EVROPEA
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2008 All rights reserved

за нас    |    мисия      |      новини       |      за контакти      |   форум       |   речник на фобиите    |     речник на страховете
водещи новини

видове разстройства

паническа атака

паническо разстройство

агорафобия

дисоциация

ПР и бременност

профил на ПР

сезонно разстройство

депресия

имате ли ПР

ПР и децата

ПА и двете възможности

диета при ПР

стимулант за страха

всекидневие и ПР

новини

карта на сайта

страх

психоанализа на страха

опознаване на ПР

лечение на ПР

причини за ПР

недостиг на внимание

отказ от секс

пристрастеност към секс

10 тайни на ПР

вие и вашия лекар

фибромиалгия

нарушения на съня

визия на ПР-страдащ

дентална фобия

психотерапия

натраплива невроза

клаустрофобия

социална фобия

сърдечен проблем

епилепсия

ниско самочувствие

смяна на работа

panic survivor

истински истории

близките и ПР

въпроси и отговори




На мъжът ми бе отредена моята приятелка,
а на мен - паническите атаки


Казват, че за всичко е нужна сила. Така е, но понякога тя не достига и затова имаме усещането, че повече не можем да издържим каквото и да било.Имам паническо разстройство от 10 години.Трудно излизам навън. Вече два дни се чувствам ужасно. Безмислие изпълва пространството, не намирам причина, която да мотивира живота ми. Скуката убива всеки порив. Стените, сякаш още повече ме подтикват към това твърдение. Затворниците, може би точно от това сe измъчват най-вече. Невъзможността да имат избор, който избор да им създава необходимите преживявания.
Приятните преживявания ми липсват много. Доброволните затворници-така ни наричат. Какво доброволно има в това, че трябва да пия сероксат или ривотрил при нужда, както казва моя психиатър.Преди две години, друг негов колега ме мотивираше към живот, казвайки ми да пия золофт и той ще победи агорафобията. Да, ама не. Засега агорафобията, взима преднина. Повече не бих могла да живея в тази къща. Всичко ме подтиска и сякаш се въртя в омагьосания кръг на липсващия живот. Подсъзнателно всеки от нас се стреми към правото във всеки един момент да пожелава онова което му е необходимо. Мъжът ми иска деца, както разбирате, обаче, аз трудно мога да му ги дам. Сексуалното му желание не се свързва с мен. Затова, той работи по въпроса някъде навън с моята приятелка.Разбирам го, аз не само че съм му в тежест, но и не мога да му осъществя това желание. А живеем във време, когато всеки смята, че заслужава всичко.Разбира се, и аз мога да смятам така, но само да смятам.
Мъжът ми се връща от работа и бързо бяга в кухнята, а после се скатава в неговата си стая, с тайната мисъл, че няма да се появя и аз там.Често го чувам, как крои планове за щастливи дни с хубава къща и нова кола, но аз не влизам в тях, в мечтите влиза  моята приятелка, която навива да напусне мъжа си и да му роди дете.
Преди една нощ почувствам познатото напрежение, изискващо промяна. Промяната си я набавих с един ривотрил. Болката остана.
А в другата стая мъжът ми си уговаряше поредната среща с моята приятелка, да излязат на въздух - за мен чист въздух не се полагаше. За мен оставаха паническите атаки, подправени от време на време ту с амитриптилин, ту с ксероксат или золофт, а за гарнитура - ривотрил и ксанакс.

Радмила

биполярно разстройство

дислексия

как да изберем правилния психотерапевт

скала на страха

тиреотоксикоза

нощна паническа атака

бензодиазепини

гастроезофагиален рефлукс

световъртеж

алкохолизъм

бременности и антидепресанти

страничнш ефекти на атиидепресантите

аспартам

гняв

протакане

булимия

слънчев  и топлинен удар

нива на страха

шизофрения


истински истории и коментари