Реклама

Постове от форума

МАГНИТНИ БУРИ

Дните с магнитни бури в момента
Подробности ТУК
ОСНОВНИ ТЕМИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Подробности ТУК

За депресията прочетете ТУК

 
ЗИМНАТА ДЕПРЕСИЯ УДРЯ АКО НЯМА СВЕТЛИНА
(0 votes, average 0 out of 5)
Психично здраве - Състояния

 

Какво представлява зимната депресия и как да се борим с нея?

Зимната депресия лесно може да се разпознае, тя доста прилича на реактивните депресии. Характеризира се с отпуснатост, липса на настроение, намалена работоспособност, отпадналост. При някои хора може да се появи и повишена конфликтност, нежелание да се излиза от къщи, често има нарушение на съня, а също така нарушение на когнитивните функции – т.е. на вниманието, разконцентрирани сме, паметта се влошава, забавят се реакциите. Наблюдава се сънливост, вялост и умора. Това се нарича също и сезонно афективно разстройство.

Доказано е, че от зимна депресия страдат повече жените, отколкото мъжете. В северните страни, които се характеризират с по-къс ден, липса на слънчева светлина, е по-разпространена. Трудно можем да се предпазим от този вид депресия, ако само си седим вкъщи, защото зимната депресия е предизвикана от недостиг на светлина, това е причината за нея. И съответно можем да излезем от нея, като увеличим престоя си навън, а къщата ни е максимално ярко осветена. Излизайки сутрин, е хубаво да дръпнем щорите, пердетата, да влезе светлина и чак, когато се стъмни, да ги спуснем отново. Разходките на чист въздух помагат за излизането от този тип депресия. Хубаво е да има ярки цветни петна вкъщи, да се опитаме да пуснем лятото в живота си. Ароматерапията също помага. Но преди всичко нивото на серотонин се увеличава най-вече при физическите натоварвания. Също така храните да са с голямо съдържание на витамин В и омега три мастни киселини. Общо-взето е доказано, че около 30 процента от хората, и в България страдат от този вид депресии.

Каква е причината жените да страдат повече от този вид депресии и по принцип жените ли са по-склонни към депресивни състояния?

Смята се, че е така, че жените са по-склонни към депресивни състояния, но това не е официално доказано.

По Коледа и Нова година има доста почивни дни, след тях хората като че ли изживяват доста сериозен стрес, връщайки се на работа. Защо става така, че връщането на работа за много от нас се превръща в тягостно, неприятно изжиявване?

 

Първо, защото през дългите почивни дни хората са отпуснати, настроени са за почивка и трябва чисто физическо време организмът да се пренастрои на работна вълна. Друга причина е, че в България животът е труден, голямата част от хората не си позволяват много често почивка. И една друга, немаловажна причина е, че много от хората се връщат на работа, която не е любима, която се работи не по сърце, не по призвание, а по необходимост. При хората, които обичат работата си, които са предимно с творческа работа, не се наблюдава в такава степен това състояние при връщане на работа след почивка. Има и обективни причини, свързани със ситуацията в обществото ни, социалните фактори са много важни.

Непрекъснато говорим за позитивно мислене.Позитивната психотерапия може ли да помогне на хората, някои учени  смятат, че позитивното мислене много се надценява?

 

Позитивното мислене е нещо хубаво, но то не е панацея. Позитивната психотерапия много добре помага при такива ситуации, защото тя работи със съществуващите вече ресурси в човека. Просто трябва да се изкарат наяве и да намерим начина да се справим. Всеки човек има различни стратегии за справяне.

Какво най-често ни потиска нас, българите и защо толкова често се оказваме в класации за нещастни хора, след като има други нации, които имат може би повече основание да се чувстват зле?

