EVROPEA
ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ
Всички права запазени.
2007-2009 All rights reserved
за нас    |    мисия      |      новини       |      за контакти      |   форум       |   речник на фобиите    |     речник на страховете
начало

видове разстройства

паническа атака

паническо разстройство

агорафобия

дисоциация

ПР и бременност

профил на ПР

сезонно разстройство

депресия

имате ли ПР

ПР и децата

ПА и двете възможности

диета при ПР

стимулант за страха

всекидневие и ПР

новини

карта на сайта

страх

психоанализа на страха

опознаване на ПР

лечение на ПР

причини за ПР

недостиг на внимание

отказ от секс

пристрастеност към секс

10 тайни на ПР

вие и вашия лекар

фибромиалгия

нарушения на съня

визия на ПР-страдащ

дентална фобия

психотерапия

натраплива невроза

стрес разстройство

клаустрофобия

социална фобия

сърдечен проблем

епилепсия

ниско самочувствие

смяна на работа

panic survivor

истински истории

близките и ПР

въпроси и отговори

биполярно разстройство

дислексия

как да изберем правилния психотерапевт

скала на страха

тиреотоксикоза

нощна паническа атака

бензодиазепини

гастроезофагиален рефлукс

световъртеж

алкохолизъм

бременности и антидепресанти

странични ефекти на антидепресантите

аспартам

гняв

протакане

булимия

слънчев  и топлинен удар

нива на страха

шизофрения




блог за паническо разстройство
Новини и информация на английски език за паническо разстройство, агорафобия, деперсонализация и други тревожни разстройства, може да намерите на  следния линк:
www.panic.evropea.com
Истински истории на хора, преборили се с паническото разстройство


Въпроси и отговори, засягащи паническо разстройство

За роднините и близките на хората, боледуващи от паническо разстройство

Паническо разстройство:

















Здраве:





























Какво представлява психотерапията и каква е нейната цел?
Психотерапията представлява сбор от  лечение и смяна на поведението и мисленето. Оказва се, че пътят към тях и средствата за постигането им представляват една извънредно сложна верига от взаимоотношения между болния и болестта, болния и лекуващия, болния и обкръжението. С други думи, при решаването на този въпрос влизат в съображение и намират отражение пред болестната и болестна променената личност, лекуващият с неговите качества и опит, обкръжението - т. е. екологично-социалната условност. Някои психотерапевти уверяват, че за постигане прекрасен лечебен ефект не е необходимо предварително да се разпитват болният и близките, че в хода на самото лечение всичко се разкрива своевременно и изяснява последователно.
Наистина при някои остри и свръхостри психо-травми това действително се оказва възможно: след бурно възпроизвеждане на травматизиращото преживяване нерядко настъпва оздравяване. Но даже и тук погледът върху болния и болестта се изчерпва само с особеностите на довелото до срив събитие.
Какво пропуска понякога психотерапията?
Такова излекуване обаче пропуска вглеждането в средствата и възможностите на заболелия, в степента на предхождащата телесна и психична изчерпаност и поводите за нея. По този начин, отстранявайки непосредствените прояви и механизми, психотерапевтът не върши по-нататък нищо повече за всестранното вътрешно укрепване и за външното вграждане. Естествено изисквания от този род важат още повече за всички случаи на сложни и постепенно наслоени психотравми. При тях и външната обстановка, и устройството на личността дейно участвуват и допринасят както за появата, така и за определения облик на болестната картина. Но те остават твърде чужди или само отчасти известни на лекаря. А това води до трудности и неуспех в лечението, поражда и погрешни теоретични изводи. Защото всестранното обхващане на болния и болестта в цялата им външно-вътрешна постановка подразбира и изисква много знание и умение, много усърдие и търпение. Едно широко поставяне и изчерпване на този толкова съществен въпрос тук не би могло да бъде сторено. Ние бихме се задоволи  и с представянето на една малка опростена наша схема за изследване типа висша нервна дейност. В тази схема е набелязан пътят за едно последователно и обосновано изграждане облика на предболестната и болестно променената личност, на срива и на болестта.
Схема за изследване на типа висша нервнa дейност
1.        История на живота и на болестта.
2.        Сегашно състояние - телесно, неврологично психично.
3.         Клинично-експериментални проучвания - начин на реагиране спрямо обстановка и лекарства; изработване на условни рефлекси.
а) възбуда - работоспособност, справяне, включване, отношение, сън и др.
б) потискане - самообладание, издръжливост, съсредоточаване, сън и др.
4.Тип висша нервна дейност-основни качества, изработени навици, непосредствена готовност.
5.Цялостна оценка на личността - при здраве и при болест; вид и степен на промяната; отношение към всяко събитие от собствения живот, към другите и към себе си, към болестта и към нейната причина.
6.Болест - основна (причинна) диагноза, форма, синдроми. Развитие на болестния процес.

При никой болен и при никоя болест ние не бихме могли да отделим болния от болестта. Те се оказват противоречиво свързани в единния болестен процес. Ето защо пътят към болния е път и към болестта; ето защо пътят към болестта е път и към болния. В този колкото всеобхватен, толкова и непосредствен поглед е вложена цялата обосновка на всяко провеждано лечение, включително и на която да е разновидност на психотерапията.
Раждат се много нови имена на психотерапията: работна терапия, подкрепяща, вътрешна, междинна (по сила между подкрепващата и вътрешната) терапия и психоанализа и т.н. Всичко това имало отношение към различната дълбочина на лечението и към различните слоеве на личността, които биват увличани в него. Наистина психотерапията се счита и като един поправителен процес, превъзпитаващ личността в най-широк и в най-тесен смисъл на думата. Но същевременно целта на психотерапията не е да разрешава единичната конфликтна условност при едно външно синдромно взаимоотношение. Нейната цел е да промени повече или по-малко трайно личностната структура така, че тя да би могла да действува по-обективно. А как се осъществява това на дело? То изисквало изправянето на всяка съставка от интрапсихичната тройка - то, аз и свръхаз. Създаването на научни основи на груповата психотерапия предполага неизменното развитие на микросоциологията и на социометрията. Тези отрасли ни помагат да открием научните закони на динамиката и на структурата на групите.
Психодрама
През време на словесната групова психотерапия бе установено, че словесната дименсия е недостатъчна сама по себе си за изучаването на поведението на индивидите и на тяхното взаимодействие. За да бъде постигнато активизиране на по-дълбоки равнища в отношенията между хората, бе въведена "бихевиоралната" и "акционалната" система на лечение. Тези методи днес са известни под названието психодрама. За целта са необходими сцена, субект или болен, директор, група терапевтични помощници и публика. Сцената заменя жизненото пространство, дето "реалност и въображение не се намират във взаимно противоречие". В действителност теоретичните основания на всяка психодрама открито се насочват към символното претворяване на реалността. Разпространение на груповата психотерапия като нов способ на психолечение не подразбира обаче и съгласие с основните положения, върху които тя е била замислена, не подразбира и признание на незначителните цели, които са вложени в нея от създателите й. Защото по начало всеки начин на прилагане на групова психотерапия трябва да се гради върху същите основни положения, върху които е построена и всяка разновидност на индивидуалната психотерапия.  Естествено качествата на бъдещия психотерапевт не биха могли да бъдат подлагани на някакво психотехническо проучване и определение. Обаче този лекар трябва не само да владее своето изкуство и да бъде непосредствено полезен като лечител.

Проф.Ем.Шаранков

Психотерапия. Психодрама