5.Да те изслушат и разберат - най-голямата подкрепа за страдащите от паническо разстройство
Хората с паническо разстройство получават за секунди огромно количество адреналин в кръвта си, който не могат да изхвърлят от там по собствена воля. Не е възможно с мозъка си да контролираш това, тоест да му нареждаш да контролира адреналина, както диабетиците не биха могли да контролират кръвната си захар.
Един човек, който кара по магистралата, ако усети подобно напрежение, той ще го "преработи" и след най-много 5 минути няма да има следа от дискомфорта, докато човек с паническо разстройство не би могъл да направи това…
Разбира се, вие бихте искали да контролирате мозъка си с позитивно мислене… бихте искали да дишате по-добре...Правели сте различни упражнения, за да пресичате панически атаки...И напрежението, което използвате, за да постигнат тези упражнения докарва още по-голямо изтощение на целия организъм…
Ключът тук е, че паническите атаки не са нещо, което се появява изведнъж и с това свършва всичко... Паническите атаки са симптоми на паническото разстройство. Вие не изживявате всеки ден атаки, но понякога през целия ден, всеки миг от него, изпитвате страх от определени ситуации…
Страховото очакване, какво представлява то? Когато се изгорите на печката, докато си приготвяте поредното кафе, издърпвате със страх ръката си само при мисълта, че може да се случи отново. Затова следващия път внимавате, как държите кафеварката, за да не пострадат пак пръстите ви…Така е и тук. Човек, преживял чудовищна паническа атака, започва да се вслушва в сигналите на тялото си, за да разбере, кога би се появила тя отново и да предпази себе си от ужасяващите симптоми…Всяко сърцебиене, вие ще асоциирате с евентуално приближаваща паническа атака, всяко завиване на свят също, всяко треперене и т.н.
Страдащите от паническо разстройство, са обикновено хора, с изразени творчески наклонности и с много висок интелект…Преди да изригнат неприятните симптоми те са се чувствали стабилни и уверени в себе си, след това стават чупливи и неуверени…Превръщате се в различна личност, която се опитва да живее отново в този свят, съвместно със страховете си, за които тя не знае, кога ще се появят и кога ще изчезнат…
Какво наранява най-вече хората с паническо разстройство, това е липсата на подкрепа. Подкрепа и разбиране от страна на близки и приятели. Те искат единствено да ги разбират, нищо друго…Това за тях ще е протягане на ръка, което ще им даде сили да вървят напред…
Умоляваме ви, не им казвайте само да мислят позитивно, а ги изслушвайте, какво преживяват...Това за тях ще бъде много.