 

Проучванията показват, че най-често ни потиска вредният микроклимат в семейството. Често хората са принудени от обстоятелствата да живеят с нелюбим партньор, социалните ситуации също – да общуват с хора, които не са им приятни. Несигурността, невъзможността да си направиш някакъв план за утрешния ден, или малко по-далеч в бъдещето, беззаконието – всичко това много потиска хората, липсата на перспектива също. Но всеки е нещастен по своему, всеки един случай трябва да се разглежда в частност. Щастието е нещо много относително за всеки човек, един е щастлив от едно нещо, друг от друго, хората са много различни. Но и всеки има нещо, за което да се захване, което да го прави щастлив. И позитивната психотерапия помага именно за това – да изкараме този ресурс на повърхността и всеки да намери смисъла за себе си.

За българите се казва, че обикновено търсим приятелите си, когато имаме проблеми , търсят ли българиет специалисти ?

 

Все повече хора започват да се обръщат към специалисти. Това, което прави впечатление, е, че допреди няколко години, помощ търсеха предимно жени. Сега, все повече мъже също търсят психотерапевт и консултант. Общо-взето проблемите на мъжете са сходни с тези на жените, въпреки че, разбира се, половите различия са важни.

Защо мъжете се „престрашават” по-късно от жените да потърсят помощ?

 

Пречупи се това национално мислене, че мъжът трябва да е силен, че емоциите не трябва да се издават, че дори когато обичаш някого, не трябва да казваш, защото това те прави слаб и уязвим. А какво по-добро от това да кажеш на човека, когото обичаш, че не е сам в този свят? Пречупва се този модел от народопсихологията ни всичко да се затаява. Вече знаем, че когато има проблем, за него трябва да се говори, ако искаме да го разрешим, защото иначе той остава вечен. Повечето проблеми идват от недоизказаните неща.

Има ли заблуди и митове за психологията, с които продълаваме да живеем? Продължават ли да се смесват нещата, че когато си в депресия, това те прави психически лабилен, нещо ”не ти е наред”, че могат да ти лепнат някакъв етикет?

 

Такива хора не споделят в семейството, защото не срещат разбиране. Семейството обикновено им казва „я се стегни, вземи се в ръце”. Не споделят и на работа, защото там опираме до социалната ситуация. Нито един работодател не търпи психически лабилни хора. Депресираният човек е с много намалена работоспособност, такива пациенти лежат вкъщи, не стават от дивана. Затова такова състояние се скрива, а в България все още не се прави разлика между психолог и психиатър, въпреки че това вече се поразчупи. Ако човек е психически лабилен директно го пращат при психиатър. От реактивна депресия страдаме всички. Тя е реакция на някакво травмиращо събитие, а травмиращи събития има в изобилие в живота. Много пациенти си  взимат болнични, но молят да се пише друга диагноза, не се вписва депресия, точно заради тази стигма, да не се разбере в работата. Всички българи много внимават това да не стане известно в работата.

Защо е тази стигма в обществото по отношение на депресираните хора?

Там, където хората са по-добре информирани за това какво представлява депресията  я няма тази стигма. В повечето европейски страни психотерапевтичните услуги се поемат от здравните каси и е нещо обикновено да отидеш при специалист, ако имаш такъв проблем, докато при нас не е така. Трябва да мине още време, за да могат тези щампи да изчезнат.

Как да не се депресираме?

Превенцията, разбира се, е най-важното нещо. За да не изпадате в такива състояния, е хубаво да има повече почивка, при всеки удобен случай. Дори да няма голяма финансова възможност , „излезте от къщи”, не стойте у дома, особено когато има много дълги празници. Ние имаме обичая да правим големи трапези, да има тежки гости, а е хубаво човек да излезе, да се поразходи. Да отиде на кино, на някакво представление, на екскурзия в друг град, или в планината, в София например си имаме Витоша. Дефицитът на нови впечатления, омагьосаният кръг вкъщи-на работа-вкъщи, много често поражда депресивни състояния. Можем да опитаме да си разнообразим живота, дори с най-дребното нещо. Веднъж седмично поне може да отидете на кафе с приятели или приятелки, което да се превърне в ритуал. Всеки човек да има някакво лично време. Нека хората  да намерят време за някаква двигателна активност, това е най-доброто – плуване, или йога, кой каквото харесва.

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

 

Рекламни

Новини

Интересни мнения

Последни коментари