EVROPEA
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2013 All rights reserved
ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО - ЛЕЧЕНИЕ
Какво е важно при лечението на паническо разстройство?
За да се излекува паническото разстройство трябва да бъдат налице следните фактори. На първо място това е навременната информация, която да бъде дадена на лицето, което преживява разстройството.
И на второ място, тази информация трябва да съдържа причини, които предизвикват паническо разстройство.
Трябва да се обясни на страдащия, че симптоми като замайване, виене на свят, сърцебиене, гадене, изтръпване - не са старт за някаква болест, а само едно последствие от голямото количество адреналин в тялото на болния. Това ще отслаби страховото очакване от " нещо ужасно", което може да последва от тях. По този начин ще се избегне развитието на една възможна натраплива невроза, както и развитието на агорафобия.
Какво трябва да бъде отношението към страдащия?
Индивидът трябва да бъде насърчаван да не ограничава социалните си контакти, като за целта му се предписват подходящи анксиолитици.
Една грешна тенденция при терапията с лекарствата е, теорията - изчаквай лекарството да подейства. Болните с години взимат лекарства и пак получават пристъпи. Дори съществува теория, според която някои пациенти попадат в графата на не повлияващи се от медикаментозна терапия. Грешката не е в пациента или в медикамента. Грешката е в поставената диагноза. Болният може да има дислексия или фибромиалгия и лечението при тях би било по един начин, докато ако паническите атаки са резултат от хипогликемия, терапията би трябвало да бъде съвършено различна. Съществуват определен набор от заболявания, които дават като краен резултат паническа атака. Затова лечението трябва да бъде насочено към първопричинителя.
Кои страдания могат да провокират панически атаки?
Някои от страданията, от които е възможно да се получи паническа атака и да се развие паническо разстройство са: синдром на хронична умора, фибромиалгия, дислексия, тиреотоксикоза, разстройство на вниманието - хипоактивност и хиперактивност, аспергер синдром, хипогликемия.
Някои от посочените заболявания са генетично обусловени и те се проявяват още в ранна детска възраст. Лекарите трябва да търсят първо причината в тази посока.
Много от посочените синдроми остават не лекувани, тъй като на детето е лепнат етикет мързеливо и цялостното му понататъшно развитие и живот се определят от неговите "странности" на мързелив и немарлив човек. Никой не се е замислял, обаче да разгадае откъде идват тези странности.
Добрият терапевт, веднъж открил първопричината за паническата атака, би могъл да я излекува напълно, контролирайки основното страдание на своя пациент.
Много е важно да се знае следния факт - хората, които получават панически атаки и не се повлияват от медикаментозната терапия, трябва да я спрат, а не да взимат препарати с години, просто, защото лекаря ги е изписал и да чакат нещата да се оправят от само себе си. Не е все едно да получаваш паническа атака, вследствие на агорафобия и да развиеш агорафобия, вследствие на панически атаки.
Лекарят и психотерапевтът трябва да вървят ръка за ръка при лечение на паническото разстройство
Лекарят и психотерапевтът трябва да работят ръка за ръка, когато става дума за паническо разстройство. Двамата специалиста трябва взаимно да си сътрудничат, а пациентът да ги е избрал по свое собствено желание, а не, защото някои му е казал, че този или онзи е добър лекар или психотерапевт. Страдащият трябва да ги избере така, както избира своите приятели и в никакъв случай не трябва да се отнася към тях, като към своя учител или баща. Егото на някои специалисти е твърде голямо и те изграждат своеобразна дистанция между себе си и пациентът. И вместо да сътрудничи с болния , той подхранва своето его на базата - вижте ме, колко съм велик. В този случай пациентът служи на лекаря, а не обратното - лекарят на пациента.
Третият фактор, които трябва да е налице, заедно с навременната информация, е болният да знае, че лекарствата се дават, за да спират  стартирането на паническата атака.Самият момент на образуването на  тази  атака, обаче е в ръцете на пациента. Той трябва да се десенсибилизира към факторите от средата, които предизвикват  у него страх. Това трябва да се прави всекидневно. Защото само с лекарства, без да се излага на стресиращите го фактори, той не би се излекувал от паническото разстройство и паническите атаки с години, дори десетилетия. Лекарствата подтискат симптомите, но трудно биха накарали мозъка да спре да се страхува от нещо, без той да е разбрал, че това нещо е напълно безопасно, а това се научава само и единствено чрез излагане на местата, от които страдащият изпитва страх.
Това е пътят за лечение на паническо разстройство.
  • Кой е пътя за лечение на паническо разстройство?
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com