ПРАЗНИКЪТ
Свети Василий помага срещу магии, уроки, зли сили и душевни заболявания. Той пречиства мислите и грешните желания, дава надежда при униние и отчаяние. При всяка скръб и изкушение добре е да се помолим на този светец.

РИТУАЛИ
Вечерта срещу Нова година се прави втората след Бъдни вечер кадена вечеря. Прекадява се с въглен, поставен на лемежа (палешник, ралник) или на керемида.
Питата се разчупва високо и се раздава на всички по старшинство. Най-добре е парата да остане за дома, иконата или главата на семейството. Ако това не стане, стопанинът има възможност да я откупи. Така всички се надяват, че сполуката и благополучието ще са за целия дом.
Баницата с късметите се завърта три пъти от майката или бащата и всеки взима парчето, което се падне пред него. Късмети има за всички от семейството, дори и за тези, които по една или друга причина отсъстват. За домашните животни се наричат дрянови клончета, като се гледа пъпките по тях да съответстват на броя на овцете, козите, телетата. Често се подреждат и житни сламки, вързани с конец, за различните селскостопански култури.
Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, оставя се за праоте-ца стопанин.
Огънят в огнището се поддържа през цялата нощ и се смята, че не е на хубаво, ако се остави да угасне.
На места на Василовден раздават краваи против мечки и вълци с думите: „Аз като съм под път - тя на връх; аз като съм в просойна, тя - в усойна."
В Родопите майките стават рано и сурвакат с дрянова пръчка децата още докато спят в завивките, а после - и останалите членове на семейството.
Жени и моми мият косите си с вода, в която е потопен дрян - да са здрави и блестящи.
Ако жената, която е месила питата, отиде в градината или в кошарата, или на пчелина с тестени, още неумити ръце и пипне дърво, животно или кошер, те ще раждат повече и пчелите ще се роят.
След приключване на трапезата недогорялата свещ и суровото жито се запазват, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.
На Василовден по къщите тръгват сурвакари - деца от 4-5 до 11-12 години - със сурови дрянови клонки, сурвакници. На тяхно име наричат и празника Сурва. Сурвакарите благославят и наричат за живот, здраве и плодородие: „Пълна къща с дечица, пълна кесия с пари, пълни обори със стока." С дряновата пръчка удрят по гърбовете поред всеки член от семейството по старшинство и наричат:…
Благословията им се нарича още „блаженка", „слава", „молитва", „сорвакия" и е всъщност вербална магия - изреченото слово трябва да се сбъдне.
На места дряновите пъпки от сурвакниците се пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета.

Кукери
Характерни за този ден са маскираните сурвакари: кукери, джамали, бабугери, мечкаре, старци, сурвишкаре, станчоре и пр. Кукерите са мъже, облечени в женски дрехи, украсени с маски на животни и птици, и често силно гримирани. Появата им съвпада с периода на т. нар. Мръсни, Не кръстени дни. Такъв е и смисълът на този своеобразен мъжки карнавал -да предпази от злото, да пропъди демоните и злите сили надалече. Подготовката е дълга. Правят се не само специални маски и дрехи, но се подготвят и различни съоръжения за вдигане на шум и врява - звънци, хлопатари, железа, тенджери, гайди, кавали, тъпани. Любими персонажи са младоженец, свещеник, кум и кума, свекър и свекърва, девер и зълва. С тази „сватба" вървят циганин, мечкар и пр., които отговарят за атракциите, докато „свещеникът" извършва „венчавката". Разиграва се истински коме-диен театър, понякога има и живи мечки. Съвременни организирани форми, като фестивала „Сурвакари и кукери" в Перник, поддържат този народен обичай.
Шествията имат просветителски характер. Когато в тях трябва да вземат участие 11-12-годишни момчета, бащата ги води при главатаря и казва: „Войводо, давам ти това суровичкарче с пилешко сърце и заяшки нозе, да го направиш с лъвско сърце и с орлови криле." 

