Страстната седмица се повтаря всяка година – тя се свързва с Тайната вечеря, предателството на Юда, сторено с целувка и за дребни грошове, трите отричания от своя учител на апостол Петър, бягството на всички апостоли по посоките на света, за да търсят закрила, вяра и изкупление. Това е периодът на очакването, тъгата, смирението, радостта от избавлението. Преосмисля се големият парадокс на християнството да постигнеш смърт чрез безсмъртие. Осмислят се възможностите да се изцели нелечимо болен, да възкръсне мъртвеца, но да не може да се премахне греха без смърт. Да се накаже хулника чрез собственото страдание. Да се поеме вината на другите, но да бъдеш натоварен с една неизмеримо непосилна вина за разпънатото на кръст божество. Възкресение, награда и съд в едно и също време.

Според народните вярвания, че ако Великден не съществува, земята ще се сгромоляса в бездната и светът ще се затрие. Земята се подпира на един стълб (дирек) и се състои от три дяла. Под земята живеят дяволи „църцоглавци". Те са много страшни, с рога и опашка, а очите им са отзад, на тила. Цяла година те гризат стълба, на който е подпряна земята, и той става съвсем тънък. Но когато на Великден хората се поздравят с „Христос возкресе!", тогава изведнъж стълбът се удебелява и земята стои отново здраво на него.

Според друга такава представа Великден и Божик са двама братя: Божик е по-старият и по-скромният, а Великден - по-младият, по-напереният. Божик винаги се грижи трапезата да е пълна, „даже и боси да са нозете", но на масата да има цяло прасе. Великден се стреми да бъде облечен хубаво, за да се покаже на хорото. Затова на Великден се купуват нови дрехи, а който няма пари страда.

За българския народ празникът съвпада и с древни езически представи за раждащата се природа, както и за невероятната й сила, която е едновременно разрушителна, страшна, съзидателна. Нещата, които не разбира, които не са му подвластни, народът умилостивява, празнува, обожествява. И с талант, присъщ само на него, успява да съедини древните и по-новите си празници, представи и вярвания. На Лазаровден, Връбница и Великден се събират последователните раждания на природата, девойките, душите в една чудна смесица от мит и религия, от езичество и християнство, от практически и духовни нагласи. Всеки ден от Страстната седмица има своя специална роля и смислови функции.

През цялата седмица не се работи селскостопанска работа, не се впряга добитъкът, не се язди и кон. Всяка вечер от Страстната седмица се ходи семейно на църква.

Никой, който влезе в дома през цялата Светла неделя не трябва да се връща без червено яйце. Който го направи, ще изпрати надалече и късмета на къщата, и берекета на нивите и градините си.

Цялата Страстна седмица е свързана и по смисъл, и по време с еврейската Пасха. Пасха означава „преминаване" и отбелязва бягството на еврейския народ от Египет, преминаването му от робство в свобода. В своето възкресение Христос също преминава от царството на мъртвите в царството на живота, от земята - в небесните селения. Ако в Стария завет народът се освобождава от робство, в новия свободата е на друго ниво -свобода от грях, от света на злото. Освен „преминаване" Пасха означава и „закрила, защита", както Господ защитава с кървави кръстове къщите на своя народ.

На Пасха се коли мъжко агне без никакъв дефект, пече се на ръжен, без да му се счупи нито една кост. Омесва се безквасен, пресен хляб. Пресният хляб е символ на духовна чистота. В християнството Исус е жертвеното агне, той е невинен и безгрешен, той е агнето Божие, което очиства греховете на света. Дори на кръста не посмели да счупят коленете му, както правели с всички, запазили го цял като жертвен агнец.

В причастието вярващите приемат под вид на хляб и вино истинското тяло и истинската кръв на Исус Христос за опрощение на греховете си и за вечен живот. Миряните трябва да пристъпват към свещеника по време на причастие мирно и кротко, с кръстообразно сложени ръце на гърдите и с искрено разкаяние в душите. Тежко болните могат да получат причастие и в дома си.

Хляб и вино като причастие взимат за пръв път апостолите на Тайната вечеря - в четвъртъка на страстната, страшна и свята седмица. „И като ядяха, Исус взе хляба, благослови, и го разчупи и като го раздаваше на учениците, рече: Вземете, яжте, това е Моето тяло. И като взе чаша вино, благодари, даде им и рече: Пийте от нея всички. Защото това е Моята кръв, кръвта на Новия завет, която се пролива да опрости греховете на мнозина." (Евангелие от Матея, 26:26-28)

В християнството схващането за хляба като живот се преосмисля като символ на плътта на Христос, отдадена, за да бъде спасено човечеството.

В Библията хлябът се смята за свещен. За магии не се използва. Във всеки календарен или семеен празник, независимо какъв е произходът му (християнски или езически), хлябът има важна функция. Върху обредния хляб се изписват основната символика и смисълът на празника. Замесването на обредните хлябове също е цял ритуал – замесват го определени лица по определено време, специални са и изискванията към водата (да е мълчана, цветна), към брашното (да е бяло, от чиста пшеница), да е пресято „през три сита", понякога дори през девет. Жената, която сее брашното и меси, да е облечена в нова премяна. Често месенето е съпроводено със специални обредни песни.

Хлябът и солта са дар, който носи щастие.

Както хляба, и кръвта е свещена. „Който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий", казва Библията. (Битие, 9:6) Смята се, че душата на човека и животът са в кръвта. „Защото душата на тялото е в кръвта и Аз съм ви я отредил за жертвеника, за да се извършва чрез нея очистяне на душите ви, понеже тая кръв очистя душата." (Левит, 17:11).

В българския епос, когато се заговори за кръвопролитие, скоро се очаква и смъртта на героя.

В народната представа душата е и сянка. Затова сянката не трябва да се настъпва. Ако не видиш сянката си на Еньовден, е лоша поличба. Сянката, както и кръвта, е идентична с душата и живота. В митологичното съзнание сянката винаги се връща на мястото, където е паднал убитият. За да се спре появата на сянката, кръвта трябва да се изгори или зарови, а мястото - да се поръси с вода.Оставят се и хляб и мед, за да ги изядат кучета и вълци.

Кръвта притежава и свързваща сила. Това е очевидно при обичая побратимяване. Кръвта на Христос става символ на спасението, а виното - на кръвта.