Каква е причината за тревожността и паническите атаки?

Причината за тревожност и паническите атаки е различна при всеки човек. Затова и всеки човек се лекува с различен подход. Може да има генетична предразположеност към тревожността, или тя може да се корени в травматично минало, изразяващо се в тормоз или насилие, особено по време на детството, твърдят лекарите. Някои лекарства за настинка, твърде много кофеин, хормонален дисбаланс, както и проблеми с щитовидната жлеза също могат да предизвикат безпокойство и панически атаки.

Как работи психотерапията при тревожност и паническо разстройство?

Нашето тяло пази резултата. Ако дадена ситуация, в която човекът не е имал контрол над нея, се повтаря, той ще продължава да реагира с тревога, въпреки че вече ситуацията е различна и е възприемана като напълно безопасна от хора, които нямат тревожност. Лишаване от сън, дългото пътуване до работното място или, чести закъснения и порицания, могат да внесат допълнително напрежение.

Каква помощ може да получите от психотерапията?

Намирането на причината за безпокойството е първата стъпка. Ако причината се корени в начина на живот, положеното съзнателното усилие за промяна от страна на страдащия, ще се реваншира. Саморегулацията чрез йога, медитация и други упражнения за релаксация са от полза. Лекарствата могат да помогнат да се държи тревожността под контрол, но не и да я излекуват.

Психотерапевтът работи с предпоставката, че мислите формират поведение, което предизвиква тревожността. Мислите водят до емоции, предизвикващи определен тип поведение. Така че определяща е работата с мислите на човека. Хипнозата, психотерапията и психоанализата разпознават „болестните” мисли много точно. Именно мисълта предизвиква паническата атака.

Но дори и хората да осъзнават, че се нуждаят от помощ, съществува социална стигма, към тях. В повечето случаи страдащите от тревожни разстройства посещават семейния лекар, за да им изпише транквиланти, отколкото се обръщат към психиатър или психотерапевт, които биха могли да им помогнат по-ефективно.

Но трябва да отбележим, че хората със тревожни разстройства изпитват по-малко стигмата на гърба си, отколкото хората с депресии и психотични разстройства.

Подкрепа на семейството при тревожни разстройства

Ако спусъците на пристъпите на тревожност са у дома, семейството трябва да намали своите изисквания и натоварвания върху лицето. Важно е за членовете на семейството да знаят, че трябва да се образоват и да помагат на страдащия.

Да бъдеш подкрепа в тези трудни моменти е от основно значение. Семейството трябва да е наясно как да подходи, как да стимулира борабата на човек с тревожно разстройство. Приказки от рода на „Стегни се”,”Не обръщай внимание” само ще задълбочат болката на страдащия, а няма да му помогнат ефективно.

Семейството е необходимо да се самообучава, да чете литература, засягаща тревожното разстройство, за да знае как да се държи с болния.