Йордановден



На този ден празнуват всички, които се казват: Йордан, Йорданка, Богдан, Богомил, Богдана, Найден, Бистра, Божидар, Доротея



На 6 януари българите празнуват Богоявление или Йордановден. Този празник има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Вечерта преди Йордановден е последната от трите "кадени" вечери. На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно. На трапезата има още джуркан боб, варено зеле или зелеви сарми, орехи, вино. Всички гозби са постни, въпреки че Коледните пости са приключили. Трапезата се прикадява от най-възрастния мъж вкъщи. Според народното поверие през нощта срещу богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от бог това, което си пожелае. В миналото много хора не са спяли в тази нощ, в очакване небето да се отвори. На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От този ден до Сирни заговезни могат да се правят сватби. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба свещеникът хвърля кръста във вода - ако наблизо няма река, кръстът се хвърля в чешма с течаща вода. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и минусовите температури, типични за това време в България, и изваждат кръста от водата. С букет от босилек свещеникът напръсква присъстващите и всички се разотиват по домовете си за празничния обед. 
На празничния обед повечето български домакини в миналото са приготвяли пита.
Това е третият по значимост християнски празник през годината. На 6 януари при военна обстановка се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой. Ритуалът се извършва от 1879 г. до 1946 г. На 6 януари 1993 г. със заповед на министъра на отбраната се възобновява българската традиция на Богоявление се освещават бойните знамена на Българската армия.

Ритуали

Ритуалите преди Йордановден и навръх празника са свързани с неговия основен смисъл - освещаването на кръста, водата и целия свят. Народът ни нарича този ден още Водици, Водокръщи и пр.
Старите българи са вярвали, че точно в полунощ реките спират да текат и стават лековити.
През нощта срещу празника, в потайна доба, небето „се отваря" и сам Господ застава на небесната порта и изпълнява желания. Който дочака и успее да види чудото с очите си и да изрече онова, което най-много иска, ще бъде възнаграден. Желанието ще се сбъдне.
Водата се освещава. След службата с тържествено шествие се отива на реката и попът хвърля кръста. За него скачат нечетен брой младежи. Който успее да го открие, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с реликвата и получава отвсякъде дарове. Кръстът може да се откупи с наддаване. Също и кумството в местата, където се избира кум за цялото селище.
От светената вода се носи вкъщи, ръси се, пие се за здраве, пази се за лек през годината. Някое от момичетата сипва по малко във врата на всеки от семейството, а именниците направо залива целите.
Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве. На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. Момите умиват лицата си, за да са бели и червени през годината. Топи се палешникът от ралото, за да е бяло житото. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло. На стомните се връзва кръст от босилек. От светената вода се слага във виното и зелевия сок, да не се развалят. С нея се накисва и квасът за хляба.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода.
Девойките ходят рано сутринта за вода и докато я наливат, мълчат.
Жените, който са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче -на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци. По къщите ходят по пет-шест души, извеждат когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват. Но защото толкова важни решения се взимат само по своя воля, всеки би могъл да се откупи. С откупа се реди празнична трапеза.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода. В Родопите обредът се нарича „хаскане" - по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. Започва периодът на сватбите до Великденските заговезни.

Обредни вещи, храни и символи

Трапеза

На трапезата се редят прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, свинско със сурова туршия, орехи, вино.

