Реклама


Здраве

 

 

Здравейте, приятели!

След страховитото земетресение, настъпи "земетресението" в моя живот.

Започнах да обичам много живота, та дори и ПР. Смело реших да замина в командировка. Пътувах без проблем, само с лека неувереност. Бяха прекрасни дни, отпуснах се. Имаше големи забавления- песни, танци, море. Сутрин се разхождахме на плажа. През една от разходките не можах да изкача стълбите в хотела, бяха около 20. Сърцето не пожела. Трябваше ми време.....Отидохме на закуска. Всичко изглеждаше наред, но този път сърцето ме изостави, започна да бие лудо. Не се уплаших, чаках да премине. Задържах дъха си, излезнах навън и така 20 минути, но сърцето вече  щеше да се пръсне. Този път не можех да се справя сама. Помолих за помощ и ме свалиха при лекаря в хотела. Пулсът беше повече от 200. Той ми каза да легна и изчезна, остави ме сама. Това не беше просто ПА. Последва кардиологична болница и интензивно отделение. Това не го очаквах.

***

Станах човек без душа, ходех като сянка. Първите няколко дни не изпитвах страх, защото по-лошо от това няма. Отказах се от всичко.

Минаха няколко месеца от тогава. Все още го помня много добре. Мисля, че няма да забравя. Върнах се много, много назад - страхувам се да изляза сама и да ходя на работа, а и не отидох повече на комадировка. Винаги, когато съм се чувствала прекрасно ПР идва с пълна сила

и ми взима всичко, казва ми- нямаш право на щастие.

Сега, когато започнах да излизам от филма "Страх" ми казаха, че ме чака аблация, след което имам планова операция, поради друг проблем. Филмът  започна отново. Трудно ми е да си представя, че ще дам живота си в ръцете на някой и той ще има пълна власт над мен.

Всичко това, което написах не искам да ви плаши,напротив искам да ви дам кураж. Аз оцелях и при мен проблема не е само ПР. Сега пия лекарства и неразположенията са по-рядко и не толкова страшни. Започнах да си задавам въпроса защо сърцето не ме слуша и какво иска да ми каже?

Настъпи голям обрат в живота ми.

Може би това е шанс нещата да се оправят.

Ще опитам.

 

П.Х.

 

 

 

 

Измина доста време, и ДА все още получавам панически атаки. Те вече не са толкова страшни и не са толкова много. Никой не ми гарантира обаче, че някога ще спрат, а единственото, което мога да направя е да се науча да живея с тях. Често са до мен
след събитие, което провокира нещо дълбоко в психичния ми свят или просто след силен стрес- земетресението, например.

 

Здравейте! В момента се лутам в кръг, кръга на моя Ад. Не спирам да анализирам всичко и всички, и Господи как се уморих вече, но не мога да спра. Аз вече знам, вече разбирам и трябва да помогна на всички да разберат себе си. Проклех цялото си родословие за този порочен кръг за това, че и мама и татко са като мен, за това, че и баба е такава. Аз ли съм великата избраница да спра това. Да се преборя със страданието, огорченията и обидата за няколко поколения назад.

 

 

Ето и пътя, който извървях при справяне с паническите атаки.
Започнах да си поставям малки цели, например да ходя пеша.

 

 

Здравейте!

Дълго време не писах, защото исках да преживея всичко и да не изливам повече тъга тук. Вместо това ми се иска да дам кураж на всички хора с моя проблем.

 

 

По принцип хората с ПР нямат мечти, те се отказват от тях много бързо, преживявайки хилядите панически атаки.

 

До сега писах няколко пъти, но след като завършвах писмото -

го изтривах.

 

Рекламни

loading...