На 6 януари българите празнуват Богоявление или Йордановден. Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Вечерта преди Йордановден е последната от трите "кадени" вечери. На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно. На трапезата има още джуркан боб, варено зеле или зелеви сарми, орехи, вино. Всички гозби са постни, въпреки че Коледните пости са приключили. Трапезата се прикадява от най-възрастния мъж вкъщи. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае. В миналото много хора не са спяли в тази нощ, в очакване небето да се отвори. На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба свещеникът хвърля кръста във вода - ако наблизо няма река, кръстът се хвърля в чешма с течаща вода. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и минусовите температури, типични за това време в България, и изваждат кръста от водата. С букет от босилек свещеникът напръсква присъстващите и всички се разотиват по домовете си за празничния обед. 
На празничния обед повечето български домакини в миналото са приготвяли пита.
Това е третият по значимост християнски празник през годината. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Ритуали

Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл - освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.
Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.
През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря" и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.
Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. Също и кумството в местата, където се избира кум за цялото селище.
От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.
Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.
Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.
Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче -на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Но защото толкова важни решения се взимат само по своя воля, всеки би могъл да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода. В Родопите обредът се нарича „хаскане" - по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Поздравете имениците с картички от ТУК