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
На прага на къщата се коли червен петел и се гледа накъде ще тръгне птицата - навътре към дома или навън. Вярва се, че с петела върви и късметът - или влиза, или излиза от дома. Най-добре е, ако стигне чак до огнището. Главата на петела се пази за лек против кашлица.
Момите и ергените скриват първия залък от погачата под възглавницата си. Когото сънуват, за него ще се оженят.
Ако обредната погача не е доизпечена, годината ще е тежка, ако е изпечена - здрава, а ако е препечена - на децата ще поникнат здрави зъби.
Ако парата от питката остане при изваждането й „гола", без тесто по нея, годината ще е гладна и обратното - полепналото тесто вещае имот и сполука.
От този, който пръв дойде на гости или да сурвака, зависи късметът на къщата. Той трябва да е с добри намерения, да му върви, да е с лека ръка и добро сърце.
По кромид лук се предсказва времето през годината. В дванадесет люспи, наречени на дванадесетте месеца на годината, се слага по малко сол, изнасят се на покрива или се слагат на печката и на сутринта се гледа дали солта се е разтопила, или е останала твърда. Ако се е разтопила, през съответния месец ще е дъждовно, ако ли не - ще има суша.
По маслинови листа, наредени край огнището, се гадае за дълголетието и късмета на всеки.
На входната врата се поставя дрянова клонка с пъпки. Майката нарича на всеки член от семейството пъпка от дряна, а след това се хвърля в огъня и се гледа как изгаря. Ако пъпката подскочи и пукне, този от семейството, на когото е наречена, ще бъде здрав и пъргав през годината, ако остане да тлее - ще боледува. Най-лошо е предсказанието, когато почернее и се вдигне пушек.
Момите изхвърлят костите от храната на двора, на сметището, и чакат да видят кой ще дойде. Ако е сврака, през годината ще дойдат годежари, ако е куче - още ще се момува.
По ядките на орехите, наречени за всеки, се гадае за здраве. Добър знак е, ако някой кихне, докато семейството е на трапезата. На него му се нарича първото домашно животно, родено през пролетта.
Под стрехата в паничка вода се оставят белязани с конец листа от бръшлян и на сутринта нареченото листо на всеки показва здравето му през годината.
Ладуване, „Пеене на пръстени"
Срещу Василовден моми носят при пълно мълчание мълчана вода от извор в бял бакърен котел. Поставят го под трендафил да пренощува под • звездите. Пускат се вътре пръстените на момите, завързани с червен конец, или китки с ябълки, покриват го с червена престилка. Сутринта в ранни зори, преди изгрев слънце, хората се събират в къщата или на площада. Пред всички едно малко момиче „булка", майчино и бащино (което означава, че си има и майка, и баща), забулено с кърпа, вади пръстените или китките наслука, а зад него моми, хванати за рамене, играят хоро и припяват. Наричат за кого ще е пръстенът, за красив и добър, за богат („Сребърно рало, златна копра-ля") или беден („Босо зайче на пъртина"), за ковач, орач, пастир („У, бре, де, бре, въз дъбрава"), учител („На стол седи, перо държи"), за всичко, което пеят припевките, а те знаят много. И както се случи, каквото припеят на пръстена или китката, такова, казват, се случвало:

