Реклама


Дневници за паническо разстройство. Загубих детето си Избрана статия

Оценете статията
(3 гласа)

 

 

По принцип хората с ПР нямат мечти, те се отказват от тях много бързо, преживявайки хилядите панически атаки.

 

Първата ми мечта след като започна кошмара беше да се събудя и да е станало чудо - отново да съм предишния усмихнат и щастлив човек. В последствие разбрах, че чудото няма да стане, поне - не за една нощ. Научих се да живея с ПР, да се справям по-добре и дойде още една мечта, една единствена само, и тя е - да имам дете. Мина година в опити, всеки месец чаках, но все нищо не се получаваше.

 

И когато вече се отказах, чудото стана - забременях. Бях толкова щастлива, това беше първото хубаво нещо, което ми се случва от години насам. Благодарях на Бога и се молех всичко да е наред. Започнах да се чувствам майка с всички трепети и промени, които идваха. Това бяха най- щастливите дни в живота ми.

Но щастието ми беше много кратко, загубих бебето. Кажете ми как да преживея това?

Как да продължа напред? Моя свят рухна за пореден път. Знам, че такива неща се случват, но аз не мога да го приема, не мога да го преживея.

Сърцето ми ще се пръсне.

Знам и какво ме чака, страшни ПА, но какво от това като изобщо не ми се живее. Отказвам се и от тази моя мечта, от всичко. Искам да стана като камък, да не плача и да не чувствам нищо. Нещо в мен ми казва да се боря, да не се отказвам, но ме е страх. Страх ме е, че не мога да се справя. Не мога да се боря.

П.Х.

 

Всички теми от "Дневници за паническо разстройство"

 

Последна промяна на Понеделник, 16 Август 2010г. 15:20ч.
Login to post comments
 

Рекламни

loading...