Вода
Водата е символ на живота, вечен елемент на този свят. В началото е покривала цялата земя, а после й е отстъпила малко място и светът станал три четвърти вода и една четвърт земя.
Старите българи вярвали, че когато морето се развълнува силно, стават земетресенията, а самата земя е закрепена на три дървени стълба, стъпили във вода. Денем дяволите секат дърветата, нощем те израстват отново. На границата на световете - земния и отвъдния - отново е вода. Преодоляването на границата между двата свята означава да преминеш тази вода (реката, която душите преминават, преди да поемат дългия си път). Може би тъкмо от тази връзка между световете идва и магическата сила на водата.
Вярва се, че тя пречиства и пропъжда всякакво зло, цери най-тежки болести, гадае и предсказва. Затова и много обичаи се извършват на река. Водата е проводник на магическа сила. Силата й е толкова голяма, че хората някога вярвали в съществуването на жива вода, която може да съживи мъртвец, да съедини разкъсани части и те да зараснат, да направи чудото, което дори съвременната медицина не може да стори.
Като докосваща се до света на отвъдното водата носи част и от хаоса на непознатото и неподредено пространство. В нея живеят страшни същества, самодиви, змии и бродници, притежаващи разрушителна сила. Дяволът, който е християнското олицетворение на хаоса, също живее в свят, разположен под вода. Змеят, който с огън и вода се появява понякога сред хората, е стопанин на водите - реки, езера, потоци. Затова водата не бива да се оставя открита, особено когато гърми и трещи небето, защото това е време на змейове и хали, на люти битки между тях. Някой змей може да дойде във водата и да остане там. Ако девойка си мие косите с омагьосана вода, змеят ще я залюби и ще я погуби.
Водата обаче притежава и магическата сила да прогонва всяко зло. За да стане това, трябва да се прехвърли вода през дясно рамо. През дясно рамо се прехвърля вода и за здраве. Когато някога искали да умилостивят самодивите - жестоките и красиви обитателки на най-дълбоки води - или да излекуват някой пострадал от тях, правели го с блага вода. Пръска се човекът с нея и се казва: „Откъдето си дошла, там да си идеш." На място, където има поток, се оставят и умилостивителни дарове, защото самодивите пият само вода.
Водата е полезна, но и разрушителна стихия. Това вярване на старите българи е един от първите им опити за поглеждане към многостранността и противоречието във всичко, което се случва в живота. Вярата е част от подреждането на света, от подчиняването на разрушителните сили на по-внсшите сфери на духа и нравствеността.
Затова и кръщаването с вода на Йордановден е знак за преминаване от едно състояние в друго, за пристъгоше в пределите на един по-висш порядък и нравственост.

Кръст

Кръстът, преди да се превърне в мъченически символ на страданието, е символ и знак на сътворението, на отвоюването на земя от водата, на ред. С него се кръщава за нов живот и нова вяра, той самият дава живот. Така разказват и народните митове и предания.
Преди много години, в свещеното време на сътворението, Бог създал земята и легнал да си почине. А дяволът го възневидял завистливо и решил да го удави, докато спи. Понесъл го на изток, а водата започнала да се отдръпва пред него и сушата да расте. После го носил на юг, после - на запад. По всички посоки опитал да достигне водата, но земята винаги растяла, а океанът се свивал. Така чрез кръста, който направил в четирите световни посоки, Господ благословил земята и тя придобила форма, каквато е днес.

Бръшлян

Бръшлянът е символ на здраве и дълголетие. Затова през целия празничен цикъл от Игнажден до Ивановден той присъства в обредните ритуали. Има особено лековити качества, когато расте по църкви и манастири. От листата и клоните му се прави отвара при болести. При ревматизъм те се налагат върху болното място. При липса на деца мъжът и жената пият чай от бръшлян. При епидемии от клончетата на бръшляна се правят малки кръстчета, които се носят върху гърдите, слагат се върху вратите на дома и обора.
Бръшлянът не само предпазва от беда, но чрез него човек се надява да се докосне до безсмъртието.
За дълголетие и здраве венчето на невестата се плете от бръшлян. Пак с него се украсява и сватбеното знаме. А по листата му гадаят за здраве и живот на Бъдни вечер, на Йордановден или на Еньовден.
С китка от бръшлян се ходи на гроб, оставя се при помен върху житото Смята се, че е едно от растенията, които Богородица е проклела, затова не дава плод, който да се яде.
В Пиринско приемат бръшляна като юдинско растение, защото расте по скалите, където се крият юдите. Когато някой го бере, за да се откупи от тях, трябва да остави конец, трохи от хляб или стотинка. Ако не го направи, ще го сполети беда. Това е особено важно да се спазва, когато бръшлянът се бере за невеста или за сватбено знаме.

Гадания и предсказания

По листата на бръшляна се гадае за здраве и живот. Вечерта срещу празника се навързват на конец листа, наречени за всеки от дома, оставят се да пренощуват на открито. През нощта небето се отваря, излиза св. Илия на кон и слага знак на всяко листо. Листът, на който няма оставено петно, показва здраве.

Магически календар

Жените, които са станали майки наскоро, раздават по къщите питки уравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче тоест осиновили са дете), или пък ако детето е скоро родено и има здравословни проблеми. Кръщаването е голям семеен празник. Кръстниците са на особена почит поради духовния смисъл на кръщаването. Обикновено те избират името и го съобщават в самия ден. По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче на майчиния.

Поздравете именниците с картички от ТУК