
Как да се отнасяме към паническото разстройство?
Помагате много на вашата психика, ако успеете да приемем паниката такава, каквато е, с усещанията и мислите, които тя предизвиква във вас. Нуждаете се от това признание пред себе си. Признанието, че страдате от това заболяване и сте готови да започнете да се справяте с него ще ви даде сила на човек, който е поел своята отговорност. Вие се нуждаете да бъдете искрен със себе си, без това да предизвиква срам. Нуждаете се да споделяте не само със себе си, но и с вашите близки, за онова, което изживявате. Ако се криете и подтискате всичко това, този факт само ще ви изолира от останалите. Говорейки с другите, вие може да изхвърлите част от усещането си за другост, което изпитвате, поради паническите кризи.
Дълбоко в сърцето си, осъзнавате, че няма да умрете или да полудеете, докато изживявате поредната криза. Когато това осъзнаване може да осъществитe по средата на поредната атака, ще успеете да прекратите по-нататъшното й ескалиране.
Как ще промени развитието си паническото разстройство, в момента, в който го допуснем?
Веднъж приели, че паническите кризи са нещо, което няма да ви убие, ще дадете начало на разгадаването на корените на останалите симптоми и причини, които стартират състоянието.
Паническите атаки не ви унищожават, затова опитайте да не изпадате в ужас, когато те започнат. Не се депресирайте, когато не успявате да ги овладеете. Атаката утихва и идва време, когато ще си дадете отговор, какво я е предизвикало.
Позволете си да се страхувате от паническото разстройство, а не да чистите тази мисъл от главата си
Следващите думи може да ви се сторят не съвсем в ред, но се опитайте да ги анализирате.
Започнете да приемате факта, че страха е нещо нормално, както и паническите кризи.Мислете по следния начин, днес имах криза, но следващата ще бъде много по-слаба от настоящата
Като се връщате в предишните си кризи, ужасяващите симптоми са присъствали и тогава, нали, но въпреки всичко сте оцелели?
Например, когато кризата започне, поемете дълбоко въздух, и бавно издишвайте, така симптоми ще намалеят.
Друг успешен трик е, ако вземете книжно чувалче и започнете да дишате и издишвате в него, кризата също намалява.
Когато не допускате мисълта за съществуването на паническо разстройство и го игнорирате, то форимра нови симптоми
Когато приемете паниката като факт, вие ще допускате и възможността тя да се явява. Приели тази реалност, вие ще знаете, какво се случва с вас, а оттук и страхът ще отслабва.
Вече ще знаете, че тя не убиват - единствено създава сериозен дискомфорт за известен период от време. Вие ще снижите силата на усещането, наречено "страх от страха", защото започвате да го контролирате полека-лека, дори само като го разконспирирате, разбирайки какво представлява той. И така, постепенно страхът ще отстъпва завзетите територии, и няма да има с какво да ви изненадва, тъй като ще е изчерпал триковете си.
|
Коментари
Цели 15 години ходене от лекар на лекар и всеки вдига рамене като ме види здрав прав хубав мъж а се заоплаквал от страхови неврози и панически разстройства и всеки ти предлага лечение , и най голямата грешка точно при това заболяване е да се лекува с антидепресанти и всякакви подобни измислици за обратно хващане на серотонина и какво ли не още !
Лекарите знаят за него от нас - пациентите и ни мислят за всякакви ,и никой до сега не е успял да излекува с антидепресанти тази жестока болест която ти проваля живота , прави те инвалид , кара те да пиеш за да преодолееш страха , затваря те и те изолира от обществото , да не говорим за брак семейство и работа !
вътрешна тревожност и при умора минава във паническа атака.Лекува ли се?
RSS на коментарите по тази тема