Честота на разпространението на Бери-бери

Тази болест е известна още от древни времена, когато тя е била много разпространена в Далечния изток.

Симптоми на Бери-бери

Болестта може да се развие главно под две форми: суха и оточнна. Сухата форма се представя най-често с картината на полиневрит (засягане на периферните нерви), а оточната - с оток и сърдечна недостатъчност. Доста чести са обаче и преходните форми.

Началото на болестта се характеризира с диспептични смущения: загуба на апетит, гадене, запек, подуване на корема (метеоризъм) и др. Настъпва обща слабост и лесна уморяемост, слабост на долните крайници, несигурност в походката. Краката стават тежки, често изтръпват, настъпват също смущения в чувствителността.Мускулатурата постепенно атрофира, засягат се екстензорните мускули на пръстите, ходилата трудно се свиват, с което походката става много характерна. В напредналите стадии се развиват парализи, които асцендират към проксималните части нa долните крайници; обхванати биват също и ръцете. Черепномозъчните нерви остават незасегнати.

Първоначално отоците се явяват по предните части на тибиите и се разпространяват нагоре по бедрата и тялото. Понякога се развиват изливи във вътрешните кухини. Отокът е мек и подвижен.

Сърдечно-съдовата система се засяга и при двете форми, но повече при оточната. Установява се постоянна тахикардия. Отокът обхваща също и сърдечния мускул. Сърдечното притъпление е разширено особено вдясно, като понякога то добива формата на това при ексудативен перикардит.Различават се остри и хронични форми на болестта.

Прогноза при Бери-бери

Прогнозата е лоша при напредналите форми.