Велики четвъртък през 2015 е на 9 април.

За традиционното боядисване на яйца в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” на Велики четвъртък и за използваните техники разказва Петя Бонева от отдел „Връзки с обществеността” в комплекса в интервю за Агенция „Фокус”.


Въпрос: Госпожо Бонева, каква е символиката на боядисването на яйца с растителни багрила, което традиционно се прави в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” на Велики четвъртък.?
Петя Бонева: В Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” в четвъртък, 2 май, от 11.00 часа ще се извърши боядисване на яйца с растителни багрила. Поканили сме деца от едно училище в Габрово, които ще могат да се запознаят с тази традиционна техника за боядисване на великденските яйца. Седмицата преди Великден е известна като страстна седмица. Тя е изпълнена с различни обичаи и обреди. В началото на седмицата къщите и дворовете се почистват основно, за да се посрещне празникът на чисто. Най-характерният обичай за Великден е боядисването на яйца и приготвянето на кравай. В Етъра ще боядисваме яйца с растителни багрила, като това е символ за здраве, пожелаваме на хората да са здрави през цялата година и да бъде плодородна годината. Използваме растителни багрила, тъй като по този начин се е осъществявало боядисването на яйца в миналото. Тогава хората не се познавали бои и оцветители, както е в днешни дни.

Въпрос: От какви материали се съставят растителните багрила?
Петя Бонева: Първото яйце, по традиция се боядисва червено. В миналото червената боя се е получавала по естествен начин от корените на растението брош. Жълтият цвят се получава от глухарче, от люспите на лук се добива тъмночервено, като концентрацията трябва да е доста гъста, а ако концентрацията на люспи от лук е по-слаба, се получава бежов цвят. От копривата се получава зелено, в нюанса на резедата. Този метод за боядисване на яйцата датира от дълбока древност. Обредният характер на обичая е във връзка с народната представа за яйцето като оплодителен символ, свързан с цикличността в природата, с възраждането и обновяването й. Боядисването на яйцата се прави сутринта на Велики четвъртък и е задължение на жената. В традиционната Великденска обредност червените яйца имат две основни функции – предпазна и стимулираща. Представата за червения цвят като защита от всякакви лошотии, се пренася и върху яйцето. То се използва и като предпазно средство против градушка, злини и болести. Повсеместно позната е практиката да се натриват бузите на децата с първото червено яйце за здраве. Понякога се прави и кръстче на челото на детето, като след това яйцата се слагат пред домашната икона. На Великден децата се борят с яйца и чието яйце излезе борец, това дете ще бъде най-здраво и жизнено през годината. Червените яйца се слагат и върху обредните хлябове. Типично Великденски практики са захранването на животните с черупките от великденските яйца, заравянето на червено яйце в нивите или на прага на къщата, което се прави за плодородие. С този обичай се цели и предпазването на нивите и домашните от злини и болести. Тази обредност представлява пренасяне по магически път на оплодителната сила на яйцето върху земята като начин за обезпечаване на плодородие.
Въпрос: Какви са най-интересните техники за боядисване на яйца, които ще бъдат демонстрирани на 2 май в Етъра? С какво се отличават те от останалите техники за боядисване на яйца?
Петя Бонева: В Етъра посетителите ще могат да видят техниката за боядисване с растителни багрила, но съответно има и много други техники. Има техника за боядисване на яйца с восък, с кристали. Нещо, което ще представим на 2 май, е техника с листенца и с цветчета. Демонстраторът прикрепя листенцето към яйцето с парче плат или нещо друго, след това го потапя в отварата, която е направила. Друго интересно нещо е, че преди яйцето да е боядисано, се измива с коприва и с гореща вода. Това се прави, за да хване яйцето по-добре боята и, за да бъде борец.
Въпрос: В какви цветове най-често се оцветяват яйцата?
Петя Бонева: Най-често яйцата се оцветяват в червено. В червен цвят трябва да бъде и първото яйце. Съответно яйцата се оцветяват в жълто, в зелено, в оранжево. В миналото хората не са имали толкова голям избор от цветове. В днешно време можем да видим – лилави и други най-различни яйца.

Въпрос: Какъв е символът на всеки цвят, с който се боядисват великденските яйца?
Петя Бонева: Червеният цвят е символ на здраве, на живот, зеленото пък е символ на растежа, оранжевото - на слънцето. Общо взето, това са били основните цветове, с които са боравили хората в миналото.
Въпрос: Какви са традициите около Великден, които хората, живеещи в Габрово, спазват и отличават ли се те по нещо от Великденските обичаи в страната?
Петя Бонева: Традициите, които се извършват в Габровска област не се различават толкова много спрямо това, което се прави в цялата страна. Боядисват се яйца, правят се козунаци, краваи. Във Велико Търново, който се намира близо до Габрово, яйцата се сваряват в зелева чорба. Това, което правим тук, е яйцето да се измива в коприва и в гореща вода, но това не е нещо конкретно и характерно за Габровския край. По-скоро празнуваме Великден, както се празнува в цялата страна.
Въпрос: От колко години се провежда традиционното боядисване на великденски яйца в комплекс „Етър”?
Петя Бонева: Традиционното боядисване на великденски яйца се провежда от много дълги години, дори от десетилетия. Това се е превърнало в една много добра традиция. По този начин можем да покажем на младото поколение, на децата, какво са правили техните прадеди в миналото.
Фокус: Тази година предвидили ли сте нещо ново за посетителите по време на боядисването на яйца на 2 май?
Петя Бонева: Не, традиционно ще се боядисват яйца. Съответно посетителите на комплекса ще могат да получат сварено яйце при влизането си в „Етър”-а, но ние правим тези неща всяка година.
Въпрос: Колко души очаквате да се включат в събитието?
Петя Бонева: В събитието ще се включат деца от един клас, който е от габровско училище.
Въпрос: Как са протичали тези събития през изминалите години? Радвали ли са се на голяма посещаемост?
Петя Бонева: Като цяло, е имало голяма посещаемост, защото хората почиват тогава и се присъединяват към празника с нас.