1. След като диагнозата е поставена
Вашият лекар ви е дал диагноза за паническо разстройство, предписал ви е необходимите лекарства, но за вас все още остава загадка за какво точно става дума, какъв е вашият проблем. Ще се опитаме в няколко стъпки да ви разкажем, как ще станете по-силни и уверени в себе си, като научите подробности за страданието ви.
Съществува така наречения паник "трик" - в момента, когато разберете начина на прекъсване на цикъла, който стартира паническата атака, ще достигнете до истината. Необходимо е да се знае, че симптомите, които вие усещате не са нищо друго, освен сигнали от защитната система от страна на вашето тяло…Това не е нищо друго от подготовка на вашето тяло за максимална готовност от страна на системите, които ви приготвят физически и психически, за да може да отреагирате на създалата се ситуация.
Нашето тяло е създадено преди милиони години и когато получи сигнал за опасност, ние си представяме един хищник, който стои пред нас и ни възприема като "закуска", затова въпреки че в нашия свят са се променили много неща, тялото ни продължава да реагира по един и същи начин, както e реагирало от векове.
Всъщност, когато получи сигнал за опасност, организмът започва да ни подготвя за три неща - борба, излитане или вцепеняване.
Коя да изберем? Ако врагът е малък, да се преборим с него е добра идея, ако врагът е голям, но бавен, да избягаме е най-доброто решение, но ако пред себе си имаме огромен и бърз звяр, тогава да замръзнем на място е единственото решение/оставайки с надежда, че няма да ни забележи/. Когато тялото ви започне да изпраща сигнали, то ви подготвя за избор на една от трите възможности.
Изборът да избягаш, когато си застрашен, е правилно решение в такава ситуация. Кръвта се отича от храносмилателния тракт и от други части на тялото, които не се нуждаят от силно подпомагане в този момент и се насочва към онези части, които ще съдействат на бягството или битката. Адреналинът ви подтиква към действие.
2. Когато адреналинът започне да се излива в тялото
Адреналинът ви подтиква към действие. Изпотяването също е в отговор на разгорещяването на организма, то се явява като един вид охладител на собственото тяло. Потта има и друго значение, ако сте застрашен от голям хищник, колкото сте по-хлъзгав, толкова по добре за вас при една евентуална схватка.
Сега вече вие разбирате, че симптомите, идващи от тялото ви не са някакви сигнали, застрашаващи здравето, а сигнали, които ви подготвят да се преборите успешно с врага, който стои пред вас. Те са показател, че тялото ви работи добре! И е готово да ви защити.
Тук, обаче има един голям проблем - няма никакъв реален враг!
Няма никакъв враг и никаква заплаха! Вашето тяло възприема обстановката по неправилен начин. То приема, че съществува реална опасност, и отговаря по този начин.
Това наподобява ситуацията, когато вашето куче пазач, започне да лае, докато до двора ви играят ученици от съседното училище, а вие сте го инструктирали, това да става само, когато види крадец! Вие очаквате от него да прави разлика между децата и крадеца.
И така, какво трябва да направите - трябва да научите отново кучето да различава невинните дечица от крадеца. С една дума - вие също трябва да се научите да различавате реална опасност от химерна. Как да стане това? Нека да обсъдим, какво вие изпитвате, когато усетите пристъп на паника. Вие усещате истински страх, тук не бъркате. Не обръщайте внимание на думите, "че всичко е в главата ви", защото не е съвсем така. То е в дишането, в мускулите в прекаленото отделяне на адреналин, в сърцебиенето и т.н. Това е реален физически страх. Проблемът е, че усещате страх, когато няма заплаха. Много хора смятат, че след като изпитват страх, то има от какво да се страхуват. Филмът на ужасите не е това, за което се представя. Сега стигаме до трика, за който ставаше дума в началото. Когато гледате филма, вие се потите, треперите, учестявате дишането си, сърцето ви бие сякаш ще изскочи всеки миг, въпреки че знаете, че това е само на филм и...Сега става ясно, защо хората, викат от ужас, когато гледат подобни филми - те така са фокусирали вниманието си върху историята, че тялото им реагира сякаш е реален участник в убийствата.
3.Филмът "Паническа атака"
Паническото разстройство е поведение на организма, който реагира на околната среда и на импулси от тялото, със страх при определени ситуации. Това поведение е идентично с поведението на страх, което тялото проявява, докато гледа филмите на ужасите.
Какво ще направите, ако гледате такъв филм, за да намалите усещането на страх.
- Ще се помъчите да мислите за нещо друго, или ще си отвлечете вниманието от филма към нещо друго в залата.
- Ще потърсите ръката на някой близък човек, ако не сте отишли на кино сами, разбира се.
