Синдромът на хроничната умора - има ли такова заболяване
"Събуждам се сутрин сякаш изобщо не съм си лягал, толкова изморен се чувствам и все ми казват - ти си мързелив, нищо ти няма",сигурно всеки е чувал тези приказки от някой близък или колега.
Представете си, че имате заболяване, което се диагностицира трудно и другите хора не ви вярват, включително и най-близките, както и вашия лекар. Причината е в трудното му разпознаване и всеки страдащ трябва да се бори, за да бъде правилно разпозната диагнозата му. Направено е изследване с 14 човека, имащи подобен проблем със синдрома на хроничната умора /СХУ/. И проучването е доказало, че повечето от страдащите посочват две основни причини, който спъват приемането.
1.
Водене на преговори за диагнозата. Много от страдащите посочват, че диагнозата им се приема като нещо тривиално и вече срещано. Симптомите се възприемат като маловажни и се съобщава близостта им със симптомите на
депресията И по този начин се отхвърля съществуването на проблема. Едва ли не се отхвърля и самото съществуване на подобно заболяване.
2. Разговори с близките. Освен с докторите, страдащите от СХУ, срещат проблеми и с близките. Много съпрузи заявяват, че половинките им използват като формален предтекст състоянието, за да се измъкват от различни планирани задачи. В резултат, на което хората със СХУ се чувстват изоставени и изолирани.
Симптоми и диагноза
Много хора говорят за свръхусилията, който полагат, за да извършат определена дейност, дори сами те изпитват безпокойство,че тази постоянна умора няма да изчезне никога. Те изпитват и други симптоми като главоболие, фарингит, болки в мускулите, както и проблеми с паметта.
Трудното диагностициране е в резултата на факта,че няма точни биологични маркери, които да я посочат, както и разнообразието от симптоматика от един до друг пациент. Много хора се подобряват за година, докато при други е необходимо повече от 15-20 години, за да се подобри състоянието им.
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
2007-2008 All rights reserved