Там се оплаквах, колко нещастна съм, колко неразбрана и самотна.
Всъщност дълбоко в себе си мисля, че не е така. Мисля, че имам
уникалния шанс да разбера себе си и да премахна комплексите, и всичко това на 26 години.
Да живееш с паническо разстройство е ужасно, понякога наистина се отчайвам. Ето дори сега, когато пиша ми е лошо и пулса ми е висок, треперя като лист. Мисля си, че всеки момент ще умра.
Да ви кажа не знам дали смъртта е толкова страшна, колкото симптомите, които изпитваме. И пак влизам във вашия сайт, чета
всички симптоми, преоткривам ги у себе си, успокоявам се...
Определено имам подобрение, страха все по-рядко се появява. Позволявам си да излизам сама, да ходя пеша. Полагам много усилия-ходя на психоанализа вече 3 години, промених до голяма степен характера си. Но все се питам кога ще спре кошмара? Кога ще се събудя и ще си
кажа - Аз живея!
Знам, че ПР се лекува, но колко време трябва да мине. Няма да ли да съм прекалено изхабена на края?
П.Х.
Всички теми от "Дневниците за паническо разстройство"
ИЗБЕРЕТЕ вашата диета измежду 700 от най-популярните в света 