Кога се пада Великден през 2018?

Великден, който се явява край на Великденските пости през 2018 година, се пада на 8 април 2018 година.

Кога са почивните дни за Великден 2018?

Почивните дни за Великден 2018 са на 6 април, 7 април, 8 април, 9 април.

Ето и списък, показващ на кои дати се пада православния Великден през следващите  години:

Великден 2018г. – 8 април,
Великден 2019г. – 28 април,
Великден 2020г. – 19 април
Великден 2021г. – 2 май
Великден 2022г. – 24 април
Великден 2023г. – 16 април
Великден 2024г. – 5 май
Великден 2025г. – 20 април
Великден 2026г. – 12 април

Великденските пости винаги започват 7 седмици преди Великден със Сирни Заговезни.  За следващите 10 години Сирни Заговезни са на:

Сирни Заговезни 2018 година – 18 февруари
Сирни Заговезни 2019 година – 10 март
Сирни Заговезни 2020 година – 01 март
Сирни Заговезни 2021 година – 14 март
Сирни Заговезни 2022 година – 06 март
Сирни Заговезни 2023 година – 26 февруари
Сирни Заговезни 2024 година – 7 март
Сирни Заговезни 2025 година – 2 март
Сирни Заговезни 2026 година – 22 февруари

Великден е най-големият пролетен християнски празник Възкресение Христово, който е подвижен - чества се през периода om 4.IV. дo 8.V. в зависимост от пролетното равноденствие и първото пролетно пълнолуние. Неделният ден Възкресение всъщност е заключителният празничен ден на цяла поредица от по-малки празници, народни обичаи и игри, чието начало се поставя със Сирни заговезни. Независимо от прикрепеността си към християнския календар, всички обичаи и обреди от Великденския празничен комплекс, обхващащ около 40-дневен период, са натоварени с множество реликти, имащи езически, религиозно-митологичен характер. В основата им лежат вярванията и представите, свързани с прехода на природното време от зима към пролет, ориентиран около пролетното равноденствие. Този преход в митологичен план се осмисля като време на хаоса, предхождащ възстановяването, обновяването на космическия порядък. Християнската митологема на прехода живот-смърт-живот, вложена в живота, смъртта и възкресението на Христос, под която лежи митологичната линия космос-хаос-космос, вероятно е притеглила към по-късните дати на християнския календар част от древните паганистични обреди и вярвания около пролетното равноденствие. Податки в подкрепа на такова твърдение се намират в пролетните момински обичаи кумичене още на св. Четирдесет мъченици, правене по Връбница на трънка като изображение -отглас на космическото дърво, представата за победа над змея с избора на пазарска кума, вярването за „разпускането" на мъртвите души още от Лазаровден, Връбница или Великия четвъртък и др.