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Както всяко начало, и Нова година се чака с надежда за по-добро. Човек се опитва да го види във всеки знак, който дава светът около него. И се опитва да го предизвика с жест, знак, слово. Вярва в магията на изреченото слово, на направеното заклинание.
Ако нощта срещу Нова година е ясна, годината ще е здрава, ако е облачна - ще има болести. Каквото е времето на Нова година, такова ще е през целия месец.
Ако вали сняг, по Петровден ще вали дъжд. Ако има скреж по дърветата, плодородието ще е добро. Където падне мъгла, там ще бие град през лятото. Ако вали ситен сняг - пчелите ще дават много мед, ако снегът е едър - бръмбарите ще са повече.
Ако вечерта срещу Нова година или преди изгрев слънце пчелите бръмчат, през годината ще има много мед.
Ако на Нова година рано преди изгрев пчелите бръмчат силно в кошерите, ще има много мед.
Ако на Нова година прегърми от запад, годината ще е скъпа, ако прегърми от изток - ще е евтина.
Ако януари започне в понеделник, зимата ще е тежка, лятото - благоприятно, виното - добро, а хората - здрави. Овцете и пчелите ще боледуват.
Ако януари започне във вторник, зимата ще е лоша, а пролетта - бурна и дъждовна. Лятото ще е хубаво, виното - също.
Ако януари започне в сряда, зимата и пролетта ще са люти, лятото ще е хубаво. Ще има много вино и овошки. На търговците ще им върви. Медът ще намалее. Децата да се пазят повече.
Ако януари започне в четвъртък, зимата и лятото ще са хубави, а пролетта - бурна. Ще настъпи мир.
Ако януари започне в петък, зимата ще е снежна, а пролетта и лятото -хубави. Виното ще е добро, а житото - скъпо. Пчелите и овцете ще намаляват. Много хора ще се оплакват от болки в очите.
Ако януари започне в събота, зимата ще е облачна и снежна. Виното ще е скъпо, а пчелите и житото - добри. Да се пазят старите хора.
Ако януари започне в неделя, зимата ще е снежна, пролетта - бурна, а лятото - ветровито. Овошките ще са в изобилие. На земята ще настъпи траен мир. Да се пазят старите хора.
Луната през януари се ражда в полунощ и свети тридесет дни. Ако е права, на хубаво е, ако е полегнала, означава дъжд.
Ако през януари прегърми, когато луната расте, не е на добро за хората. При посевите първата сеитба ще е добра, последната - лоша. Не само първият ден на годината, но и целият януари дава знаци какви ще бъдат идващите дни и месеци.
Ако в началото на януари вее западен вятър, той ще вее и когато цъфти
житото и ще го разваля.
Студът през месеца е на здрава година, дебелият сняг показва голямо плодородие. Ако януари е без сняг, юли ще е без дъжд.
Ако януари е топъл, пролетта ще е влажна и дъждовна, а лятото - студено. И обратно.
Ако прегърми през януари, лятото ще е ветровито и дъждовно, плодородието ще е слабо, особено зле ще е при ранните посеви.
Ако през януари има слънчево затъмнение, това е поличба за добро време и добро лято.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ

Трапеза
На трапезата се слагат погача, варен „васильовски" петел, варено жито, баница с късмети (млин, тутманик, зелник). Поднася се пача, направена от главата на коледното прасе, или самата глава - сварена. Обредната погача е прясна пита, нашарена само с вилица, със сребърна пара, дрянови клонки или късмети, наречени за всеки от къщата. Приготвят се също кокошка (или пуйка), торта, мед, жито, орехи, ошав. На трапезата трябва да има също чесън и кромид лук.

Вълна
Вярва се, че вълната има магическата сила да прогонва зли сили. Като апотроп (тоест средство с отблъскваща сила) тя присъства като елемент на характерни обредни вещи, например сурвакницата, маската „Лик", червената и бялата вълна, която бабата акушерка лепи с мед на главичките на изражданите от нея деца. Против уроки се кади и се носи вълна. Марте-ничките, които трябва да отблъснат всяко зло и да донесат здраве, се правят от усукан наляво бял и червен вълнен конец. Голям брой обредни практики с вълна се изпълняват при сватба, раждане, погребение. Смята се, че болестите и най-страшната между тях - чумата - спят във вълна. Болестите, както и техните побратими - демони, змейове и самодиви - могат да бъдат прогонени от вълнена къделя или хурка. Затова е добре, когато жена върви по тъмно, да носи хурка. Вълната е култово нечиста, притежава двой ственост, свързва живия с неживия свят. Взета от тялото на животното, тя вече е мъртва. Принадлежи на земята, на хтоноса. Намира се в подножието на световното дърво, откъдето осъществява връзката с подземния свят. Затова и вълната се свързва с плодовитостта - ярка символика в сватбените обичаи. При погребалния обред съдейства за приобщаване на мъртвеца към подземния свят.
Маската „Лик" е украсена с огледала, разноцветни пера, мъниста, пай-ети, кукли и пр. Вероятно името й е свързано с някогашната функция на тези мъжки маскаради не само да сурвакат и да благославят по къщите, но и да раздават билки, лекове на болните, да лекуват дори с тайнства и заклинания.

ИМЕННИЦИТЕ
Васил, Василка и техните производни.
Васе, Василин, Василко, Васко, Васкун, Васо, Васьо, Вася, Ватко, Вацо, Вачко, Вашко.
Васа, Васила, Василена, Василина, Василиса, Васина, Васка, Вася.

Поздравете именниците с картички от ТУК