Как се справих аз с него и как оцелях? Ами аз тогава веднъж вече умрях- умряха моите проблеми, мечти и планове. Осъзнах своето нищожно съществуване и в този миг обикнах живота си- исках си обратно паническите атаки, не толкова добрия съпруг и всички дразнещи хора.

Не си представях, че може просто да ме смачка една сграда, та аз дори нямах време да се уплаша. Живота продължава и ПА дойдоха... но нали аз си ги пожелах отново. Когато ги има това потвърждава, че съм тук, че съм жива.

Наскоро се сприятелих се с две момичета, на които разказах, че понякога получавам панически атаки, разбира се не в подробности. За първи път срещнах разбиране и
топло човешко отношение. Те ме подкрепят непрекъснато и ми помагат да се справя с проблемите по-лесно.
Когато срещна трудност винаги си представям как биха реагирали те, защото при тях водещ е разума и след това емоцията. Веднъж казах на една от тях, че мразя своята слабост. А това, което ми каза тя е нещото, което винаги си повтарям, когато ми е тежко- "Твоята сила е в твоята слабост".
Те ме обичат такава, каквато съм, харесват и изобщо не им пречи моето ПР. Надявам се всеки от вас да срещне такъв човек, това е голяма подкрепа за хора като нас.

 

 

 

П.Х.

Всички теми от "Дневниците за паническото разстройство"