Самоубиец: Моля Аллах да избия много неверници

"Самоубийствената мисия на всеки атентатор започва с молитва към Аллах за благословение и помощ да бъдат убити колкото се може повече американци. После го моли да пречисти душата му, за да е достоен да застане пред него. А накрая иска среща с братята муджахидини, които са при него."

Това разказва 20-годишен иракчанин от Фалуджа с измисленото име Маруан в безпрецедентно интервю за сп. "Тайм", в което разкрива какви мисли се въртят в главата му в очакване да се взриви и да стане мъченик.

"Денят, в който моят командир от иракската "Ал Каида" на Абу Мусаб аз Заркауи ме включи в списъка с доброволци за самоубийствена мисия, бе най-щастливият в живота ми. Пътят ми към джихада започна седмици след свалянето на Саддам. Макар да съм сунит, не харесвах режима му. Надявах се, че когато американците ни спасят от него, ще си отидат. Но те продължаваха да стоят. С брат ми се записахме в съпротивата срещу тях. Аз обаче стигнах по-далеч - станах кандидат за самоубийствена мисия. Семейството ми не е щастливо от моя избор, но то знае, че не може да промени пътя, който съм избрал", споделя Маруан.

"Най-тежката част от трансформацията на един джихадист в камикадзе е чакането. Доброволците преминават през програма за дисциплиниране на ума и пречистване на душата. Четем историята на джихада и за великите мъченици преди нас. Тези неща каляват волята. Понякога кандидатите за мъченици използват времето до атентата, за да уредят плащане на дълговете си, разрешаване на семейни въпроси и сбогуване с близките си. Някои унищожават снимките си, тъй като те са признак на суета и табу. Други пък изготвят списък със 70 души, тъй като според ислямската традиция всеки мъченик може да гарантира мястото на толкова хора в рая. Аз още не съм го запълнил. Мисля, че не познавам толкова хора. Има и такива, които подготвят гробовете си и оставят подробни инструкции как да бъдат погребани. Ако съм късметлия, тялото ми просто ще се изпари", разказва младият иракчанин. Последните дни преди атентата са най-натоварени. Камикадзето живее в отделна къща, където няма музика, телевизия, няма дори и цигари - единственото пристрастяване на Маруан.

"В ума ти са само неверните американци и колко повече да избиеш от тях. Понякога подробностите за мисията се научават в последните минути. Някои камикадзета молят да бъдат завързани с вериги за волана, да не би да се разколебаят. Има слухове, че някои са дрогирани, но това са абсурдни неща. Всеки от нас знае, че отива на среща със Създателя и не може да му се представи пиян или дрогиран", казва Маруан и завършва: "Когато се подготвиш за последната си мисия, не мислиш за миналото, а само за бъдещето в рая. Единственият човек, който има значение, е Аллах. А единственият въпрос, който той ще ми зададе, е: "Колко неверници уби?".

Черните вдовици са кошмарът на Русия

От над 10 г. новото оръжие на ислямските терористи в Русия са жените. Наричат ги черни вдовици или шахидки. Почти всички са от Чечня. Обикновено отиват сами на смърт след лична трагедия, свързана с убийството на съпруг, брат или баща. Мотивите са мъст, отчаяние, безизходица. Минават обучение в специални лагери.

Такъв е случаят на оцелялата шахидка Зарема Муджикхоева. От 2003 г. тя е в руски арест, след като не успява да се взриви в московско кафене. Тогава е на 20 години. 5 г. по-рано се омъжва и забременява, но преди да роди, съпругът е убит от руски войски в Чечня. Заживява в лагер на сепаратисти. Твърди, че по време на подготовката е била подлагана на какво ли не, включително дрогирана, но признава, че искала да отмъсти за мъжа си.

Последната атака на шахидки бе през март 2010 г. в московското метро, когато две чеченки се взривиха и убиха 40 души.

През октомври 2002 г. около 20 шахидки заедно с мъже терористи взеха заложници в московския театър на ул. "Дубровка". 4-дневната драма завърши със смъртта на 18 самоубийки, но и на 129 заложници. Сред жертвите бе и българката Емилия Узунова. Няколко месеца по-късно оцелелият от "Дубровка" Веселин Недков каза за "Труд", че никога няма да забрави думите на терористите: "Ние искаме да умрем повече, отколкото вие искате да живеете".

Издават ги 12 признака

Атентаторите самоубийци се забелязват лесно. Има издайнически признаци. Най-вече са нервни. По дефиниция на всички им е за първи път.

Това разказва световноизвестният писател Лий Чайлд в книгата си "Утре ме няма". В нея авторът цитира създаден от израелското контраразузнаване наръчник с поведенчески индикатори, по които се разпознава камикадзе.

Последно бръснене

Става въпрос за списък от 12 точки, ако заподозреният е мъж, и 11, ако е жена. Разликата е в скорошното бръснене. Мъжете атентатори обръсват брадите си. Така се сливат по-лесно с тълпата. Не изглеждат подозрителни. Резултатът е по-бледа кожа в долната част на лицето, посочва Чайлд. И изброява останалите точки в списъка.

Първата е неуместно облекло. Поясът на атентаторите представлява голям платнен джоб, увит около кръста. В него се слагат пръчки динамит, пирони, сачми и т.н. Всичко това е доста обемисто и може да се скрие само под голяма дреха, обикновено подплатено зимно яке. В горещия климат на Близкия изток това особено бие на очи.

Дрогирани роботи

Втори признак - вдървена походка. Атентаторите крачат като роботи, защото носят допълнителен товар от двайсетина килограма и защото са дрогирани. Повечето са наплашени наивници, стиснали късче сурова опиумна маса между венците и бузата. Това се знае от практиката - взривната вълна откъсва главата на самоубиеца, която остава запазена, и дори късчето опиум все още е в устата.

Страх от болката

Точките от трета до шеста са вариации на субективна тема - раздразнителност, потене, тикове, неспокойно поведение. Атентаторите преживяват последните мигове от живота си, тревожни са, страхуват се от болката, замаяни са от наркотиците. Вярата, половинчатата вяра или липсата на вяра в съществуването на рая, реките от мляко и мед, тучните пасища и девиците, идеологическият натиск и очакванията на близки и приятели изведнъж се осъзнават много дълбоко. Вече няма място за отстъпление. Оттук и потиснатата паника с всичките видими проявления.

Седмият признак е дълбоко и тежко дишане.

Осмият - атентаторите самоубийци, които се готвят да задействат взрива, гледат втренчено и право напред. Никой не знае защо, но видеозаписите и разказите на оцелели очевидци показват именно това. Атентаторите гледат право напред.

Признак №9 - нашепват молитви. Оцелели очевидци споменават за дълги напеви, повтаряни безкрай, повече или по-малко беззвучно, но с видимо движение на устните.

Десета точка от списъка е голяма чанта. В нея са детонаторите, без които не могат да се взривят.

И последният признак - ръцете на атентатора са вътре в чантата, защото държи постоянно пръст на бутона на взривателя. Така нищо не може да му попречи да завърши мисията си. Дори и да го убият, отпускането на пръста му ще задейства експлозията.

trud.bg