Причини за захарен диабет

Захарният диабет е болест, при която настъпва смущение в обмяната на въглехидратите, поради което тъканите са загубили способността да задържат и използуват захарта. Вследствие на това количеството на захарта в кръвта се повишава (хипергликемия) и след като надмине физиологичния праг, захарта се явява в урината (глюкозурия).

В основата на тази нарушена регулация на въглехидратната обмяна се намира смутената ендокринна функция на задстомашната жлеза, в която клетките на Лангерхансовите острови не произвеждат достатъчно инсулин, който има за задача да спомогне за превръщането на глюкозата в гликоген в черния дроб и да улесни усвояването на глюкозата от тъканите на организма. Настъпват смущения в ензимните системи на тъканите - черен дроб, мускули и др., поради което постъпилата глюкоза не изгаря достатъчно, за да задоволи енергетичните нужди на организма. За увеличаването на глюкозата в кръвта допринася също образуването на такава от белтъци и мазнини.

При тежките форми на захарен диабет в организма става натрупване на кетонни тела (оксимаслена киселина, диацетна киселина, ацетон), които се получават от разпадането на мазнините и белтъците. Натрупването на повече кетонни тела се дължи на това, че организмът за своите енергетични нужди прибягва до използуването на мазнини и белтъци, тъй като главният енергетичен фактор въглехидратите, не са в състояние да бъдат използувани достатъчно. Касае се следователно не за непълно разпадане на мазнините и белтъците, а за свръх производство на кетонни тела поради усиленото разпадане на мазнини и белтъци. Високата концентрация на кетонни тела поражда ацидозата, която причинява интоксикация на организма.

В обмяната на въглеводите участвуват други системи (черен дроб, надбъбреци, преден дял на хипофизата), както и тъканите, но тяхната роля в сравнение с тази на ендокринната част на задстомашната жлеза е допълнителна.

За появата на захарния диабет се приема известно конституционално-наследствено обременяване. Това заболяване често се съчетава и с други болести на обмяната, напр. със затлъстяването.

Много рядко захарният диабет може да настъпи след прекаран остър или хроничен панкреатит.

Болестта обикновено се среща в по-напреднала възраст, но може да се появи също така и у деца, при които тя протича много по-тежко.

Симптоми на захараен диабет

Различават се две форми на захарен диабет: 1) лека форма и 2) тежка форма.

1. Лека форма на захарен диабет.

Тази форма се среща предимно у по-възрастни хора. Главните ёимптоми са следните:

Полидипсия - увеличена жажда, която принуждава болните да изпиват по няколко литра вода дневно.

Полиурия, която е в зависимост от употребеното количество вода и размера на хипергликемията. Обикновено тя е от 3 до 5 литра, но може да бъде и по-голяма.

Полифагията се изразява в много добрия апетит. Този симптом обикновено се среща редовно, с изключение на най-тежките форми, при които той може да липсва.

Установяването на глюкозурия е доказателно за захарен диабет. Размерът на глюкозурията е в зависимост от тежестта на захарния диабет и от съдържанието на въглехидрати в храната на болния. Под въглехидратна поносимост се разбира най-голямото количество въглехидрати, което болният може да консумира, без да се появи захар в урината.

Урината, съдържаща захар, е светла, но има високо относително тегло.

Най-надеждният симптом за диагнозата на захарния диабет в практиката представлява установяването на хипергликемия на гладно.

Болните изпитват сухота в устата. Кожата им е суха поради дехидратацията на организма. Много често те се оплакват от сърбеж особено в областта на външните полови органи, специално у жената. Болните са лесно податливи на кожни инфекции, екземи и др.

Боледуващите от лека форма на захарен диабет обикновено не отслабват, а някои от тях дори запазват добра охраненост.

Прогноза на леката форма на захарен диабет

Прогнозата на леката форма на захарен диабет е сравнително добра. Болните могат дълги години да водят нормален живот и да запазят своята трудоспособност.

2. Тежка форма на захарен диабет

При тази форма освен високата хипергликемия налице е и постоянна ацидоза, ако болният не е подложен на съответно лечение. Среща се по-често у млади хора и деца.

Субективните симптоми, които описахме при леката форма на захарен диабет (полидипсия, полиурия, полифагия), обикновено тук са по-силно изразени. Прави впечатление силното отслабване на болните.

Поносимостта на болните към въглехидрати е силно намалена; в най-тежките форми количеството на излъчената с урината захар е по-високо от това на въглехидратите в постъпилата храна (т. нар. отрицателен въглехидратен баланс).

В урината чрез съответните проби се откриват кетонни тела - диацетна киселина и ацетон. Дъхът на болните мирише на гнили ябълки или хлороформ.

Когато ацидозата е силно изразена, алкалният резерв е намален.

Натрупването на големи количества -оксимаслена киселина и диацетна киселина в кръвта действува токсично. Тежкото състояние на ацидоза води до диабетична кома. В такъв случай болният става сънлив; започва да се оплаква от главоболие и виене на свят. Мислите му вървят мудно. Чувствува се силно отпаднал. Кожата е много суха вследствие силната дехидратация. Езикът е сух. Появяват се повдигане, повръщане и диария. При навлизането в коматa мускулатурата е отпусната, сухожилните рефлекси са много отслабени или липсват. Очните ябълки са хлътнали навътре в орбитите, зениците са разширени. Появява се дълбокото дишане на Кусмаул. Температурата спада до 36 градуса. Настъпва колапс: пулсът е учестен и малък, крайниците са студени, артериалното налягане е ниско. Ако не се приложи бързо съответното лечение, болният в течение на 1-2 дни загива.

Усложнения при тежката форма на захарен диабет

Най-честите усложнения при захарния диабет са следните: гангрена особено на долните крайници, белодробна туберкулоза, ранно развитие на атеросклероза най-често на коронарните артерии (стенокардия, миокарден инфаркт, миокардиосклероза), неврити, амфодонтоза с изпадане на зъбите, кожни заболявания (фурункулоза, екземи и др.), диабетична нефропатия (интракапилярна гломерулосклероза) и др.

Прогноза на тежката форма на захарен диабет

Прогнозата на тежката форма на диабет е много сериозна. Налага се непрекъснато спазване на хранителния режим и провеждане на инсулинотерапия, защото винаги болния го застрашава опасност от изпадане в кома. Неговата трудоспособност е много намалена. Интеркурентни заболявания влошават протичането на болестта.