ПОСТEНE
История на постите
Постът е въведен с основаването на християнската църква. Самият Христос, който постил дни 40 дни в пустинята след кръщението си. Апостолите затвърдили поста сред първите християни. А предаването на смърт на Христос и неговото разпятие, станали съответно в сряда и петък, отговарят на седмичния пост в същите дни. Те са и своего рода подготовка за неделния ден, в който Христос е възкръснал.
3а постите се говори още в Стария завет. Бог препоръчва въздържанието като условие за духовно усъвършенстване.
Какво представляват постите?
В основата на постенето са заложени и някои практически съображения, свързани с живота на хората, които религията е преосмислила и използвала като част от обредността. Например такова е намаляването на консумацията на храна в период, когато не е можело тя да се осигури в изобилие (такъв период е била пролетта, когато в примитивните общества ресурсите са били на изчерпване). Друга причина е ограничаване на ловуването в периода на размножаване на животните. И не на последно място - периодичното разтоварване на човешкия организъм по чисто здравословни съображения.
Великите пости започват с Великденските заговезни - така се нарича периодът, когато престава да се яде блажно. Осем седмици преди Великден са Месни заговезни. На този ден вярващите заговяват за последно с месо, което е забранено да се яде до Великден. Една седмица след тях са Сирни заговезни. 3аговява се със сирене и яйца и от следващия ден започват Великите пости.
Философия на постите
Постите са свързани със схващането за греховността на хората и преходността на земния живот. Те представляват въздържание от употреба на блажни храни - месо, яйца, мляко и млечни произведения. Започват със заговезни и завършват с причестяване. Годишно православният християнин би трябвало да пости около 200 дни: през Великите пости 7 седмици, през Петрови пости - от 7 до 30 дни, през Богородични пости -14 дни, Коледни пости - 40 дни. Освен това всяка седмица в сряда и петък.
По традиция при православните строгото съблюдаване на поста е най-силно през първата и последната седмица на по-дългите пости - Великденските и Коледните. Католиците почти не постят, а при протестантите те липсват съвсем.
Не бива постенето да се разбира като механично лишаване от определен вид храна и напитки. Великите пости са време за размисъл, за осмисляне на живота, преоценка на свършеното. Време да се покае човек за лошите си постъпки, да потърси нов път към възвишеното и към себе си.
Кога започват Великите пости?
Великденските пости започват частично на Месни заговезни. От следващия ден, който е понеделник, християните, които са решили да постят, трябва да изключат от менюто си месото и месните продукти. Една седмица по-късно, на Сирни заговезни те заговяват за последно с яйца, мляко и млечни продукти. И от понеделник започва същинското постене.
