Кога се пада Великден през 2017?

Великден, който се явява край на Великденските пости през 2017 година, се пада на 16 април 2016 година.

Кога са почивните дни за Великден 2017?

Почивните дни за Великден 2017 са на 14 април,15 април, 16 април, 17 април.

Ето и списък, показващ на кои дати се пада православния Великден през следващите  години:

Великден 2017г. – 16 април,
Великден 2018г. – 8 април,
Великден 2019г. – 28 април,
Великден 2020г. – 19 април
Великден 2021г. – 2 май
Великден 2022г. – 24 април
Великден 2023г. – 16 април
Великден 2024г. – 5 май
Великден 2025г. – 20 април
Великден 2026г. – 12 април

Великденските пости винаги започват 7 седмици преди Великден със Сирни Заговезни.  За следващите 10 години Сирни Заговезни са на:

Сирни Заговезни 2017 година – 26 февруари
Сирни Заговезни 2018 година – 18 февруари
Сирни Заговезни 2019 година – 10 март
Сирни Заговезни 2020 година – 01 март
Сирни Заговезни 2021 година – 14 март
Сирни Заговезни 2022 година – 06 март
Сирни Заговезни 2023 година – 26 февруари
Сирни Заговезни 2024 година – 7 март
Сирни Заговезни 2025 година – 2 март
Сирни Заговезни 2026 година – 22 февруари

Великден е най-големият пролетен християнски празник Възкресение Христово, който е подвижен - чества се през периода om 4.IV. дo 8.V. в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние. Неделният ден Възкресение всъщност е заключителният празничен ден на цяла поредица от по-малки празници, народни обичаи и игри, чието начало се поставя със Сирни заговезни. Независимо от прикрепеността си към християнския календар, всички обичаи и обреди от Великденския празничен комплекс, обхващащ около 40-дневен период, са натоварени с множество реликти, имащи езически, религиозно-митологичен характер. В основата им лежат вярванията и представите, свързани с прехода на природното време от зима към пролет, ориентиран около пролетното равноденствие. Този преход в митологичен план се осмисля като време на хаоса, предхождащ възстановяването, обновяването на космическия порядък. Християнската митологема на прехода живот-смърт-живот, вложена в живота, смъртта и възкресението на Христос, под която лежи митологичната линия космос-хаос-космос, вероятно е притеглила към по-късните дати на християнския календар част от древните паганистични обреди и вярвания около пролетното равноденствие. Податки в подкрепа на такова твърдение се намират в пролетните момински обичаи кумичене още на св. Четирдесет мъченици, правене по Връбница на трънка като изображение -отглас на космическото дърво, представата за победа над змея с избора на пазарска кума, вярването за „разпускането" на мъртвите души още от Лазаровден, Връбница или Великия четвъртък и др.