Реклама

Трагични нет запознанства

    Майката на арестувания за двойното убийство в Джебел Мерт – Шукрие Мехмед е напуснала града. Това съобщиха за 24rodopi.com по време на днешния...
102380
      Една четвърт от представителите на силния пол попадат в клопката на любовта от пръв поглед, а 29 на сто от господата признават, че са...
130294.16666666667
  „Вече нямам сълзи дори да плача, ние с тази мъка ще си умрем. Само търся да работя нещо. Мъката е много силна, няма думи, с които да я изразя. Не ...
304663.2
  Ерген, който упорито си търси дама на сърцето, иска да съди 15 жени. Той е подал жалба в прокуратурата, че никоя не хлътва по него. Врачанинът...
109693.66666666667
    Преди години, в зората на интернет, когато всичките ми приятелки ентусиазирано си бяха направи профили в един международен сайт за запознанства,...
97654.25

Постове от форума

МАГНИТНИ БУРИ

Дните с магнитни бури в момента
Подробности ТУК
ОСНОВНИ ТЕМИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Подробности ТУК

За депресията прочетете ТУК

 
ТЪГАТА И СТРАХА
(1 vote, average 5.00 out of 5)
Психично здраве - ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

 

 

 

 

Какво представлява тъгата?

Тъгата като страха е положителна емоция. Тя ни дава възможност да се излекуваме от неизбежната мъка и загубата на близки. Това може да е очевидна истина за някои хора. В такъв случай те са по-щастливи от стотици други, които въобще не приемат тъгата като положителна емоция. Някои се чувстват опустошени от нея и не могат да говорят за нищо друго. Други я приемат с нямо примирение - те страдат мълчаливо. По някакъв начин всички те се демобилизират от нея, вместо да се развиват и да израстват чрез нея. Те са обхванати от отчаяние, което оказва отрицателно влияние не само върху собственото им здраве и живот, но и върху хората около тях, включително и върху собствените им деца.

Корените на проблема са различни, като, разбира се, по-голямата загуба не означава по-голяма мъка или по-голямо вцепенение. По-долу привеждаме някои примери за различните видове загуби, които могат да ни сполетят; ще установите, че някои очевидно предизвикват по-голяма мъка, отколкото други.

Загуба на:

- любимо същество поради смърт, развод или раздяла;

- приятели поради преместване или несъгласие;

- домашен любимец;

- работа поради уволнение или пенсиониране;

- здраве поради болест, катастрофа или старост;

- статут или роля, като напр. на майка, началник и Т.н.;

- любим предмет;

- представа за себе си;

- зрение или слух;

- начин на живот поради финансови проблеми, майчинство или

развод;

- част от себе си, напр. творческо вдъхновение, сексуалност, интелект.

Да разгледаме процеса на тъга, като му дадем възможност да постигне естествената си положителна цел - изцелението. Установено е, че съществуват някои основни фази, през които трябва да минем, за да се възстановим от загубата.

Фази на загубата

Шок - преживян като чувство на онемяване, ненормално спокойствие, затваряне в себе си, нереално възприятие, откъснатост, неспособност да се изразят чувства. /"Всъщност нищо не ми се е случило." "Просто сънувам."/

Отричане - реагираме, сякаш не сме претърпели никаква загуба. При  силна тъга опечалените могат да получат халюцинации и да са уверени, че чуват гласа на любимото същество.

 Депресия - отчаяние, болка, плач, хленч, желание да се "предадем" .

Вина - опечалените се питат в какво са сгрешили и им се иска да бяха постъпили по друг начин. /"Ще ми се да не бях разговаряла така с него, преди да си отиде." "Ако не бях толкова взискателна ... " "Трябваше да съм по-упорита."/

Безпокойство - паника от последствията от загубата. /"Никога няма да мога да му/й намеря заместник",”Никога няма да мога да си намеря друга работа"!

Гняв - чувството, че сме станали жертва, и желание да намерим някого или нещо, върху което да хвърлим вината за това. /"Не е честно." "Защо точно аз?"/

Примирение - сбогуване, реално оценяване на фактите, прощаване и продължаване напред с надежда.

Как да  преодолеем  мъката?

Защо толкова много хора смятат, че е много трудно да се преодолее мъката? Защо им се струва, че остават приковани към една или друга нейна фаза? Причините за това са различни - някои се дължат на културата ни, други на обстоятелствата, а трети са лични:

- Културните традиции на обществото могат да изискват жените /обикновено по-често от мъжете/ да останат в постоянно или продължително състояние на траур. От вдовиците /или разведените/ на Запад не се очаква да носят траур през остатъка от живота си, но се предполага, че ще проявят уважение към човека, когото са загубили, като "Тъгуват за него "Достатъчно" дълго време. Но кой може да определи точно този период? Промяната в тези ритуали обърква много опечалени хора, тъй като техните приятели могат да продължат да ги докосват с "кадифени ръкавици" много по-дълго, отколкото е необходимо, или да се опитат да ги излекуват от скръбта, преди тя да е отминала.

- Силно въздействащи навици от детството могат да не одобрят тъгуването /философията на "стиснатите устни"/ или да ни накарат да възприемем нездрав начин за справяне с мъката /напр. да не се освобождаваме дълго време от нея/.

- Живоrьт може да се окаже толкова напрегнат, че да няма време за продължителна тъга; практическите проблеми трябва да имат приоритет.

- Може да липсва подкрепа от страна на другите. Поради собствени трудности и заетост те може да почувстват неудобство или раздразнение при вида на някой посърнал. А тогава, rьй като се чувства прекалено уязвим, опечаленият може да се затвори още повече в себе си.

- Сегашната загуба може да събуди стара неизживяна тъга още от детството и опечаленият може да не осъзнава това или да се опита да я отстрани, тъй като тя го обсебва, или да се по­чувства "глупаво", че си припомня миналото.

- Личността на опечаления може да го направи по-склонен да остане прикован към една фаза на процеса на тъга. Може да изпитва нужда да се чувства виновен, да не може да се ядоса, да му е трудно да заплаче и т.н.

- Чувствата на опечаления към изгубения предмет или същество могат да не са искрени. Взаимоотношенията на полулюбов, полуомраза могат да предизвикат объркване и човек да не знае дали да плаче, или да подскача от радост.

- Опечаленият може да страда от липса на самочувствие и самоувереност, което затруднява преодоляването на тъгата.

- Или може да отсъства мотивация - загубата може да служи за "извинение" за продължаване на депресията. В такъв случай истинският проблем може да е нежеланието за посrигане на успех, за установяването на нови приятелства, за сключването на нов брак, за придобиване на независимост или дори за живот.

Паническото разстройство е състояние, което може да  предизвика депресия от невъзможността бързо да се справим с него. Тази депресия, обаче можем да я разглеждаме и като вид израстване и сила. В процеса на справяне с паническите атаки, ние можем да се окажем доста силна личност, която ще успява да се  оправя  успешно и с други  тежки състояния в живота. Силата може да ни донесе ново самочувствие на изградена личност.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Реклама

loading...
 

Рекламни

Новини

Спонсорирано

Спонсорирано

loading...

Интересни мнения

Последни коментари