Най-важната мисия на Йоан е била да кръсти Христос: „Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала най-малкият в царството небесно е по-голям от него." (Евангелие от Матея, 11:11). Затова и най-големия от трите празника, посветени на светец, църквата празнува веднага след Богоявление, на 7 януари, като голям събор, на който са призовани всички православни християни. От всички пророци, предсказали идването на Спасителя, Йоан единствен има възможност да го посочи с ръка. Нещо повече, негова е и честта да му даде своето кръщение с вода, за да кръщава той с дух и слово. Животът и душевната чистота, която постига Йоан Кръстител, както и мъченическата му смърт в крепостта Махерон едва на 34 години са причина житията и библейските разкази да говорят за него по-скоро като за ангел, отколкото за човек, а култът към него отрежда няколко големи празника - Ивановден, Еньовден и Секновение.
Иконите го изобразяват с пустинно облекло от камилска вълна, кожен ремък и с криле като ангел, символизиращи моралната му чистота и достойнство на предтечата, живял на границата между Стария и Новия завет. В лявата си ръка държи разгърнат ръкопис, на който се чете: „Покайте се, защото се приближава царството небесно."

Празникът

Народът ни вярва, че когато светците си поделяли света, на Йоан се паднало „да кръщава вода, земя, млади булки и малки деца". Наричат празника още Женски водици заради ролята, която имат жените в ритуалите. Светецът помага при различни болести, но особено силно трябва да му се помолят страдащите от главоболие.

Ритуали

Кръстена и осветена, водата вече може да лекува, да гони злото, да дава сила, жизненост и здраве. Добре е на Ивановден всеки да изпита на собствен гръб магическата й сила.
Къпят се булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден, сгодени моми и ергени и, разбира се, всички именници. С предимство се къпят децата, първенците и по-заможните хора. Който иска, може да се откупи, като парите отиват за почерпка. Добре е къпането да става на открито, водата да е течаща или поне донесена от извор. Тогава магията й е най-силна.
Обикновено къпането става от кума или девера и това напомня на след-сватбен цикъл заедно със завършващия коледно-новогодишен празничен период. Булката дарява кума и девера с чорапи, кърпа - домашно тъкана, или пешкир.
На обед младоженците ходят на гости на кумовете си. Носят пита или кравай, баница, млин, вино и ракия, на места в Западна България - и дар за кръстницата. Ходи се на гости и при девера.
По къщите на близките си роднини ходят девойки водичарки. Едната е облечена в невестини дрехи - тя целува ръка на стопанина, който я посреща, и започва да събира подаръците, най-често дребни монети, в бяло бакърено котле. Другите с песен благославят всеки член от семейството.
Всички именници трябва да почерпят. Лоша поличба е, ако на имен ден не те почетат и не ти дойдат гости.
Празничната трапеза е много богата. Не се раздига до сутринта и от нея се оставя част за стопанина на къщата (за змията) - да бъде почетен и уважен, да съхрани дома и да го брани от злото. Честити му се кумството, а няколко мъже вдигат и подхвърлят три пъти нагоре новоизбрания кум. Той благославя всички, а накрая на наниза с пари около кръста връзва още една пара - да е здрава и спорна годината.
Ивановден е ден за побратимяване. Младежите, които искат да станат побратими, си ходят на гости, като тръгват от дома на най-възрастния, за да получат благословията на майките. Заедно с благословията получават и китки от бръшлян и чемшир, завързани с червен конец и златна паричка - пожеланието е новото им побратимство да е здраво и дълго като вечността. Ритуалите, които се изпълняват, звучат като клетва и като благослов. Младежите стъпват едновременно с десен крак върху живи въглени, отпиват от паница вино, отчупват от специалните обредни хлябове. Ако не са женени, по-късно те си стават кумове и кръстници.
От Ивановден вече спират да ходят маскираните дружини - наричат ги кукери, бабугери, русалии и пр. В някои райони изкъпват тържествено и царя на русалиите, а той дава богата гощавка. Присъстват всички карнавални персонажи.
Почитта към Йоан Кръстител народът е възпял в редица песни.
На този ден приключва и коледарският цикъл. Финалът се слага чрез тежко празнично хоро.

Метеорологични прогнози

Ако на Ивановден няма сняг и лед, през лятото ще има болести по хората и по добитъка.
Ако по сливите има скреж, те ще дадат много плод и годината ще е плодородна.
Каквито са студенините по Ивановден, такива ще са горещините по Петровден.

Обредни вещи, храни и символи
Трапеза
Варено жито, ошав, фасул, свинско със зеле, свински ребра, печена кървавица, суджук, баница.

