Реклама

Постове от форума

МАГНИТНИ БУРИ

Дните с магнитни бури в момента
Подробности ТУК
ОСНОВНИ ТЕМИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Подробности ТУК

За депресията прочетете ТУК

 
СИНДРОМ НА ИЗПЕПЕЛЯВАНЕТО
(0 votes, average 0 out of 5)
Психично здраве - Състояния

 

 

 

 

Какво представлява синдромът burnout?

Работата не ви носи удоволствие. Не сте ефективен както преди. Усещате   хронична умора 

губите креативност, отслабвате или напълнявате. Застига ви безсъние и отчаяние.

Това са част от симптомите на т. нар. синдром на изпепеляването, познат

като burnout (от англ. ез. - прегаряне), чиято жертва може да сте станали, разказва  проф. Вихра Миланова. Специалистката е национален консултант по психиатрия и началник на Клиниката по психиатрия в столичната университетска Александровска болница.

Още Шекспир споменава синдрома в сонет

Синдромът burnout не е явление от вчера или днес. “Той е описан още в сонета на Шексир “Влюбеният пилигрим” от 1599 г.”, каза още проф. Миланова. По-късно известни писатели също са ползвали страданието за сюжет. Такъв пример е Греъм Грийн и неговата тъжна история на известен архитект в книгата му Burnout case. “На български е преведена като “Безнадеждният случай”, а всъщност става дума за психическото прегаряне”, подчерта професорката.

Синдромът на изпепеляването протича индивидуално, но при всички засегнати се свързва с чувството за провал, за отчуждение и за загуба на ориентир. “Появява се в резултат на прекалено дълго влагане на големи усилия в работата при ограничена възможност за пълноценно възстановяване”, обясни проф. Миланова. Тя добави, че съществуват много научни спорове за проблема. Някои специалисти заявяват, че това е един вид депресия на работното място, която се пренася в живота. Други са на мнение, че тя остава само в службата.

Чувство за провал, липса на ориентир

“Така или иначе страданието се съпътства с други важни симптоми. Едно от тях е чувството за отчужденост от ставащото на работното място, наблюдава се безразличие, липса на нови идеи за сметка на рутинното изпълнение на задълженията”, изброи професорката.

Много често застигнатите от синдрома боледуват, тъй като имунитетът им се понижава. Освен промени в апетита и поведенчески промени не е изключено атакуваният от страданието да започне да липсва от работа. Характерно е, че много често изпълнява задачите си чисто формално, изразява недоволство, посяга към алкохола и други вредни вещества. В същото време става агресивен, настроението му лесно се променя, понякога се появява чувство за вина, раздразнителност, т.е. налице са неспецифични, по-близки до депресията симптоми.

Разликата е, че синдромът burnout се развива само на работното място.

“Установено е, че с това състояние хората се сблъскват поне веднъж в кариерата си. А то може да продължи с месеци, дори и с години”, предупреди проф. Миланова. Най-уязвими са хората, които са мотивирани и отдадени на работата си, имат високи стандарти и се причисляват към идеалистите. Най-често става дума за служители на по-високи позиции. В риск са тези, чието състояние на тялото и на ума им не може да се справи с нарастващите задачи и като че ли са в капан: започват да се насилват да вършат всичко, а са постигнали тавана на развитието си и нямат никакъв шанс за по-нататъшно израстване. “А в същото време са прекалено засипани с проблеми за решаване. Т.е. много неща са поставени пред тях, но без ясни цели, без да се вижда светлина, а само неяснота относно желаното напредване и безсилие за промяна на ситуацията”, обясни психиатърката.

Сред рисковите групи са работещите в сферата на обслужването, т. е. занимаващите се с живи хора. Например: медицинските професии, като на първо място излизат общопрактикуващите лекари.

Именно джипитата са най-уязвими, защото всеки ден се сблъскват с лавина от проблеми и оплаквания. На второ място в класацията са социалните работници, после заетите в образованието, авиодиспечерите, чиновниците от правоохранителната система, журналистите и компютърните специалисти.

В България няма направени изследвания, но анализирайки европейските данни, се смята, че около 50% от заетите преминават през такова състояние в живота си. Проучванията показват още, че поне 30% от персонала понижават производителността на труда при burnout, влошава се и качеството му, засилва се текучеството, а има доста претенции за бонуси и компенсации. “За САЩ например се знае, че синдромът на изпепеляването е засегнал 2/3 от работната сила, което струва на работодателите 200 млрд. долара годишно”, посочи проф. Миланова.

Често “прегорелите” служители си мислят, че като отидат на курс как да организират времето си, ще решат проблемите си. Става обаче точно обратното - усвояват хитрини как да си освободят някой и друг час, но той веднага бива запълнен с нови дейности. Т.е. още повече се натоварват. “Можем да дадем пример с двигателя - когато той прегрее, трябва да се охлади, а не да му давате допълнително газ. Т.е. управлението на времето не е решението”, обясни психиатърката.

Спасението е следното: пациентът трябва да се научи да се справя със стреса, довел до синдрома.

“Затова лечението започва с профилактика, анализ на състоянието, създаване на приоритети - кое е най-важното за човека, да се създаде умение за организация на работата и делегиране на задължения, да се върне самомотивацията”, завърши проф. Миланова..

 

 

 

 

trud.bg

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

loading...
 

Рекламни

Новини

Спонсорирано

Спонсорирано

loading...

Интересни мнения

Последни коментари