Знаете ли, мисля, че ние сме много специални хора, усещаме света по друг начин. Нашите тела сигнализират, когато нещо се случва дълбоко в нас и това не винаги е лошо. Ние не сме страхливци, напротив търсим себе си, а много малко хора се осмеляват. Скоро казах на моя доктор: "Много съжалявам, че живота ми започна по този начин...". Истината е, че няма значение как е започнал, не всички имаме равен старт, важно е как ще завърши.

Аз искам да намеря себе си, искам да живея с истината тук и сега. Вече знам, че има добро и лошо. Знам, че Бог не ме наказва, а ми показва пътя. Това, което наблюдавам в себе си напоследък е, че давам повече на хората около себе си и не търся нищо в замяна. Радвам се, когато са щастливи, това ме зарежда с енергия и ме кара да се чувствам пълноценна. Няма значение, че хората не ни разбират. Те не са длъжни да го правят. Ако преди години, когато бях добре се срещнех с човек с ПР и аз нямаше да го разбера.

Търсете щастието в малките неща около вас, усмихвайте се. Знам, колко е трудно на фона на една ПА. Но колко такива сте преживели и още сте живи. Когато душата е в покой няма да има ПА. Давайте и повече, подхранвайте я.

П.Х.

Всички теми от "Дневници за паническо разстройство"