Реклама

Постове от форума

МАГНИТНИ БУРИ

Дните с магнитни бури в момента
Подробности ТУК
ОСНОВНИ ТЕМИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО
Подробности ТУК

За депресията прочетете ТУК

 
САМОТАТА, ЕДНО НОРМАЛНО ЧУВСТВО
(0 votes, average 0 out of 5)
Психично здраве - Състояния

Ненормално ли е да се страхуваме от самотата?

Една от основните човешки потребности е осигуряване на чувство за свързаност с другите. В класическата пирамида на Маслоу тя идва непосредствено след потребността да утолим глада си и да имаме подслон. Необходимостта да се усещаме като членове на групата, да бъдем свързани със себеподобните си. Какво на практика означава чувството за свързаност и самотата?

Няма човек, който да не си е задавал изконния въпрос за смисъла на живота. Защо сме тук и какво ни мотивира да бъдем живи днес и какво искаме от утрешния ден. Обикновено тези въпроси започват да се зараждат в тийнейджърските години, което е свързано с изграждането на идентичността и намирането на отговор на въпроса кой съм аз? Именно затова са ни необходими другите. Другите, в които можем да се огледаме, да видим отражението на себе си и да попием от тях, техните цели и стремежи. Да изградим някаква обща цел. Да се събираме с хора, които споделят нашите интереси и с които можем да дискутираме теми от взаимна провокация.

С други думи, самотата ни най-малко няма връзка с физическото състояние. Тя е състояние на духа. Така или иначе няма начин да бъдем напълно разбрани, ако ние самите не можем да сме наясно със себе си. Тогава какво остава да очакваме някой друг напълно да споделя нашите възгледи, търсения, цели и ценности. Въпреки това непрекъснато се стремим да намерим хора, от които да получим нещо, с които да се чувстваме в “собствени води”.

За пръв път ясната потребности от близост и намиране на референтен кръг се проявява през тийнейджърските години. Тогава се търси един или няколко “най-добри” приятели, както и група, към която тинейджърът се приобщава. Чувства се сред равнопоставени, обсъжда неща, които пряко го вълнуват, получава обратна връзка за собствените си силни и слаби страни. Чувството, че проблемите и интересите не са само лични, че и другите изпитват същите терзания, действа едновременно успокоително и стимулиращо.

В групата, в общуването с хора се усвояват всички умения за бъдеща реализация. Научава се умението за себерефлексия – истинското намиране и опознаване на себе си. Споделеното усещане за еднакъв начин на възприемане на новините и целия заобикалящ свят. Усещането за членство в групата минава различни етапи и нива – подражание, имитация, идентификация до цялостно приемане на ценностите и целите на групата. Приемане на моделите и оформяне на собствения светоглед в унисон с този на хората, с които се чувстваме близки.

Разбира се, паралелно с това се изграждат и всички лични предпочитания, интереси и търсения. Всеки започва да оформя собствените си представи за това каква професия да избере, какви хора може да нарече приятели, как предпочита да се забавлява. Какъв партньор търси и в каква насока най-много би искал да усеща, че среща разбиране.

На всекиго се е случвало да се чувства самотен, да прелиства номерата в телефона си или контактите си и да не се обади на никого. Защото не мисли, че има нужда точно от това в момента. Няма нищо общо и с конкретната житейска ситуация – дали има връзка и приятели. Именно в този момент усеща, че няма с кого да сподели това, което го вълнува или тормози. В такива моменти се чувства самотен. Или по-скоро неразбран.

Има един прекрасен психологически трик, който помага за избягване на подобни моменти. Да не очакваме от другите повече, отколкото могат да ни дадат. Например да имаме група приятели “за купон”, група приятели за интелектуални разговори, група приятели, с които да обсъждаме философски теми и т.н. Най-трудно се получава балансирането с партньора така, че хем да се чувстваме достатъчно приети, безрезервно, хем да не отправяме изисквания, на които няма как да ни отговори.

Във връзката може би най-необходимото е усещането за безрезервно приемане. Не очакване на пълно разбиране, което е почти невъзможно, най-малкото защото сме различни хора. По-скоро усещането, че въпреки противоречията във възгледите, въпреки различията в интересите няма да срещнем присмех или отхвърляне, а напротив – толерантност и подкрепа даже и когато човекът до теб не е съгласен, в името на взаимността и близостта.

Това, което ние самите можем на свой ред да дадем - и на партньора, и на близките си, е именно увереността, че винаги бихме застанали зад тях и бихме ги подкрепили в трудни моменти. Това не означава, разбира се, да приемаме или толерираме поведение или решения, с които не сме съгласни и засягат и нас. Означава в личните цели и търсения на близките си даже и да имаме резерви към тях – свързани с професия или хоби – да осигурим необходимото лично пространство. Да не бъдем обсебващи, в никакъв случай да не орязваме крилата на порива и стимула, даже и да ги смятаме за смешни. Да изслушваме и уважаваме личните търсения на близките си. Да поощряваме интересите им, защото те ги правят щастливи. Да осигурим свобода и да получаваме свобода, не привидни и незаинтересувани, а реални, изпълнени с подкрепа, споделеност, толерантност и разбиране. Само така няма да се чувстваме самотни и ще помогнем и на близките си да не се чувстват така.

 

 

 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

loading...
 

Рекламни

Новини

Спонсорирано

Спонсорирано

loading...

Интересни мнения

Последни коментари