ПЕРФЕКЦИОНИЗМЪТ И СТРАХА

Оценете статията
(0 гласа)

 

 

 

Перфекционизмът залага препятствия, които докато бъдат прескочени могат да отнемат години. Много хора смятат, че не са перфектни и не заслужават да бъдат обичани.

 

Мики е на 28 години. Мило момиче, облечено винаги с изискан стил. Приятните й черти се допълваха от ненатрапчивото й поведение. Не й се губеха нюанси, когато искаше да изрази своя свят. Сякаш казваше на всички – хора аз ви разбирам, но бих се радвала да ме разберете и вие, и да ме обичате. Ще бъда мила и толерантна, ще се старая да покажа най-доброто от себе си, за да ме оцените. Зная, че само ако съм перфектна ще заслужа вашата обич.

Това излъчваше Мики. С неуверен глас тя започна своя разказ:

-За пръв път получих пристъп преди две години, тогава все още не знаех какво става. Боледувах доста преди, пиех през месец антибиотик, бавно губех апетита си, отслабнах близо 10 кг. И започна дългото обикаляне по какви ли не лекари и всеки път получавах рецепта за нов вид лекарства. Бях се превърнала в един експериментален обект, поне аз така възприемах нещата. Сега си мисля, че е могло просто да ми изписват мултивитаминни препарати, които да активизират имунната ми система и да се почувствам физически по-силна.

В един момент личният ми лекар реши, че имам депресия и ме прати на психиатър. От тази обиколка по-лекари и неясноти относно моето състояние от 53 килограма, които са нормални за възрастта ми, станах 45. Така съвсем успешно се превърнах в сянка и наистина сама започнах да осъзнавам,че изпадам в депресия.

Бях дисциплинирана и се подчинявах точно на техните предписания.Освен липсата на апетит и общото физическо изтощение на тялото ми, започнах да чувствам страх, че всеки момент ще падна и ще умра. Хей, така на улицата, пред погледите на всички. Затова с мен трябваше да има някой, който да ме подкрепя физически. Започнах и да преглъщам трудно, чувствах едно давене в гърлото, особено когато се хранех.

Моята психиатърка прецени, че имам депресия и тревожно разстройство. Вземах антидепресант повече от 5 месеца, почувствах се много добре и тя ме посъветва да ги спра.

Но седмица след това почувствах, че в мен се надига същия страх. Не мога да дишам, не мога и да се храня нормално. Този ужас се повтаря всеки ден.

Преди да започнат паническите атаки се страхувах от друго да не остана сама. Имам две сериозни връзки досега. Във всяка от тях се стремя да бъда максимално отговорна и стриктна, за да бъда харесвана. Искам да бъда съвършена в очите на мъжът, които е до мен. Страхувам се да не го загубя, страхувам се да не се проваля в очите му. Сега имам приятел, но знам, че връзката е до време. Все ми се струва, че не съм достатъчно достойна за него, затова непрекъснато се стремя да се самообучавам. Но си мисля, че не мога да бъда перфектна, защото нямам качества, които да създадат това усещане в човека до мен...

При Мики перфекционизмът е изиграл лоша шега и той е в основата на нейното паническо разстройство. Смяна на поведенческият модел би й дал нова сила и увереност, които ще намалят страха и паническите атаки.

 

Последна промяна на Събота, 17 Април 2010г. 12:20ч.

Последните от Administrator

Подобни статии (по етикети)

Свързано видео

Галерия със снимки

Обратно в началото