Реклама


Дневници за паническо разстройство. Не съм получавала паническа атака от 2 месеца Избрана статия

Оценете статията
(4 гласа)

 

 

Ето и пътя, който извървях при справяне с паническите атаки.
Започнах да си поставям малки цели, например да ходя пеша.

 


Това изглеждаше много страшно за мен ( да ви припомня, че дълго време
не излизах от вкъщи), но започнах работа и нямах никакъв избор.
Казвах си,
че трябва да стигна от точка А до точка Б, каквото и да се случва с мен. В началото слизах 1-2 спирки преди моята работа и постепенно увеличих ходенето. А повярвайте ми
беше страшно, аз имам и агорафобия и имах чувството, че сградите ще паднат върху мен, усещах, че сякаш залитам, виеше ми се свят, но нищо не можеше вече да ме спре. Аз знаех, че колкото и да съм зле ще стигна до точка Б.
Така беше всеки ден, отивах пеша на работа и се връщах пеша. Минавах по 5 км на ден.
Когато тръгвах за мен беше важно да отида на сигурно място. Е, работата не беше най-сигурното място, но все пак там съм сред хора и поне ако " умра" няма да съм сама. Постепенно започнах да се гордея със себе си за постигнатите резултати и ходенето пеша се превърна в приятна разходка. 
Изпитвах ужас и да се возя в градски транспорт. Страх ме беше да не ми стане лошо и да се изложа- да припадна или да повръщам.
Тогава помолих съпруга ми да ме чака след 2 спирки, а аз да се возя сама до там. И така се упражнявах много пъти. Страхът започна постепенно да стихва. Ако пък имах среща с приятелка си казвах- каквото и да става аз трябва само да стигна до нея. И дори да ми стане лошо, това е човешко. 
Важно е да намерите човек, на който да се доверите. Който да ви подкрепи и да ви помогне при справянето с ПА. Дори и просто да можете да му позвъните в труден момент. Това душевно страдание често ни обрича на самота. Аз дълго време не намирах опора, защото никой не ми вярваше. Дори и близките ми ме отхвърляха и за тях аз просто се оплаквах. Но не се отказвайте. Първата ми
случайна среща с човек като мен, преобърна нещата. До този момент си мислех, че само аз изпитвам това ужасно страдание.
Даже в началото ми беше трудно да повярвам. После открих сайта на "Фондация Европея" и разбрах, колко много хора сме. Радвам се, че взех и правилното решение да отида на психолог.  

Поставяйте си малки цели, въоръжете се с търпение и вярвайте, че ще успеете... Не съм получавала ПА от 2 месеца.

 

П.Х.

 

Всички теми от "Дневници за паническо разстройство"

 

Последна промяна на Неделя, 03 Април 2011г. 09:56ч.
Login to post comments
 

Рекламни

loading...