7 седмици преди Възкресение православните християни отбелязват Сирни заговезни или както е отбелязан в християнския календар Неделя Сиро­пустна. Той е подвижен празник, включен във Великден­ския цикъл и е винаги в неделя. С него тържествено завър­шва Седмицата на опрощението и от следващия ден започват Велики пости. 3аговява се със сирене, мляко и яйца. Според християнската традиция на Сирни заговезни, както и през седмицата преди него, е прието хората да прис­тъпят към взаимно опрощение. Пожеланието, което си отправят, е "Сладки заговезни и леки пости".

3а празника са характерни три основни момента: обред­ната трапеза, празничните огньове и кукерските uгpu.

Вечерта на Сирница, в неделя, се слага празнична об­редна трапеза. 3а нея задължително се приготвя баница със сирене, варени яйца, бяла халва с орехи или ядки, ри­ба. Вечерята е в кръга на няколко близкородствени семей­ства. Особено оживление създава обичаят хамкане - на края на конец (кълчищен или мартеница), окачен за греда­та на тавана или на полилея, се върти парче от халвата. 3алюляват конеца в кръг и всички около трапезата - особе­на радост това доставя на децата - се мъчат да уловят ока­ченото с уста. Конецът винаги се пали веднага след хамка­нето, като се нарича последователно на всеки от присъства­щите и според това как гори, се гадае за здраве и дълъг жи­вот. По същия начин се гадае за бъдещата реколта, припло­да на добитъка и за женитба.

В някои райони с водата, в която са сварени яйцата за празничната вечеря, си мият лицата на следващия ден ­чист понеделник - за предпазвани от бълхи и мухи.

На Сирни заговезни и през предходната седмица, както казахме, си вземат прошка - по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове. По-младите, държейки в ръка портокал или лимон, целуват ръка на възрастните по три пъти, като им се отговаря "Просто да ти е". Те носят и подаръци - най-често баница и вино.

Паленето на огън на Сирница е важен и характерен обичай. Прави се в деня на 3аговезни преди вечерята. Глав­ните участници са момчета от 8 до 14 години и ергени. Огньовете се палят край селото, защото има вярване, че докъдето стига светлината им, дотам през лятото няма да падне гра­душка. А прескачането на огъня предпазва от бълхи.

Хора се играят за последен път на Сирни заговезни, за­щото както и сватбите, те са забранени по време на строгите Великденски пости.