- Ще затворите очи и ще запушите очи, за да се изолирате от ставащото на екрана
- Или пък ще се опрете на старото изпитано правило"това става, все пак, на кино"
А може и да излезете от салона
- Опитайте да се разсеете
- Потърсете успокоение в разговор с хора наоколо
- Опитайте се да блокирате външната информация
- Повтаряйте на себе си, че сте вън от опасност
- Напуснете застрашаващата обстановка
Ситуациите, разбира се винаги са различни.
Вече говорихме, че когато има застрашаваща ситуация, вашето тяло винаги реагира. То ви подготвя за борба или бягство. Но когато няма истинска заплаха, тогава се появява паниката. Причината е в нелогичната поява - ние винаги се страхуваме от неизвестността.
Когато почувствате прииждащото напрежение и излишък от енергия, вие не знаете, какво да правите с тях и отговорът е паника.
И така, когато вашето тяло приеме неверен сигнал за опасност, първото нещо, което трябва да направите е да се отпуснете и да се опитате да се успокоите. А, по време на паническата реакция вие вършите точно обратното - съпротивлявате, вместо да приемете ситуацията, вие тръгвате да бягате, вместо да изчакате. Вие се разгорещявате, вместо да се успокоите, задържате дишането, вместо да продължите да дишате нормално
4.Кaзвали ли са ви следните изрази:
"Всичко е в твоята глава"
"Изхвърли ги от главата си"
"Намери си хоби"
"Мисли позитивно"
"Не мисли за тях и те ще изчезнат"
Тези мисли можете да чуете само от хора, които никога не са изпитвали панически атаки или пък не са чували за паническо разстройство. Разбира се, това са верни мисли, но не по време на паническите кризи…
На човека, който ви казва да мислите по този начин, докато изпитвате паническа криза, му предложете следния експеримент.
Ще му инжектираме в кръвта такова количество кофеин, еквивалент на 20 чаши току-що сварено кафе.Какво ще стане в организма му? Ще почувства рязко повишаване на кръвното налягане, след това отмаляване на ръцете и краката - ще ги усети сякаш са от каучук. Мислите му ще почнат да препускат. Очите започват да се въртят насам -натам, не можейки да фокусират каквото и да е. После стартира и недостига на въздух. Главата ще олекне, ще започне да изпитва чувство сякаш не е в реалността. Това ще го накара да почувства страх за живота си. Ще си каже, може би това бързо поемане на въздух ще бъде последното в живота ми?…
И…
Единственото му желание в този момент ще бъде нещо да спре този ужас.Само да го спре!
Нека да опита да мисли по предложения от него начин в този момент!Само да опита да стегнете тялото и разума си, за да спре Паниката…Няма да може да го постигне, сигурно и останалите, които дават съвети да се мисли така, също няма да се справят…Съществува вероятност да успеят, но само ако са овладели някои специални техники. Но преди това има доста път да се извърви.
Много хора смятат, че паническите кризи са в резултат на химически дисбаланс във функциите на мозъка… Но дали е само това?...
5.Да те изслушат и разберат - най-голямата подкрепа за страдащите от паническо разстройство
Хората с паническо разстройство получават за секунди огромно количество адреналин в кръвта си, който не могат да изхвърлят от там по собствена воля. Не е възможно с мозъка си да контролираш това, тоест да му нареждаш да контролира адреналина, както диабетиците не биха могли да контролират кръвната си захар.
Един човек, който кара по магистралата, ако усети подобно напрежение, той ще го "преработи" и след най-много 5 минути няма да има следа от дискомфорта, докато човек с паническо разстройство не би могъл да направи това…
Разбира се, вие бихте искали да контролирате мозъка си с позитивно мислене… бихте искали да дишате по-добре...Правели сте различни упражнения, за да пресичате панически атаки...И напрежението, което използвате, за да постигнат тези упражнения докарва още по-голямо изтощение на целия организъм…
Ключът тук е, че паническите атаки не са нещо, което се появява изведнъж и с това свършва всичко... Паническите атаки са симптоми на паническото разстройство. Вие не изживявате всеки ден атаки, но понякога през целия ден, всеки миг от него, изпитвате страх от определени ситуации…
Страховото очакване, какво представлява то? Когато се изгорите на печката, докато си приготвяте поредното кафе, издърпвате със страх ръката си само при мисълта, че може да се случи отново. Затова следващия път внимавате, как държите кафеварката, за да не пострадат пак пръстите ви…Така е и тук. Човек, преживял чудовищна паническа атака, започва да се вслушва в сигналите на тялото си, за да разбере, кога би се появила тя отново и да предпази себе си от ужасяващите симптоми…Всяко сърцебиене, вие ще асоциирате с евентуално приближаваща паническа атака, всяко завиване на свят също, всяко треперене и т.н.
