Здравейте! Казвам се Петя!
Случайно попаднах на вашия сайт. Той ми разкри страшно много неща за този
УЖАС наречен паническо разстройство! Сега разбирам, че има връзка между паническо разстройство и пролапс на митрална клапа, който ми откриха преди около 5 години.
Дори сама не знам от колко време съм в този порочен кръг, а съм само на 24 години. Дълго време не можех да приема, че човек толкова смел и решителен като мен може да се разболее от тази болест. Не знам кога започна всичко, мисля че, когато преди
6 години почина мой близък приятел. От тогава нещо стана с мен, трудно
го преодолях, нужни ми бяха години. В началото, когато получавах леки кризи, не се страхувах много,но много скоро бях скована от ужас. Нито един лекар не можа да ми каже нещо по-различно от: "Ти миличка нещо си се притеснила,да не се
скара с гаджето?".
А аз се опитвах да обясня, че всичко това не е шега, а наистина
се случва нещо сериозно с мен. Загубих много време
в търсене на това, което ми се
случва,питах,ходех непрекъснато по лекари,но до никъде.
Само ме тъпчеха с различни антидепресанти и ставаше още по-зле. Дори
родителите ми не знаеха, какво да правят. Може би за това
всичко се задълбочи толкова много. Всеки ден се питам ще има ли утре? Това, което ме крепи е моят съпруг, добре, че го имам, но до кога - не зная(дълго време той не знаеше за моя проблем,защото имах период на подобрение,когато се запознахме! Кой би живял с такъв, човек, с целия този ужас. Ходих известно време
на психиатър и имах временно подобрение, ала съпруга ми не ми позволи да продължа лечението. Колкото и да казва, че ме разбира, мисля че всичко това му изглежда малко смахнато.
Сега толкова много страдам, защото той смята, че не бих се справила с една бременност на този етап. Но ако
НИКОГА не се излекувам? Обаче аз вярвам, че ще успея иначе живота ми няма да има смисъл.
Историята ми за 6 години е много по-дълга и ужасяваща, но има ли смисъл да казвам на хората, какво е паническо разстройство. Който го е изпитал и веднъж, знае, какво е и колко е страшно.
Искам да кажа на всеки с паническо разстройство - намерете своя стимул за да се борите, аз намерих моя. Дори и за да виждате
слънцето всяка сутрин.
Моля публикувайте моето писмо, дори само на един човек да помогна ще бъда много щастлива!
