Сега много фармацевтични и козметични фирми предлагат специални пластири срещу "проникващи­те" сухи мазоли ( кератоза-

та). В препоръките се изтъква, че тези средства ефи­касно размекват вроговената кожа и позволяват без особен труд да я отстраните. Всички пластири от този вид може да се разделят на две групи - с използване на киселини и без използване на киселини.

Видове пластири срещу мазоли

Към ПЪРВАТА ГРУПА се отнасят пластирите, в със­тава на които влиза салицилова киселина (съставът може да се прочете на опаковката). Действието на те­зи пластири се основава на разяждащите свойства на киселината.

ВТОРАТА ГРУПА са пластири с постепенно излъч­ващи се омекотяващи вещества. Те са напълно безопас­ни, но са ефикасни само срещу обикновени мазоли.

Производителите на пластири препоръчват след­ната последователност на действията при тяхното из­ползване: първо краката трябва да се напарят, след то­ва да се отстрани отделилата се кожичка, да се подсу­шат стъпалата и да се залепи пластирът срещу мазоли. Той може да се носи, без да се сваля, 3-4 дни.

До тук говорихме за положителните страни на из­ползването на пластирите. Както видяхме, сред плю­совете са бързина и удобство, очевидна ефикасност.

А какво остава като минус?

ГЛАВНИЯТ МИНУС се дължи на основната със­тавка - салициловата киселина. Уви, тя действа ед­накво активно и върху вече мъртва или съвсем свежа кожа. Точно затова еднакво унищожава както самия мазол, така и заобикалящата го тъкан. При често из­ползване на антимазолни пластири е възможна поя­вата на дълго незарастващи рани и дори язви, което от своя страна изобщо няма да облекчи страданията ви.

Как да се обединят плюсовете и минусите на анти­мазолните пластири, за да можем да ги прилагаме в своя полза?

Най-простият вариант е използването на допълни­телни подложки.

Има се предвид, преди да залепите на петата си фир­меното лекарство, да обезопасите здравата кожа, като сложите върху нея обикновен левкопласт. Вземете пар­че обикновен левкопласт, изрежете в него отвор, равен на диаметъра на мазола, и внимателно го залепете та­ка, че да закриете здравата кожа. Едва тогава полагате лекарствения компрес и го държите там, колкото пре­поръчват производителите на пластири - от 3 до 5 дни.

Вместо подложки от обикновен левкопласт може­те да използвате много мазен крем, с който се обра­ботва кожата около увреденото място.

Този метод има и своите недостатъци: първо, не всеки крем може да издържи на киселината; второ, вър­ху мазна кожа левкопластът трудно се задържа.

Но дори и да са взети всички предпазни мерки, да­дените медицински средства не трябва да се прилагат по-често от 2 пъти в седмицата. Ако след един месец не настъпи подобрение, тогава трябва да се отиде на лекар.

Впрочем много медицински работници по прин­цип са против подобни пластири. Съвсем справед­ливо те напомнят, че тези средства са все пак кисели­на, която не различава здравата кожа от мазолите и болестните израстъци. И с подобно лечение е възмож­но проблемите не само да не намалеят, анапротив ­броят им да се увеличи.