Страдащите от паническо разстройство, са обикновено хора, с изразени творчески наклонности и с много висок интелект…Преди да изригнат неприятните симптоми те са се чувствали стабилни и уверени в себе си, след това стават чупливи и неуверени…Превръщате се в различна личност, която се опитва да живее отново в този свят, съвместно със страховете си, за които тя не знае, кога ще се появят и кога ще изчезнат…
Какво наранява най-вече хората с паническо разстройство, това е липсата на подкрепа. Подкрепа и разбиране от страна на близки и приятели. Те искат единствено да ги разбират, нищо друго…Това за тях ще е протягане на ръка, което ще им даде сили да вървят напред…
Умоляваме ви, не им казвайте само да мислят позитивно, а ги изслушвайте, какво преживяват...Това за тях ще бъде много.
6. Какво e чувството по време на кризи?
Какви мисли ви минават по време на паническите атаки ? Всяка от атаките е различна, сама по себе си, но всяка една от тях съдържаше сходни неща. Първо и най-важно, е, че всеки път си мислите, че тази е най-страшна и ужасяваща. Но те са еднакви, само нивото на силата е различно.
Нека разделим атаките на мини паник атака, паническа атака и изригваща паник атака..
Мини паническа атака
Както вече отбелязахме мини атаките могат да ви съпътстват цял живот. Какво представляват те? Те не ще ви събудят от сън. Но ще ви правят неспокойни, сепващи се, мускулите ви ще са обтегнати. Ще се нервирате за всичко - за многото косми, които виждате в гребена и на съседа, който не ви поздравява. Дори рязкото движение, може да ви докара повдигане. Ако телевизорът е твърде високо над зрителното ви поле, може да ви разтревожи до степен да не можете да се концентрирате. Ръцете ви са стиснати здраво. Очите ви са широко отворени и дишате единствено през носа. Това е фазата преди да започнат истинските атаки…
7. ПАНИЧЕСКА АТАКА
Нивото на силата при нея е толкова високо, че бензодиазепините не успяват да се справят - и не подтискат развитието й. Симптомите изскачат сякаш от нищото и вие се питате какво да правите? Знаете, само че искате да бягате и бягате…
Движението тук е важна част. Краката ви треперят. Разтривате врата си, и се молите лекарството, което току-що сте взели, да подейства възможно най-бързо. Ако наблизко има шум или друг стресиращ фактор, той можеше да засили усещането или да го превърне в експлодираща паническа реакция.
Експлодираща паническа атака
Сега вече става лошо. Дишате трудно, повръща ви се, имате усещането, че всеки миг ще припаднете…Никой не искате да ви докосва или да ви говори, каквото и да било, защото от това ще ви призлее още повече /други пък се надяват на точно това, за да намалят силата на кризата/. Тук успокоителните не винаги помагат. Ако в този момент се намирате в затворено помещение, бързо излизате навън, ако сте в кола, гледате да намерите някое спокойно местенце и там да спрете. Паническите атаки са на пристъпи, ту се засилват, ту отслабват. Ако се успокоите за момент, в следващата секунда те се явяват отново с пълна сила. Усещате как адреналинът пулсира в кръвта с пълна сила, докато тялото ви сякаш е заредено с електрически заряд…
Излекуването от паническото разстройство е факт, когато изгубите страха от симптомите. Понякога отново ще изпитвате страх, когато сте стресирани, но няма да го развивате в такава форма, която би ви парализирала…Вече няма да ги наричате панически атаки и няма да се страхувате от тях, защото сте разбрали, че те не ви заплашват по никакъв начин. Страх означава - заплаха. Осъзнавайки симптомите, страхът започва постепенно да се редуцира - все по-малко и по-малко ще се страхувате от замайването - вече ще знаете, че от него няма да загубите съзнание.
8.Кога излекуването от паническо разстройство е факт
Да загубиш страха от симптомите, да загубиш страха от очакването, и за това - какво вашето тяло ще почувства, означава, че постепенно ще започнете да губите и отрицателните си качества, които са довели до паническите атаки. Възприятието ви на света, ще се промени коренно…Вие вече не сте онази личност, която се престарава и желае да изглежда перфектна в очите на другите. В общуването си с останалите ще започне да се чувства промяна, реагирате така, както чувствате нещата, а не по начин, по който да се харесате на другите.
И пак ще се запитате - какво означава да се възстановиш от паническите реакции, как ще разберете, че сте го направили? Възстановяването не означава единствено изчезването на паническите атаки. Също така това е усещане за повишаване на себеоценка, вие ще се почувствате по-значим и можещ човек, все по-добре и по-добре ще разбирате себе си и своите постъпки .Ще придобиете способности да бъдете по снизходителни към самия вас. Все повече ще започнете да се съгласявате със себе си и с това, което сте всъщност. Ще придобиете вяра, че сте в състояние да се справяте и грижите прекрасно за себе си. Възстановяването е процес, а не внезапно събитие…Така че не очаквайте чудеса, а бъдете търпеливи. Той разцъфва, както роза, бавно…Това е еволюция на духа и интелекта. Това е преодоляване на самия себе си и ново прераждане. Това е изстраданата победа на личността, която сте изградили, докато сте живели с паническото разстройство.
