
Кои води са лечебни?
Лечебни минерални води се наричат природните води, които съдържат в големи количества минерални вещества, различни газове - въглена киселина, сероводород, азот и др. или имат уникални свойства - радиоактивност, температура и т.н. Благодарение на тези свойства минералните води са способни да оказват лечебно въздействие върху човешкия организъм, отличаващо се от действието на обикновената вода. Минералните води се образуват на голяма дълбочина в недрата на земята от атмосферните утайки. Атмосферната влага минава през планинските породи и разтваря и алкализира различни химични вещества, насища се с газове, а ако по пътя си срещне радиоактивни елементи, водата се обогатява с техните изотопи. В резултат на това се образуват различните видове лечебни води.
Ролята на водата в човешкия организъм
Водата не е прост безразличен разтворител, а особена среда, без която не могат да протичат жизнените процеси на организма. Гладуващият може да загуби цялата си тлъстина, гликогена и половината белтъчини и да продължава да живее, а загубата на 10% вода води до загиване на организма.
Класификация на минералните води
По температура минералните води се делят на студени (под 20 градуса), топли (20 - 35 градуса), горещи (35 - 42 градуса), много горещи (над 42 градуса). В горещите минерални води има повече разтворени соли, но по-малко газове, в студените - обратно.
Лечебните минерални води обикновено имат неутрална или алкална среда (рН 6,8 - 8,5). Като попадне в кухината на стомаха, а след това в червата, тя променя собствената им среда, в резултат на което влияе върху активността на хранителните ферменти.
По химически състав минералните води се разделят на следните видове:
Към хидрокарбонатните натриеви води се отнасят минералните води като Хисар.
Хидрокарбонатно калциево- магнезиеви води.
Тези минерални води влияят на обмена на белтъчините, мазнините и въглената киселина. Използват се при хронични възпаление на стомаха, червата и черния дроб, при язва, затлъстяване и захарен диабет.
Хидрокарбонатно-хлоридно-натриеви води.
Тези минерални води се препоръчват на болни с повишена и понижена секреция на стомашния сок. Използват се при хронични заболявания на стомашно-чревния тракт, дискинезия на жлъчните пътища, хронични заболявания на черния дроб и жлъчния мехур, нарушена обмяната на веществата. Благоприятно действие оказват при затлъстяване, подагра и захарен диабет. По-добре е да се пият преди ядене.
Не се препоръчва да се пият при заболявания на бъбреците и пикочните канали.
Хлоридни минерални води с натриев състав
Тези минерални води стимулират отделянето на стомашен сок. Те се пият при заболявания на стомаха с намалена секреция на стомашен сок 10 - 15 минути преди ядене. Противопоказни са при отоци от различен произход, не се препоръчват и при повишена киселинност на стомашния сок, заболявания на бъбреците, при бременност и алергия.
Хидрокарбонатни с натриев състав (алкални)
Тези минерални води повишават алкалните резерви в организма. Под тяхно влияние в него намалява съдържанието на водородни йони. Алкалните минерални води нормализират работата на стомаха. Те се използват основно за лечение на гастрит и с повишена секреция и повишена киселинност на стомашния сок. В този случай минералната вода се пие 1,5 - 2 часа преди ядене. Тези води помагат и при заболявания на черния дроб, в частност, за лечение на дискинезия на жлъчните пътища, а също и за изкарване на лигавината от целия стомашно-чревен тракт. Алкалните минерални води се използват и за лечение на подагра, захарен диабет и различни инфекциозни заболявания.
Хлоридно-калциеви води
Тези минерални води намаляват проницаемостта на стените на съдовете, имат кръвовъзстановяващо действие, засилват отделянето на урина, подобряват функцията на черния дроб, благоприятно влияят на нервната система.
Сулфатни води. Засилват отделянето от жлъчката и действат слабително. Пият се при заболявания на черния дроб и жлъчните канали, при затлъстяване и диабет.
Хлоридно-сулфатни води
Тези минерални води засилват отделянето от жлъчката и действат слабително. Пият се при заболявания на стомаха с недостатъчна секреция на стомашен сок, при едновременно увреждане на черния дроб и жлъчните пътища. Пият се 10 - 15 минути преди ядене.