По стар български обичай още в тъмни зори - преди да е изгряло слънцето млади жени донасяли вода от река или кладенец. В голям сън, наречен чебър къпели децата за здраве. Булките и младоженците, които са се оженили през зимата до Ивановден също бивали къпани в чебъра. След това момците тръгвали по къщите и къпели всички момчета и мъже, които носят името Иван. Според народното вярване свети Йоан е покровител на кумството и на побратимството. На Ивановден се ходи на гости на кума, младоженците му носят кравай, баница и вино, както кървавица и печено свинско месо. 
Ако сте кумували на някое семейство или носите името Иван, Иванка, Ива, Ивелина или Ивана, и очаквате да ви посетят на Ивановден, трябва да приготвите една наистина празнична трапеза, с което да уважите както гостите си, така и този христиански празник. Предлагаме ви няколко традиционни български ястия, които се приготвят в различни краища на България специално за Ивановден. 
ПЪЛНЕНО БУТЧЕ е едно от най-често приготвяните ястия за Ивановден. На този ден не се пости и българите с удоволствие са приготвяли прясно свинско месо. 
ПЪЛНЕНО БУТЧЕ 
Необходими продукти
едно обезкостено свинско бутче (около 2 килограма) 
4 супени лъжици краве масло 
1 кафяна чашка олио 
1 глава кромид лук 
2 моркова 
2 твърдо сварени яйца, 1 чаена лъжица червен пипер 
1 чаена лъжица стрита чубрица 
12 чаена чаша смлян черен пипер 
2 кисели краставички 
Приготовление
За да приготвите това ястие, трябва да бъдете търпелива и да спазите точно указанията на рецептата. 
Начукайте обезкостеното бутче с мокър домакински дървен чук. 
С върха на остър нож направете в средата дълбок прорез, в който сложете плънка, приготвена по следния начин: 

Плънка 
в две супени лъжици разтопено краве масло запържете нарязания на ситно лук и нарязаните на кубчета моркови. 
Свалете съда от огъня. Когато сместа изстине, прибавете киселите краставички и сварените яйца - нарязани на кубчета, и подправете с червен пипер, черен пипер и чубрица на вкус. 

Сложете плънката и зашийте отвора с попарен бял конец. 
Поставете бутчето в тавичка, намазана с останалото краве масло и печете отначало в силна фурна. След около 20 минути намалета фурната. През десетина минути обливайте месото с по една кафяна чашка топла вода, смесена с олиото. След като месото се зачерви, обърнете го от другата страна. 
Накрая намажете бутчето с червен пипер, смесен с малко олио. 

Ако сте решили да посетите кумовете си или някой именик, най-добрата изненада, която можете да предложите е домашно приготвена БАНИЦА. Тази рецепта се изпълнява в Пловдив и областта около него, която е известна с кулинарните си майстори и неповторими на вкус печива. 

БАНИЦА 
Необходими продукти 
1 килограм брашно, мая за хляб колкото кибритена кутийка 
1 чаена лъжица сол 
12 чаена лъжица захар 
1 12 чаена чаша натрошено сирене 
4 яйца 
2 кафяни чашки разтопено краве масло 
2 супени лъжици свинска мас 
Приготовление
Най-напред размийте маята с малко хладка вода и прибавете захарта. Замесете гладко тесто от втасалата мая, брашното, 1 разбито яйце и солта. 
Добре омесеното тесто разделете на три части, които трябва да направите на топки. 
Намажете тестото с мас, покрийте го с кърпа и го оставете за половин час в топло помещение да втаса. От всяка топка разточете по една дебела кора с размерите на тавата, в която ще печете баницата. 
Пригответе плънка от останалите разбити три яйца и натрошеното сирене. 
Поставете първата кора в намаслената тава и я застелете и я застелете с половината от плънката. Предварително трябва да сте я поръсили с разтопеното краве масло. 
Направете същото и с втората кора. 
Най-горната - третата кора, напоете обилно с мазнина. 
Печете баницата в умерена фурна. 
След като се изпече, непременно я покрийте с памучна кърпа, за да остане мека кората й. 

Като десерт към менюто на Ивановден можете да приготвите СЛАДКИШ С ЯБЪЛКИ. Предлагаме ви една универсална рецепта, която се изпълнява в много области на България през зимния сезон. Тогава на трапезата на българина присъстват ябълките, събрани през есента. Те могат да бъдат изсушени, консервирани в компот или конфитюр или пресни, запазени в тъмно и хладно помещение, каквото има във всеки български дом. 

ЯБЪЛКОВ СЛАДКИШ 
Необходими продукти
6 яйца, 
1 чаена чаша захар, 
2 чаени чаши брашно, 
1 пакетче бакпулвер, 
1 ванилия, 
12 чаена лъжичка сода, 
7 - 8 ябълки. 
Приготовление
Разбийте жълтъците на яйцата и захарта. Почистете, обелете и нарежете на кубчета ябълките. 
Към разбитата захар прибавете 2 супени лъжици вода. Прибавете също така брашното и ябълките. 
Печете в началото на силна фурна. След като тестото започне да се зачервява, намалете фурната. 
Разбийте белтъците на яйцата на сняг заедно с три супени лъжици кристална захар, настъргана лимонова кора и една щипка бакпулвер за аромат. С получения крем от белтъците намажете ябълковия сладкиш. Запечете за 1 - 2 минути в добре затоплената фурна и сервирайте сладкиша нарязан на ромбове.

Поздравете имениците с картички от ТУК