Този отказ и поведение може да бъде третиран успешно от психотерапевт
Отказът да се посещава училище може да настъпи тогава, когато децата са прекарали по-дълъг период вкъщи, заедно със своите родители - ваканция или прекъсване от училище, поради болест. Тогава се е създала по-голяма близост с родители. Отказът може да настъпи и при стресови ситуации, като смърт на домашен любимец или родител, смяна на училище, както и промяна на местоживеене.
Детето може да се оплаква от главоболие, сухота в устата, стомашни болки - и всичко това, когато настъпи моментът да тръгва на училище. Оплакването може да утихне веднага, когато детето разбере, че си остава вкъщи.Състоянието може пак да се поднови на другия ден, точно преди тръгване на училище. В някои случаи децата директно заявяват, че няма да посещават училището и си остават вкъщи.
Децата, които изпитват безпричинен страх от училище може да показват:
- Незащитеност, когато стоят сами в стаята
- Избухват, когато са задължавани да ходят на училище
- Имат необичайно поведение, изтъквайки различни доводи, за да не посещават определени уроци
- Показват засилен страх относно състоянието на родителите си и самите тях
- Имат нощни кошмари
- Имат затруднения при заспиването
- Имат страхове относно чудовища и различни несъществуващи герои
- Страхуват се от тъмнината
- Имат страхове от определени учители, като отказват да стоят в техните часове
- Изпитват страх от съучениците, които им се присмиват
Тези симптоми са обичайни за децата, които страдат от тревожни разстройства.
Това състояние би могло да окаже сериозно влияние върху детето, ако не му бъде поставена правилна диагноза и оказана необходимата помощ. В понататъшния си живот, то може да промени изцяло поведението си, и да развие симптоми, които да повлияят върху работата и личния живот.
Когато страхът продължава, родителите и психолозите в училище, трябва да окажат специално внимание на детето. Те трябва да помогнат на детето да се върне в учебния процес в кратки срокове, за да не развие стереотипна реакция, и да започне да се чувства "различно" от останалите деца, като сложи начало на едно тенденциозно изолиране от тях. В по-голяма възраст това поведение би могло да премине в социална фобия и проблеми в общуването, като лечението вече ще бъде доста по-сложно.
Отказът да се посещава училище е поведение, което е лечимо и не би оставило последици, ако бъде открито навреме.
В основата на това поведение, специалистите сочат присъствието на разстройство на внимание /хиперактивност или недостиг на внимание/, дислексия, Аспергер синдром и др.Тези разстройства родителите възприемат като мързел и непослушание от страна на своите деца и така ги обричат на едно изключително трудно справяне със ситуацията - от една страна, децата изпитват затруднения , пречещи им да учат нормално, и от друга страна изпитват страх, че ще бъдат наказани за нещо, което те не контролират. Така развиват тежка депресия и се чувстват неразбрани, и изолирани от света.
