърдечно желая успехи в трансформирането на страха в радостна смелост с помощта на горната методика за самопомощ!

Ползвана литература:

1) Да се справим с тревожността и фобиите - Наръчник за терапевти и пациенти, Едмънд Борн, ЛИК

2) Трансперсонална психология. Свещена сексуалност. Орлин Баев, Данграфил, 2009

3) Щастието - Мисли и преживявания на психотерапевта, Александра Заркова;ИК "Интервю Прес"

4) Психотерапия, на игра и наистина. Владимир Бостанджиев; Кибеа, 2009

5) Неврозите, Зигмунд Фройд, Евразия 1993

6) Когнитивно поведенческа психотерапия. Издание на БАКПП; „М-8-М” 2009

7) Позитивна психотерапия на ежедневието. Носрат Песешкиян; Славена, Варна

8) Интернет източници:

Когнитивная психотерапия расстройств личности, Бек Аарон

Когнитивная терапия депрессии, Бек Аарон

Нервные заболевания при духовном росте , Ассаджиоли Роберто

Когнитивно-бихевиоральный подход в психотерапии и консультировании, Власова Т.В.

Орлин Баев, психотерапевт

 




 

Коментари  

 
0 #1 zoro 2011-07-13 17:42
Възможно ли е тази НЛП да помага паническото разстройство? Ако имали опитали да споделят.
 
 

Рекламни

loading...