EVROPEA
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2008 All rights reserved


за нас    |    мисия      |      новини       |      за контакти      |   форум       |   речник на фобиите    |     речник на страховете
водещи новини

видове разстройства

паническа атака

паническо разстройство

агорафобия

дисоциация

ПР и бременност

профил на ПР

сезонно разстройство

депресия

имате ли ПР

ПР и децата

ПА и двете възможности

диета при ПР

стимулант за страха

всекидневие и ПР

новини

карта на сайта

страх

психоанализа на страха

опознаване на ПР

лечение на ПР

причини за ПР

недостиг на внимание

отказ от секс

пристрастеност към секс

10 тайни на ПР

вие и вашия лекар

фибромиалгия

нарушения на съня

визия на ПР-страдащ

дентална фобия

психотерапия

натраплива невроза

клаустрофобия

социална фобия

сърдечен проблем

епилепсия

ниско самочувствие

смяна на работа

panic survivor

истински истории

близките и ПР

въпроси и отговори




ИСТИНСКА ИСТОРИЯ:
Медикаментите лекуват, но най-голяма сила има любовта на близкия човек
   Моята история започва така. Преди около три години се почувствах зле - имах силно сърцебиене, изпотяване и други неприятни усещания. При какви ли не лекари ходих-никой не разбра какво ми е. По случайност отидох при една невроложка, която постави диагнозата нервно-вегетативна дистония и ми изписа лекарства. Започнах да ги пия - почувствах се много по-зле.Изпаднах в депресия - много тежка и кошмарна. Не се хранех, плачех непрекъснато, не можех да се грижа за детето си и съпруга си, бях неадекватна. Направо сякаш откачих.
    Единственото ми спасение от кошмара беше сънят... Майка ми дойде да ми помогне в този труден момент и ме заведе при личната ми лекарка, с молбата да ме изпрати на психиатър за преглед. Отидохме при една психиатърка, която започна да ме лекува с Деанксит.    Пиех го почти година, понадигнах глава от депресията, но започнаха кошмарни натрапливи мисли, задавах си въпроси, на които никой не би могъл да отговори, започнах да се самонаблюдавам. Започнах да се страхувам да излизам сама, да оставам сама вкъщи, да отида до магазинчето до блока, но както и да е - все пак работех и се грижех колкото можех за близките си и за себе си. Единствено майка ми разбираше какво се случва с мен и всячески се опитваше да ми помогне.     Тя беше човекът, който ме изправи на крака след депресията. Въпреки че не живее в същия град където съм сега, тя и от разстояние ми вдъхваше вяра и кураж.След година пиене на Деанксит и леко подобрение, реших да отида при друг специалист. Моя близка приятелка ме насочи към добър психиатър, при когото ходя и до днес. Тя каза, че съм изгубила цяла година с този Деанксит, а е трябвало веднага да се започне лечение с по-силен антидепресант. Ако депресията е била лекувана по-успешно в началото - нямало е да се стигне до т.нар. опашка на депресията - ПР. И сама бях стигнала до този извод, но друго е, когато ти го каже специалист -  нелекуваната адекватно депресия ме е довела до паническото разстройство. Започнах веднага Ципралекс+ Ксанакс. След няколко месеца бях нов човек. Чувствах се силна и щастлива, готова да върви напред...
     И така до миналата година, до месец май. С лекарката бяхме решили, че е време да спирам Ципралекс-а, защото се чувствах прекрасно и вече мислех за второ дете. И ...забременях. Бях толкова силна и щастлива от тази новина, бях сигурна, че всичко ще е наред, но...във втория месец ме приеха за задържане, наблъскаха ме с хормони, после казаха, че се налага аборт по медицински показатели, защото било "кухо яйце". Направих аборта - едва не ме изтърваха на операционната маса от предозирана упойка. После започнаха да ми бият други хормони, защото лекарят видя, че са останали парченца непочистени в матката. Гинекологът ми каза, че може да се наложи втори аборт, ако не се изчисти всичко. Тогава съвсем откачих. Но дори и след тези гадости бях  сравнително добре, нямах пристъпи. Но след четири месеца от спирането на  Ципралекс-а , се върнаха натрапливите мисли и кошмарите.Отидох отново за помощ при моята си лекарка, разказах й всичко и решихме пак да започна Ципралекс-а. Пих го 7 месеца. Мина пролетта и решихме пак да опитаме да го спрем. Вече 16-ти ден съм "ЧИСТА"!!!
      Броя всеки ден и се радвам на постижението си, но не знам до кога...
Надявам се никога повече да не посегна към антидепресантите или успокоителните, но уви, не знам дали ще е така.За едно съм сигурна - точната диагноза поставена на време е най-доброто лечение. Не отричам лекарствата, напротив- благодарение на Ципралекс-а се чувствам много добре, Ксанакс също имам в себе си -  "за всеки случай", но най-голяма помощ ми оказа моята майка. Никое лекарство няма тази сила, която има майчината любов! Дано и другите хора, страдащи от ПР да имат близък, на чието рамо да се опрат.Битката ще е загубена ако нямате такъв човек. Дано съществува до вас и ви помага, ако ли не - дано да го откриете, има добри хора на този свят.

Е.В.


биполярно разстройство

дислексия

как да изберем правилния психотерапевт

скала на страха

тиреотоксикоза

нощна паническа атака

бензодиазепини

гастроезофагиален рефлукс

световъртеж

алкохолизъм

бременности и антидепресанти

страничнш ефекти на атиидепресантите

аспартам

гняв

протакане

булимия

слънчев  и топлинен удар

нива на страха

шизофрения


истински истории и коментари