Хидрокарбонатно-сулфатни води
Тези минерални води забавят стомашната секреция, засилват отделянето от жлъчката и действат слабително. Пият се при гастрити с повишена киселинност, язва и заболявания на черния дроб: 1,52 часа преди хранене.
Минерални води със сложен състав
Към този вид се отнасят повечето минерални води. Благодарение на своя сложен състав те оказват разнообразно въздействие върху организма. Засилването или отслабването на тяхното въздействие зависи от методиката на приемане.Не се препоръчва да се пият при заболявания на бъбреците и пикочните канали.
Хлоридни минерални води с натриев състав. Тези минерални води стимулират отделянето на стомашен сок. Те се пият при заболявания на стомаха с намалена секреция на стомашен сок 10 - 15 минути преди ядене. Противопоказни са при отоци от различен произход, не се препоръчват и при повишена киселинност на стомашния сок, заболявания на бъбреците, при бременност и алергия.
В човешкия организъм водата като съставна част има най-голямо тегло. Количеството й в тялото на зародиша в началото на утробния период е около 90% от общата маса, при новородените намалява до 70 - 75% и постепенно стига до 60% при възрастните. Водата се съдържа в клетките на тялото и в междуклетъчните пространства.
В резултат от употребата на минерална вода се извършва сумарно действие на съдържащите се в нея соли и други вещества, които проникват през лигавицата в кръвта.
Химическият състав на клетките е различен. В ядpoтo им има фосфор. В еритроцитите важно място заемат желязото, калият и фосфорът, а в междуклетъчната течност - натрият и хлорът. Белтъчините на щитовидната жлеза се характеризират с йодните си съединения.
Очевидно всички тези вещества, като постъпват в организма с минералната вода, могат диференцирано да проникват в съответните тъкани. Така, както и при обичайните условия на храносмилането и усвояването на храната и течностите се попълва запасът в тези клетки, тъкани и органи, които най-много се нуждаят от тях и в които може да се наруши обмяната именно на тези вещества.
Това обаче не означава, че в организма винаги може да се въведат вещества, чиято липса е причина за възникналия патологичен процес, за да бъде отстранен той.
Така че, как правилно да се лекуваме с минералните води?
Действието на минералните води се определя от състава на влизащите в него елементи и химически съединения. Това са хлор, сулфати, хидрокарбонати, калий, натрий, калций, магнезий, понякога желязо и алуминий. От различните видове минерална вода особено ценни са тези, които съдържат хидрокарбонат.
Хлорът влияе на отделителната функция на бъбреците
Сулфатът в съчетание с калция, натрия или магнезия може да понижи стомашната секреция и нейната активност.
Хидрокарбонатът стимулира секреторната дейност на стомаха.
Калият и натрият поддържат необходимото налягане в тъканните и междутъканните течности на организма. Калият влияе върху измененията на сърцето и централната нервна система, натрият задържа водата в организма.
Калцият повишава силата на свиване на сърдечния мускул, повишава имунитета, има противовъзпалително действие, обезводнява организма и влияе върху растежа на костите. Горещата минерална вода с високо съдържание на калций помага при язва в стомаха и гастрит.
Магнезият добре се усвоява от организма, способства за намаляване на спазмите на жлъчния мехур, понижава нивото на холестерола в кръвта и благотворно влияе на нервната система.
В минералните води има много микроелементи, които също са необходими за жизнената дейност на организма.
Йодът активизира функцията на щитовидната жлеза, участва в процесите на резорбиране и възстановяване.
Бромът засилва спиращите процеси, нормализира функцията на кората на главния мозък.
Флуорът, когато е в недостатъчно количество в организма, предизвиква разрушаване на костите, в частност, на зъбите.
Манганът благоприятно влияе на половото развитие и засилва обмяната на белтъчините.
Медта помага на желязото да преминава в хемоглобина.
Желязото влиза в структурата на хемоглобина, а липсата му в организма води до анемия.
В минералните води най-често се срещат въглената киселина и сероводородът.
Минералните води със високо съдържание на въглена киселина подобряват обмяната на веществата. Въглената киселина се всмуква в стомашно-чревния тракт, засилва дихателната дейност и повишава тонуса на мускулите.
Минералните води с високо съдържание на сероводород се използват основно за вани. Сероводородът действа положително на съдовете и на централната нервна система. Той също така влияе на жлезите, които отделят хормони: на надбъбречните жлези, хипофизата и щитовидната жлеза.
|